Разделят ни на:българи и турци, леви и десни, русофили и русофоби… А всъщност единственото смислено разделение е: Граждани/мафия
Гражданското общество е като един организъм – то действа единно за достигането на определена цел. Създава се постепенно и по малко – започва се от клетката, най-малката градивна единица. Клетката е самоволна група граждани, която действа на собствено основание и преценка. Когато няколко клетки се съберат, те започват да създават гражданска тъкан. Когато тъканта започне да окрупнява, тя в един момент… е в състояние да създаде отделен орган. И така, орган след орган, когато всички жизненоважни органи – очи, език, уши, мозък, сърце и т.н. са налични, имаме цял дееспособен организъм. Разбира се, трябва да пазим този организъм от ракови образувания, да ги изолираме отрано, както и да се грижим за здравето на организма профилактично.
Как се създава обаче тъкан, там където тя не съществува? Може би някой от вас знаят този медицински подход при състояния на травма (след катастрофи например). На мястото на отнетата тъкан се полага мрежа, около която клетките постепенно нарастват, докато не изпълнят липсващата част от тъканта. Мрежата ще е помощната материя, която спомогне да се възстанови гражданската тъкан, нарушена зловещо след редица национални катастрофи.
Основната живителна сила – кръвта на този организъм – е доверието. Това е тази крайно недостатъчна след катастрофата частица, която пази организма жив и ако допуснем тя да изтече през многобройните отворени рани, този организъм ще умре твърде скоро. Това доверие, тази кръв, ще се възстановява много бавно. Тя е жизненият сок, с който ние много предпазливо трябва да се отнасяме, за да може организмът да се възстанови.
И накрая, в борбата за достоен живот на този огранизъм е нужна увереност в това, че оздравителният процес е възможен, здрав дух, за да оздравее и тялото и разбирането, че всичко това им смисъл, че всичко това има причина, че има нещо отвъд, което ние още не виждаме, че след най-тъмната нощ има светъл ден, който ще дойде и тогава всички ще научат това, което ние винаги сме знаели.
Публикувано в брой 3 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: