В деня на назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС политологът Иван Кръстев написа, че този ход има смисъл само ако българското правителство е решило да извади страната от Европейския съюз. Кандидатурата на Делян Пеевски беше оттеглена, оттогава измина повече от месец на протести, но прогнозата му изглежда все по-застрашително реална. Правителството продължава с поредицата от скандални назначения, които ни отдалечават от Европа и ни приближават, буквално, към Евразийския съюз.
Руският депутат Юрий Шувалов, член на Висшия съвет на партията на Владимир Путин „Единна Русия”, цитиран от медиите, заяви, че „България спокойно може да стане член на Евразийския съюз, ако заработи добре, ще ви поканим”. Същевременно, експертният министър-председател Пламен Орешарски назначи за свой съветник Боян Чуков – освен бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС, той е познавач и възторжен почитател на Евразийския съюз, за който пише: „Необходимо е да си дадем много ясно сметка, че в момента у нас върви мощна атака за разрушаване на цивилизационния код на българския народ, който в исторически аспект е свързан с евразийската идея, със славяно-православната цивилизация и с Русия.” И завършва статията си с цитат на руски политолог от български произход, с когото явно е съгласен: „Родината на моите прадеди, както Русия, така и България, това е единна духовно Родина”.
Г-н Чуков беше съветник на министър-председателя Сергей Станишев по време на Тройната коалиция, а след това работеше в централата на БСП. Затова е неизбежен и въпросът до каква степен неговите възгледи са споделяни и от председателя на БСП и на Партията на европейските социалисти (ПЕС) г-н Станишев. Дали европейските социалисти са наясно че той е сред привържениците на Евразийския съюз на Владимир Путин?
Дали всичко това е само поредица от съвпадения?
Колкото и да ни е неприятно, България се отдалечава от Европейския съюз. Това беше изразено най-ясно от посланиците на Франция и Германия, които в становището си за водената от правителството политика отбелязаха в заключение: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани.” Последваха сходни, макар и може би не толкова остри изказвания на редица други посланици на ключови страни от Европейския съюз. С различни свои жестове и интервюта подкрепа за протестите и тревога от развитието на обстановката в страната изказаха посланиците на Великобритания, Белгия, Холандия – ключови държави в Европейския съюз. Последва изказването и на еврокомисаря Вивиан Рединг, която каза: „симпатиите ми са на страната на българските граждани, които протестират на улицата срещу корупцията”, а както стана ясно темата за скандалните назначения са били засегнати и в устния доклад на Европейската комисия за България. Едва ли някои сериозно си мисли, че посланиците на толкова важни страни членки на Европейския съюз биха могли с лека ръка да се ангажират с писмено становище по случващото се в България, без това да е позицията на техните правителства.
Но управляващите в България не споделят това мнение. Те се направиха на глухи и слепи за всички тези знаци. Премиерът обяви, че знае кой организира протестите и когато това стане ясно след години щяло да бъде много интересно – очевидно той разполага с поверителна информация, която не може да разгласява. Предпочита да повярва на конспиративна теория, защото така светът изглежда по-лесен за обяснение. Само че в изказванията и действията на нашите партньори няма никаква конспирация – те изказват мненията си открито и гласно. Може би затова и премиерът реши да ги игнорира. Същевременно представители на управляващото мнозинство не успяха да си сдържат нервите: „В България свикнахме посланиците на други държави да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако това се беше случило в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени”, отбеляза г-жа Татяна Буруджиева. А тези дни външният министър Кристиан Вигенин добави: „все пак има една граница, която един посланик не трябва да пресича”. Единственото неясно в изказването на г-н Вигенин е кой точно от всичките посланици има предвид.
Конспирация срещу прозрачност. В това е дилемата на българското правителство. То предпочита да вярва на конспирации, вместо на ясни изказвания. Едното предлага уюта на скритото обяснение, другото предлага неприятната истина.
Вероятно посланиците на страните от Европейския съюз и представителите на Европейската комисия трябваше да започнат да правят конспиративни срещи и да оказват подмолни влияния върху политическите партии, докато в същото време правят обтекаеми политически изказвания – може би тогава гласът им щеше да бъде чут по-добре от българското правителство. Защото този начин на поведение е по-познат на управляващите пред интервюта и писмените становища. Точно в това се състои разликата в начина, по който се прави политика в Европа и в България. В това се състои и предимството на г-н Пеевски пред всички тези посланици.
Всъщност в това се състои разликата между Европейския и Евразийския съюз. Когато формулирал поканата си за членство на България в Евразийския съюз руският депутат се позовал на културната и духовна близост между България и Русия. Не оспорвам исторически обоснованата културна и духовна близост между България и Русия, но изпитвам дълбоки съмнения в културната и духовна близост между България и начина, по който са управлявани Русия, Казахстан и Беларус. Подобно на цитирания от г-н Чуков руски политолог, неотдавна един скандален руски свещеник заяви в присъствието на г-н Станишев, че България и Русия са част от единната православна държава.
Така е в Евразийския съюз – една все още несъществуващата организация, която на теория трябва да надгради съществуващия митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус. Евразийският съюз е неприкрито носталгичен към Съветския съюз, а квази-интелектуалните дрехи на новата организация са съшити от меко казания спорен руски философ Александър Дугин. Това е проект, който дори не си прави труда да прикрие желанието за политическо утвърждаване на икономическата експанзия на Русия.
Всичко това са просто съвпадения – протестите в България, изказванията на европейските посланици и изказванията на руски депутати, срещу които не реагира нито г-жа Буруджиева, нито г-н Вигенин. Тези съвпадения показват известна тенденция – тенденция на затваряне и оглушаване към исканията на протестиращите и към посланията на Европейския съюз и на отваряне към конспиративните теории и геополотическото задкулисие. Всъщност, българските социалисти енергично защитават националния ни суверенитет от Европа, но остават безмълвни, когато става въпрос за Русия.
Какво ще избере г-н Боян Чуков ако трябва да избира между Европейския и Евразийският съюз? Какъв съвет ще получи г-н Пламен Орешарски, който е експерт в областта на финансите, но едва ли е експерт в областта на външната политика, ако се допита до своя съветник? Защото министър-председателят на една страна трябва да познава и да се изказва не само по финансови въпроси, той трябва да бъде политическия лидер на нацията. Точно това лидерство напълно отсъства в Министерския съвет на страната, което дава възможност на всевъзможни експерти безконтролно от никого да развиват и налагат своите възгледи за света.
В годините на Тройната коалиция един руски дипломат, посланик на своята страна към Европейския съюз, изказа крилатата фраза, че България е троянския кон на Русия в ЕС („в добрия смисъл на думата”, добави той). Днес един руски депутат ни кани да станем част от Евразийският съюз. В това време българският премиер назначава за свои съветник човек, който се възхищава от Евразийския съюз, като същевременно остава глух за сигналите от Европа, защото предпочита да вярва на конспиративни теории.
Притеснявам се, че между България и Евразийският съюз наистина има културна и духовна близост. Но това не е културната и духовна близост между народите на тези страни. Това е културната и духовна близост между управляващите в тези страни, научени да правят политика по начин, по който тя не се прави в Европа – това ме кара да съм притеснен, че прогнозата на Иван Кръстев съдържа повече истина, отколкото си даваме сметка. Но съм уверен, че тази културна близост не се споделя от мнозинството български граждани с „разрушен цивилизационен код”, които предпочитат политическите практики на Берлин, Париж, Лондон и Брюксел, а не на Москва, Минск и Астана. В това може да се убеди и г-н Орешарски, ако вдигне очи от поверителните справки и погледне през прозореца на кабинета си.
Гражданското общество, както и партиите в център-дясно няма да допуснат България да бъде повлечена отново към орбитата на източните приятели на г-н Станишев и компания. За това в най-скоро време ни трябват нови избори, които са единствения изход от създалата се политическа криза след манипулативната предизборна кампания от април и май, довела на власт настоящото правителство.
Публикувано в брой 4 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: