Представете си следната картинка:
В страната предстоят изключително важни избори за народни представители. Предизборната кампания е вяла и неконструктивна. Политическите партии разчитат предимно на компромати, лъжи, фалшиви и неизпълними предизборни обещания, закани за реваншизъм към предишните управници. По традиция еднопартийно управление е почти невъзможно, което предвещава създаването на безпринципни и неморални коалиции, които, разбира се, няма как да са трайни.
Властта е самоцел – и за управляващата коалиция, и за всички в опозиция. Междупартийните боричкания са жестоки и неспирни. Те успяват да въвлекат дори и обикновените граждани, като по този начин допълнително фрагментират обществото, което и без това е доста разединено. За него – българския избирател, са присъщи следните характеристики – ниска политическа култура, незаинтересованост от изборния процес и от изборните резултати, непознаване на самия политически процес, недоверие в институциите. Широко разпространено е мнението, че гласуването не променя нищо, налице е традиционно ниска избирателна активност с тенденция да намалява при всеки следващи избори за народни представители. В изборния ден се срещат редица нарушения на изборния закон, някои от които са фрапиращи – купуване на гласове, заличаване от избирателни списъци на гражданите, недопускане до избирателните секции на гражданите, лишаване на по-малките партийни организации от условия за нормална изборна борба, заплашване на избирателите, струпване на полиция около и във избирателните секции, допълнително пускане на бюлетини от членове на изборното бюро, неправилно отчитане на бюлетини и др. Въпреки това след като резултатите бъдат обявени, се свиква първата сесия на ОНС. От парламентарната трибуна редица народни представители обявяват, че народът е дал право точно на него и неговата партия да го представлява, затова задачата да състави правителство по закон е негова. Никой обаче не отчита, че заради ниската избирателна аквитност парламентът е абсолютно нелегитимен и всички негови решения са в най-мекия смисъл неморални. Все пак парламентарната рулетка се завърта и е избран новият кабинет, който има задачата да управлява държавата в следващите няколко години. И моментално всички предизборни обещания биват забравени и връх взима обслужването на партийни и личностни интереси. И така, докато предизборните коалиции не се разпаднат, не се появят огромни разногласия между управляващия елит и не се стигне до нови парламентарни избори.
Ако си мислите, че това е описание на политическата ситуация в България от последните няколко години, се бъркате. Това беше описание на изборната ситуация около изборите за XIX ОНС от 1920 година. Горе-долу все такава е ситуацията в родината ни още от 1879 година до днес. Българинът от край време живее в миналото си, без дори да го осъзнава. Защото по-горните редове са именно доказателство, че нищо в родната действителност не се е променило, въпреки че говорим за един достатъчно дълъг период от 135 години. Променила се е само годината – вече е 2014-та. А тя също е към края си. Отминава още една безплодна откъм успешна политика година. Но проблемите в държавата ни се множат с всеки изминал ден. Държавните институции, противно на очакванията, все повече се задълбочават в бездействието и незаинтересоваността си. Налице е едно тягостно настроение на апатия и отчаяние. Ситуацията е, меко казано, кризисна. Няма да е грешка, ако кажа, че се намираме на прага на трета национална катастрофа. Която, между впрочем, ако не бъде предотвратена, сигурно ще бъде последна за България. След нея ще последва логичният край.
Колкото и тъжно да звучи, засега статистиката и логиката не са на наша страна. Нужни са спешни, непопулярни реформи и мерки, за да бъдат вкарани нещата в ред. Трябва да се реже до кокал, за да бъде спасен цялостният държавен организъм. За съжаление обаче текущата конфигурация на политическите партии в НС едва ли ще си постави за задача това. Естествено, ако все пак успее да състави правителство, което все още е доста под въпрос. Ако не бъде съставено правителство, за пореден път ще гледаме трагикомедията, наречена български избори. И в двата случая е важно да разберем едно – много повече, отколкото си мислим, зависи от нас – суверена на тази държава. Крайно време е да започнем да се държим като такъв. Крайно време е да превъзмогнем разединението, което бива насадено изкуствено от управляващия „елит“. България има нужда не от разнородна маса от хора, а от народ. Народ, който да поеме съдбата си в собствените си ръце и с взаимни усилия да преодолее кризата, пред която е изправен.
Публикувано в брой 44 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: