Точна статистика за доброволците у нас няма – в общественото пространство ще срещнете различни цифри – къде 60 000, къде 80 000. На фона на останалите европейски, и не само, страни и на 7-милионното ни население броят е смущаващо малък. Добрата новина е, че след бедствията от лятото на 2014 година интересът към доброволчеството сякаш се повиши и все повече хора търсят каузи, в които да се включат, влагайки най-ценното – своето време.
За закон за доброволчеството у нас се говори от поне 10 години. В предишния си мандат правителството на ГЕРБ скалъпи набързо един, но той така и не бе приет. Сега отново го извадиха от скрина, поизтупаха го от прахта и го поставиха на масата /сиреч, на сайта на Министерството на младежта и спорта/.Организират се и редица кръгли маси и се очакват още предложения и коментари, преди да го вкарат в пленарната зала.
Подобен нормативен акт е повече от необходим и даже доста закъснял.В доклада си за социален прогрес от 2014г Solidar /европейска мрежа от 53 неправителствени организации, работещи в над 90 страни с цел подобряване социалната справедливост в Европа и по света/ отбелязват, че България е единствената дъжава в ЕС, която няма закон за доброволчеството.С него следва да бъдат разписани ясно правата и задълженията на доброволците не само от гледна точка те самите да бъдат предпазени от злоупотреби, но и всички останали по трасето – фондациите и останалите НПО-та, читалища, общини, държава и други организации, които работят с тях, и най-вече – хората, в чиято полза се полага трудът. Голяма част от тях са деца и възрастни в неравностойно положение и е абсолютно задължително да бъде осигурена и тяхната защита. От Solidar посочват още, че главната му цел трябва да е “ на първо място да се регулират правните аспекти на доброволчеството, за да се насърчи активното гражданство, от друга страна, за да се развие гражданското общество, и най-накрая да се засили социалната солидарност”
Новият стар проектозакон на ГЕРБ обаче е далеч от това. Важно е да се отбележи, че той се отнася само за формалното, организирано доброволчество, не и за спонтанното такова, плод на неформална група. Положителното е, че се дават определения на термини като “доброволчество”, “доброволец”, “краткосрочно и дългосрочно доброволчество”, “корпоративно доброволчество”, посочени са субектите, които организират полагането на този тип труд, въвежда се и изискването за сключване на договор, когато той се упражнява повече от тридесет дни. Дефиницията на понятията обаче звучи като преписана от Уикипедия – с по едно изречение, никаква конкретика, общо, нахвърляно сякаш да се отбие номерът. Не че съм фен на сложните обяснения от по един параграф, които в повечето случаи не казват нищо, а и никой не ги разбира, но повърхностното очертаване на рамката със сигурност позволява всеки да я тълкува, както си реши. Въвежда се и регистър на доброволците, а по желание – и доброволческа книжка и идентификационна карта на доброволеца. Регистърът ще се води от субекта, който организира желаещите да осъществяват доброволен труд, и е добра стъпка. Какво обаче представлява идентификационната карта и защо ни е нужна и книжка чак, не става особено ясно – да, определени са реквизитите, да, може би не е лоша идея да се идентифицираме с карти, но не виждам за какво ще ни служи самата книжка.
Дотук с положителното. Това, което за съжаление липсва в проектозакона, е повече яснота как ще се предпазват и доброволци, и хора, в чиято полза се работи безвъзмездно /когато говорим за физически лица/, от злоупотреби. Не са редки случаите, при които различни фондации и други нестопански субекти печелят проекти за хиляди левове, за изпълнението си на тези проекти ангажират изцяло доброволци и на практика ги реализират на техен гръб, а парите просто потъват някъде. В настоящия си вид този нормативен акт не регламентира превенцията на подобни случаи и последващата отговорност – пред кого ще отговаря организацията в случай на злоупотреба, кой ще извършва проверки при такива ситуации и какви ще са наказанията. Посоченият универсален термин “трети лица” навежда на мисълта, че за пореден път отговорността е колективна и в повечето случаи ще доведе до безотговорност. Що се отнася до защитата най-вече на потребителите на доброволния труд, когато такива са възрастни хора, деца, бежанци, роми или други социални групи, то едно свидетелство за съдимост, документ за медицински преглед и автобиография не означават, че желаещият да помага няма да злоупотреби с тях – под злоупотреби разбирайте от партийна агитация до различни форми на манипулация, недобросъвестните практики не е като да не се срещат също толкова често.
Отговорност за причинени вреди
Чл. 13. (1) Доброволецът отговаря пред лицата, организиращи доброволческа дейност, за виновно причинените реални вреди, при или по повод извършването на доброволческата дейност, по реда на гражданското законодателство.
(2) Лицата, организиращи доброволческа дейност, отговарят пред третите лица до размера на реално причинените виновно от доброволеца вреди, при или по повод извършването на доброволческите дейности, по реда на гражданското законодателство.
Толкова са успели авторите да сглобят за отговорността, да не говорим, че тези две изречения се отнасят предимно за имуществена такава.
Друг съществен пропуск е стимулирането на доброволчеството – споменах вече цифрата на регистрираните доброволци, дори и да включим нерегистрираните, тя едва ли ще мине 100 000. Според изследване, проведено през 2011 година в Европейския съюз, те са над 100 милиона и формират 3% от брутния вътрешен продукт /БВП/. Основният стимул е ясен – това е моралното удовлетворение, възможността да правиш нещо, което искаш и харесваш, благодарността и признанието, които получаваш. Това обаче не е достатъчно, като не е достатъчно и правото на доброволеца на възстановяване на част от разходите /за път, храна, облекло дори, когато се налага/, на застраховка и на някаква си карта, в която да пише в каква кауза е участвал. В доста страни по света този вид дейности се стимулират и чрез данъчни облекчения, признаване на част от положения труд за осигурителен или трудов стаж, често доброволците биват освободени от заплащането на определени такси, получават здравна или друг тип застраховка, възможности за преквалификации, обучения и развитие – не само личностно, но и в професионалната сфера. Авторите на родния ни бъдещ закон обаче са се ограничили само до:
Чл. 4. (1) Държавата подпомага и насърчава доброволческите дейности чрез данъчни, финансови, икономически и други облекчения и стимули, определени в съответните специални закони.
(2) Държавата и общините насърчават организираната доброволческа дейност чрез включването й в национални и общински програми и проекти в рамките на бюджетите на съответните институции
Как, какво, що и ще се случи ли въобще – не става ясно. Държавата не успява да финансира качествено дори доброволните формирования към самата нея или общините, камо ли да насърчава останалите. Липсва и повече конкретика как ще се засили партньорството между нея и тях, което сякаш на този етап липсва.
Доброволчеството до голяма степен характеризира гражданите и гражданското общество на една страна, а оттам и самата нея. То възпитава, развива, активизира и има благоприятни ефекти не само върху дадена кауза или общност, но и върху икономическата, социалната, културната и почти всяка друга сфера в държавата. Необходима е цялостна стратегия за развитието и стимулирането му и тя не се пише за ден и за два, това е ясно. Но този проектозакон не е добра основа за изготвянето й и е по-скоро пожелателен. А ако е вярно, че е писан и с участието на представители на неправителствения сектор, то това не говори особено добре и за него.
Коментирайте чрез: