Нарекоха ни лумпени.
Според Уикипедия лумпен (от немски: Lumpen – парцали, дрипи) е лице, което не притежава собственост и преживява от случайни доходи.
Терминът лу́мпен-пролетариа́т е въведен от Карл Маркс, за да обозначи низшите слоеве на пролетариата, който не може да достигне до класово съзнание.
А като лумпенизация на обществото се означава провеждането на политика, която води до увеличаване на дела на тези слоеве от населението, както и разпространението на техния модел на поведение, и светоглед, в условията на обществена криза.
Ние се смяхме и викахме, че никога няма да бъдем лумпени сами. Но те разбраха, че са истинските виновници.
Нарекоха ни ултраси.
Ултрасите са вид спортни фенове и субкултура, известни с фанатична подкрепа за отборите си. Ултрасите са известни с шумните и привличащи внимание прояви, с които изразяват подкрепа и със скандиранията в големи групи.
Някои групи ултраси са асоциирани с редица отличителни черти, като татуировки, знамена, тениски и плакати с нацистка символика, нацистки поздрави и пр.
Ние се смяхме и излязохме с плакати, че никога няма да бъдем ултраси сами. Но те привидяха част от своите редици в това определение.
Нарекоха ни терористи.
Тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция. Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши длъжностни лица; военни; хора, които обслужват интересите на правителствата; или обикновени граждани. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.
Ние се смяхме и публикувахме определенията на стените си. Но те осъзнаха, че това определение описва техните действия.
Нарекоха ни метежници.
Метеж е действие или състояние на въоръжена, открита съпротива на властите или на правителството, управляващо страната. Метежът също може да бъде под формата на открито неподчинение или опозиция на какъвто и да е контрол. Ако такива действия продължават или се усилват, то метежът може да приеме формата на гражданска война или революция.
Ние се смяхме и продължаваме да твърдим, че протестът е мирен. Само в техните очи страхът вижда чудовища.
Нарекоха ни платени и режисирани.
Ние отвърнахме, че стига ни тая награда да каже нявга народът, че сме се борили за правда и за свобода. Не търсим оценката на онези, скрили се зад стената и безкрайните кордони полиция. Свободните сме ние. Също така ние плащаме сметката за бъдещето на нашите деца.
Смеем се, защото смехът ни дава бъдеще. Но те усетиха шума на своите пари в това определение.
Нарекоха ни марионетки и маши в ръцете на неизброими зли гении на българската и световната действителност.
Ние обаче знаем защо сме на площада и знаем как искаме да изглежда една по-добра България, освободена от робството на Държавна сигурност и управлението на едно покварено и недостойно поколение политици. Режисираното задкулисие постави една марионетка за премиер на страната и отне всяка капчица от неговото достойнство.
Ние дори не му се смеем. Но те видяха своите кукловоди в това определение.
Нарекоха ни „не много добре с главата“.
В някакъв момент всичко това престана да бъде смешно.
Нарекоха себе си незаменими, по-добрата олигархия. Не видяха проблем в „опорните точки“. Оградиха се с непрогледни стени. Доведоха полиция от близо и далеч. Поискаха от медиите да отразяват определени гледни точки и да премълчават други. Показваха неприлични жестове на протестиращите. Обиждаха студентите. Прекъснаха всякаква прозрачност и отчетност към обществото. Капсулираха се и отрязаха пътя към своето бъдеще.
Много по-страшно от нашето погазено достойнство е тяхното самоунижение и пълния им отказ от възможност да живеем заедно утре в тази малка земя като една човешка длан.
Как спите вечер, уважаеми управляващи? Как поглеждате семействата си в очите? Помните ли още думите морал и достойнство?
#оставка
Публикувано в брой 18 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: