На прага на втората година на новото летоброене искаме да открием този брой с обръщение на Ранобудните студенти към управляващата клика. Заставаме зад техните думи и заедно продължаваме борбата за една България, в която нашите деца да живеят с вяра, надежда и любов. Шест месеца протести и два месеца окупация. Може ли някой да каже, че не сме пробвали по демократичния път? Ние ритахме и дърпахме загражденията. Не носим маски и не бягаме от отговорност. На НАС ни писна от вашето безобразие. Но от сблъсъка с полицията на 14 декември направихме един извод – нейните действия стават все по-неадекватни и по-неадекватни. Имаше удряни, имаше задържани. Неадекватно е да ни избутват в тясна уличка, пълна с паркирани по тротоара коли. „Коли по тротоара може, хора по пътя не може.” Показателно. Неадекватно беше да ни правят на кайма, за да може Цветлин да си допие виното. Бяхме смазани, но не бяхме пребити. Там, в тясната уличка, се случи нещо далеч по-страшно. Бяха нарушени всичките ни граждански права (по българското и европейското право) от хората, които трябва да ги защитават и осигуряват. Толкова за вечерта на 14 декември. Обръщаме се към т.нар. политици. Пак питаме: Не ви ли е срам?! Не ви ли е срам, че превърнахте държавата в една болезнено тъжна пародия? Излязохте ли веднъж да видите на какво е заприличала фасадата на Парламента? Домати, яйца, зеле, маруля, боя – салата. Давате ли си сметка, че за шест месеца пред българския Парламент: се пи кафе, стоя летяща чиния на извънземни, чакаща да си ви отведе; имаше картонени танкове, бели автобуси и линейки; имаше болен „Волен“; Мая беше пусната да се поразходи от кашон; човек си донесе тоалетната чиния; имаше плаж, на който хората бяха по бански, чехли и хавлии, а децата се къпеха; и какво ли още не. Пред БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ. Погребахме „Свободата“, погребахме „Парламента“, върнахме ви „Прехода“, Некрошарски подаде оставка и изгоря пред новоизградената „Берлинска стена“. Шест месеца на задни входове и задни изходи, на бели автобуси и черни коли, на полицейски кордони и железни ограждения, на лъжи по медиите и нелепи обяснения. За шест месеца станахте за смях пред целия свят. България стана за смях пред целия свят – заради вас. НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?! И за какво? За какво работите вие? Имате ли обединяваща национална кауза, която да защитавате и която да легитимира упоритото стискане на властта? Чувствате ли „подкрепата на народа”, изнизвайки се всеки път отзад и то благодарение на дебели полицейски кордони? Дойде ли някой по свое желание да ви покаже подкрепа? Въобще – има ли някой, който би излязъл във ваша подкрепа, ако не е заплашен/извикан/платен? За кого продължавате да стоите там, когато никой не ви иска? Докога ще използвате българската полиция за лична охрана? Не ви ли е срам, че тези хора от шест месеца не могат да се приберат, не са карали нормална смяна? Не ви ли е срам, че както нас и тези хора няма да карат празници единствено и само защото вие сте решили да стискате властта на всяка цена? Или извинението ви е „това им е работата”? Не, не е! Работата им е да пазят обществения ред. Питаме – кой е обществото? Ние или вие? Давате ли си сметка, че пратихте България в дъното на дъната и единственото, което правите, е да дълбаете още по-надълбоко? Цветлине, Чобанов – всеки път ще е така! Няма да имате мира. За всички се отнася това. Пацо, ОСТАВКА! Писна ни! Писна ни да ни игнорирате, защото сме мирни. Писна ни да говорите глупости по медиите. Писна ни да ви слушаме идиотиите в пленарната зала. Писна ни да гледаме как едната клика се кара с другата кой да вземе залъка на народа. Вие не сте политици. Вие нямате език на политици. Нямате държание и съзнание на политици. Вие сте просто елементарни селски бейове. Нищо друго. Мястото ви не е там и ние НЕ ВИ ИСКАМЕ. Махайте се. Оставете ни да дишаме. Махайте се! Пречите на светлината в края на тунела. Долната лъжа, че българската държава ще се разпадне, ако си дадете оставката, замазва единствено и само вашите и без това окаляни очи. Тази държава я е имало и ще я има далеч преди и след вас! И тя няма нужда от вас. Ходете си! Ранобудните студенти И стана вечер, стана утро, година втора.
Публикувано в коледния брой на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: