На 19 декември 2013 г. в Аулата на Ректората на СУ, окупирана от Ранобудните студенти, се проведе публична дискусия на тема: ,,След оставката – накъде?“.
Какво представляват тези дискусии?
Дискусията е съвместна проява на три от най-активните и забележими групи в антиправителствените протести – Ранобудните студенти, Протестна мрежа и Преподаватели в подкрепа на студенстския протест. Целта на събитието бе да очертае различните перспективи пред протестното движение в периода непосредствено след оставката – участието на протестиращите в политическия и обществения живот, нужни ли са нови форми на организация и какви могат да бъдат те, как да се направи така, че да се оползотвори енергията и ресурсите на протестиращите и готовността им да работят за коренна промяна на статуквото в страната.
Намерението на организаторите е това да бъде първият от поредица дебати по най-важните въпроси пред страната ни, поставени от протеста. Общият им знаменател е как да бъде реформиран политическият модел, с цел преодоляване на криминализацията на държавата; какви промени в институционалната структура на обществото са нужни.
Събитието протече в две части.
Първата част се състоя от представяне на темата и изказване на позиции на представители на трите протестни групи. След това беше дадена думата на присъстващите да зададат въпроси към участниците и да изкажат своите тези.
Говорители в първата част бяха Ивайло Динев (Ранобудните студенти), Антоанета Цонева (Протестна мрежа), доц. Даниел Смилов (Преподаватели в подкрепа на студентския протест), а специален чуждестранен гост – д-р Том Джунс, експерт по история на Централна и Източна Европа, с публикации за българското протестно движение и окупацията.
Във втората част на публиката бе дадена възможност да задава въпроси и да прави изказвания. Обобщение на някои от най-важните тези направи антропологът Васил Гарнизов, модератор на дискусията.
Оставката е начало, а не край – натискът не бива да се отслабва, той променя политическото статукво. Гражданският протест променя партиите и средата, в която работят те. Оставката не е краят, а началото на процес. Промяната няма да настъпи за един ден и това не е песимистично. Оставка ще има и управляващите вероятно ще направят опит да прикрият смисъла ѝ с други мотиви. Ранобудните, Преподавателите и Протестна мрежа не трябва да го допуснат. Трябва да се помни, че оставката е подадена под натиска на активно протестиращите граждани, движени основно от морално възмущение и принципно неприемане на статуквото. Оставката отваря вратата за дългосрочна бавна и просветителска работа – еволюционна, дългосрочна, гражданска.
Как обаче да се продължи напред?
Изказаха се три възможни сценария за пътища, по които да поеме протестното движение:
- Оставката изисква спешни политически действия – да се действа бързо, да се избере политически начин за действие и политическо представителство. Тезата е основно застъпена в изказването на Александър Кьосев, но присъства и в други изказвания. Допуска го в един от своите сценарии и Том Джунс. Журналистът Иван Бедров заяви: ,,Време няма, постоянният протест изтощава, идеята за перманентна революция се проваля и спешно трябва да се обмисли политическата алтернатива“.
- Нов политически субект е невъзможен, нужна е гражданска органзация – нужно е укрепване на съществуващите мрежи, създаване на мрежа от граждански клубове за натиск и консултации. Основната функция на протеста е да запълни липсващото гражданско общество, защото са нарушени базови правила на политическото състезание и демокрацията. Новите политически персони не биха променили нищо. Важни са стандартите, принципите и идеите, а не персоните. Протестиращите трябва чрез граждански инструменти да притискат партиите да се обновяват и да работят за реформа на партийната система.
- Създаването на партия и гражданското организиране не са алтернативи, а се допълват.
А. Цонева отново постави въпроса как се превръща протестният потенциал в политическа промяна. Нейният отговор е, че партийното и гражданското организиране не трябва да се мислят като алтернативи: ,,След оставката е необходимо да има и нова партия, и нова гражданска организация на протестната среда“.
Дебатът, разбира се, не даде окончателен и ясен отговор на въпроса: ,,А след оставката – накъде?“. Не е това неговата функция. Целта му беше да отговори на една спешна и важна нужда – нуждата от диалог. След седем месеца на протести е ясно, че разговорите и взаимното изслушване са критично важни, за да може всеки да вземе за себе си информирано и правилно решение в нелеката кризисна ситуация, в която се намираме. Затова тези дебати и всякакви подобни начинания по места са ключови за формирането на трайно гражданско съзнание, което да бъде коректив, ако властта посегне към ресурса на някой пореден ,,Пеевски“. Призоваваме вас, нашите читатели, правете такива срещи – с двама, петима или петдесет човека. Ще очакваме вашите изводи, въпроси, покани. Защото властта и медиите няма да ги отразят. Ние сме насреща.
До оставката. И след това. #
Публикувано в брой 22 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: