Владимир Йончев е главен редактор на сайта OFFNews. Докато учи трети курс „Философия“ в СУ, е един от организаторите на студентските протести през 1997 г.
1. Владо, разкажи ни повече за събитията около 10 януари 1997 г.
Бях 3-ти курс. Дни преди 10 януари при мен дойдоха студенти от 2-ри курс. Казаха ми, че се подготвя жива верига пред Парламента и ме попитаха дали мога да организирам колеги. Сутринта едва обградихме сградата. По същото време беше насрочен митинг на ВМРО пред НДК. Когато митингът тръгна към Парламента, мнозина се включиха и напрежението започна да ескалира. Започнаха да се чупят коли, хора издърпаха загражденията и нахлуха вътре. Привечер даже направихме жива верига, с която да пазим сградата. Някъде към 23:00 ч. хората започнаха да се разотиват. Около 1:30 след полунощ на площада останаха малко хора, дойдоха полицаи от страната, които помляха народа и пребиха последните останали 150-200 души, след което изведоха депутатите.
2. Виждаш ли прилики между протестите през 1997 г. и сега?
Приликите са много. И тогава имаше усещане, че повече така не може да продължава, че това е подигравка с нас. Искахме да живеем в едно по-добро общество. Разликите са две. Тогава материалното положение беше изключително тежко, наистина се гладуваше. В момента няма масов глад. Другата разлика е, че тогава се виждаше ясна алтернатива. Всъщност тогава ние не се опитвахме да свалим правителството. То вече беше подало оставка. Тогава искахме да се разпусне Парламента и да не се съставя второ правителство на БСП.
3. А има ли други разлики между двата протеста?
Другата разлика е в организацията. Сегашните протести са много по-хаотични. Тогава имаше добре организирани структури. Младежката организация на ВМРО тогава беше изключителна силна и беше ядрото на студентските протести. Тя няма нищо общо със сегашното ВМРО. На второ място са синдикатите, които бяха много активни. Имаше блокади на много места. Другата голяма разлика е, че тогава в бунтовете участваше цялата страна, а не само столицата.
4. Въпреки липсата на социални мрежи и интернет, все пак организацията е била на едно доста по-високо ниво?
Аз бих казал, че организацията беше по-добра точно заради липсата на социални мрежи и интернет. Сега си мислиш, че като пуснеш събитие във Фейсбук, вече всичко си организирал. А тогава, за да се направи връзката, трябва да се видиш с хората поотделно и да им кажеш какво е решението, да има някакъв предварителен план.
5. Днес окупаторите от университетите се разграничават от всички партии. Окупацията през онова време имаше ли партиен наклон?
Тогава нямаше окупация. СУ беше окупиран само за няколко часа. Рано сутринта на 13 януари отидохме в университета и „окупирахме“ е твърде силно казано, защото пускахме всеки в сградата. Всички отиваха към 272 аудитория, където проведохме Общо събрание. Проф. Цочо Бояджиев ни каза: „Най-голямата грешка, която можете да направите, е да окупирате университета и да се затворите зад стените му. Вашето място е отпред, на площадите“. Ние попитахме какво ще стане с тези преподаватели, които ще продължат да водят часове, да изпитват, да пишат отсъствия. А той отговори: „Защо си мислите, че преподавателите могат да застанат срещу студентите?“. Часове нямаше. Относно партиите – когато от СДС видяха, че нещата се случват без техния контрол, Иван Костов дойде в университета и се опита да назначи алтернативно ръководство на протеста. Ние му заявихме, че няма да излезе от сградата, ако не разпусне своя щаб. Той разбра веднага. Никой от нас не е искал да бъде функционер на партия. Всички лидери на протеста бяхме подписали декларации, че няма да участваме в партии. И така стана – от десетките студенти само един продължи с партийна кариера и то на средно ниво. Тогава имаше ясно разграничение в политиката – БСП или ОДС. За нас нямаше спор, че сме на страната на ОДС.
6. Какво липсва на сегашните протести и окупации?
Липсва организация. Всяка революция си има технология. Сега се пренебрегват дребни технологични фактори. Не е възможен политически протест без говорене например. Най-силните протести тази година бяха, когато студентите застанаха на стълбите и излъчваха послания. Сега барабаните заглушиха говоренето. Една от причините протестите да не се разраснат в малките населени места е, че на хората им е трудно да формулират какво точно искат протестиращите.
7. Ще споменеш ли някой интересен момент от протестите през 97-ма, който е останал извън обективите?
На 4 февруари се бяхме събрали в щаба и решавахме какво ще правим. Тогава някой дойде и каза: „Жан Виденов върна мандата“. Помислихме го за поредния шегаджия. След малко влезе друг и каза: „Айде бе, какво правите тук, комунистите паднаха, излизайте“. Общо взето разбрахме последни за върнатия мандат.
8. Как си представяхте бъдещето на България?
Представяхме си, че ще има тежки реформи, ще издържим 3-4 години и България ще бъде европейска страна. Много от нещата все пак се случиха. Но много от очакванията ни не се сбъднаха. СДС се уплаши и не извърши ключови реформи. Ето още една разлика между тогавашните и сегашните протести – моделът „доверие в една партия“ вече е изчерпан. Всяка една партия може да направи правилни и грешни ходове. Сегашните студенти искат да наложат такива правила, които нито една партия да не може да наруши, независимо коя е тя. Това е много по-голямо от онова, което правихме ние.
9. Вие като студенти имахте ли подкрепата на цялото общество? В момента сме свидетели на разделение на обществото.
Тогава имаше разделение, имаше принципен сблъсък между комунизма и демокрацията. И въпреки глада и пълното сриване на Жан Виденов на изборите през 1997 г. БСП взе много повече гласове, отколкото през 2013 г. В момента не мисля, че има разделение. Не съм видял още човек, който да казва: „Аз искам олигархията да ме управлява. Искам да живея в беззаконие“. Единственият спор е коя партия и кой лидер може да осъществи политиката, която всички хора желаят.
10. Като опитен в бунтовете, какво е посланието ти към днешните протестиращи?
Да не се отчайват. От тях зависи всичко. В момента те са силата, която може да промени обществото. Всяко поколение има своята революция. Ние каквото свършихме – свършихме. Направихме нашата малка крачка. Сега те трябва да направят своята. България в продължение на 15 години беше такава, каквато се роди през 1997 г. Не беше идеална, но беше много по-добра от България през 1990–1996 г. После този модел се изчерпа и дойде следващата революция. И в следващите 15 години ще бъде такава, каквато ще се роди през 2013/2014 г.
Публикувано в брой 23 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: