Преход, демократични промени, край на комунизма/ тоталитаризма/ социализма, началото на демокрацията – това са само част от имената, с които в последните 24 години се опитвате да ми обясните онова, което ми се случва или… така и не ми се случва.
Аз съм на 26. Бегли спомени и цветни разкази за борбата през 89-та, 90-та, 97-ма – доста. Само едно не разбирам – кое не се получи? Защо четвърт век по-късно отново сме на площада, отново окупираме Университета, отново понасяме палките на полицията със същите искания и надежди?
Очевидно много зло се е родило – не, пораснало е! – с моето поколение. Корупцията е по-ужасяваща и от тази в разказите на мама. Не тая илюзии, че отвъд Терминал 2 корупция няма. Но тук тя е жив, самостоятелен организъм – расте, развива се, променя се, приспособява се, с една дума еволюира и става все по-устойчива с времето. Изправям се (уж нейна връстница), а тя е с такива размери, че въпроси като „КОЙ (предложи Пеевски)?“ и „КЪДЕ (е Христо Бисеров)?“ дори не могат да получат отговор. Ако има отговор – то той би провокирал още поне дузина други въпроси.
Пропагандата и манипулациите сякаш са още по-страшни и от онези, които крещят от дебелите книги в библиотеката на село. По-страшни са, защото са обвити в лъжовна обвивка, която погрешно ни учихте, че е „свобода“ – свобода на медийния пазар и свобода на словото. Какво виждам аз ли? Медии, узурпирани от хора, свързани с властта. Тя от своя страна – свързана с подземния свят. Така са се увъртели, че не мога да различа кое кое е и кой кой е.
А съм расла с уверението, че имам всичко, че съм дете на демокрацията.
Спирам, поглеждам сина си и се моля: „Дай, Боже, неговото всичко да е друго“. Плача и се моля да не ми се налага да му казвам „пази се“, когато го изпращам да сваля комунисти на жълтите павета.
Какво трябва да се случи, за да не стигнем дотам? За да не стигнем пак дотук?
Ние не знаем и сигурно бихме повторили грешките ви. Но вие сте тук – мачкани, лъгани, здраво заземени. А ние летим, искаме, вярваме. Застанете днес редом с нас, ние имаме нужда от вашата мъдрост, вие имате нужда от нашата сила.
Публикувано в брой 16 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: