Евродокладвам за съдебната система

0
източник - prqkademokraciq.wordpress.com
източник – prqkademokraciq.wordpress.com

Миналата седмица излезе поредният ,,Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка“, накратко – ,,Докладът“. Пак трагедия, пак унищожителна критика за правосъдната ни система и борбата с корупцията, пак липса на върховенство на закона – нищо ново и изненадващо под слънцето. ЕС и чиновниците там упорито предписват ,,реформа на съдебната система“, която трябва да постигне няколко цели, най-вече – независимост и гаранции за безпристрастност на съдиите и техните решения.

Нищо.

Съдебната система била твърде независима и затова нямало как да се реформира отвън. С цел да бъде направена по-независима… Затова трябвало да се изцели сама. Това едните. Другите предлагат някакво магическо абра-кадабра под формата на реформа, която ще разбира лошите практики в съда и той изведнъж ще започне да правораздава справедливо, независимо от заобикалящата го среда. За мен истината не е нито едното, нито другото. Като човек знам, че подобни прости твърдения няма как да са истина, защото реалността винаги е много по-сложна. Като юрист знам, че изходът е много по-труден, сложен и ще отнеме много повече време, отколкото очакваме. Дали ще има справедливост в решенията на съда зависи много от личността на съдията. Да, той прилага закона, но винаги неговата лична преценка за праведност, достоверност, надеждност оказват решаващо значение при решаването на конкретния случай. И този факт страшно много усложнява проблема, защото лекуването на съдебната система е всъщност лекуване на магистрата (съдия, прокурор, следовател и т.н.)

Проблемът

Всъщност според мен съдебната система ще е последното, което ще се оправи в България. Нейното състояние е в много голяма степен следствие, а не причина за състоянието на държавата. Защото понятието за справедливост, освен че е много относително, то не може да съществува изолирано от средата си. С други думи – когато навсякъде властва несправедливостта, няма как справедливостта да цъфти в съдебната система като оазис в пустиня. Това обяснява и постоянния неуспех на всеки опит за съдебна реформа. Само когато се възстанови чувството за справедливост в обществото, можем да очакваме съдията да твори добро и красиво при прилагането на правото. В противен случай да се надяваме, че някой ще бъде честен и справедлив, когато всичко около него гние в корупция, бедност, неравенство и поквара, е, меко казано, наивно.

Друг фундаментален проблем, който пречи на съдебната система да се превърне в това, което очакваме от нея, е самият характер на публичната власт. В България тя служи на частни, а не на обществени интереси. Съдебната власт не прави изключение, но тя е следствие на един сбъркан процес, който започва още от момента на избор на т.нар. ,,народни представители“. Нашата клета родина е Парламентарна република и когато в парламента депутатите гласуват в интерес на шепа хора, то законите са в същия интерес, правораздаването е в същия интерес. На фона на тази констатация приказки от рода на: ,,Ще съкратим и приватизираме всичко държавно, защото държавният служител е лош стопанин“ (но същият този служител – не в стриктния смисъл – може да бъде чудесен съдия, който да гарантира справедливостта при частните отношения), са манипулация и плитка лъжа. Същото обаче важи и в обратния случай – ,,Лошият частник е неуловим от съда, затова да дадем на държавата повече, тя е по-добра“. Изводът: когато публичният сектор работи в частен интерес, спорът повече или по-малко държава е тотално лишен от съдържание и смисъл!

Що е справедливост

По-горе казах, че понятието ,,справедливост“ е относително, и мисля, че всички ще се съгласим с това. Справедливостта е, най-грубо казано, действие според морала или етична правота. С други думи – да съобразяваш поведението си с обществените разбирания за добро и лоши. Но тези схващания невинаги са еднакви. И това е напълно естествено – в едно свободно общество всеки да преценява сам за себе си коет го прави щастлив, кое е полезно, кое е вредно. Но в България няма съгласие дори за онзи минимум общоприето ,,добро“, върху който да стъпи едно евентуално справедливо правосъдие. Нещо повече – най-страшното е, че в нашата мила татковина най-големи различия в морала има между народ и елит. Последните до такава степен са забравили или никога не са имали нищо общо с разбиранията на първите за добро и справедливо, че единодушно са възприети като цинични и безскрупулни личности. Разбира се, именно елитът заема персоналния състав на органите на властта, включително съдебната. Разминаванията между разбиранията за добро и лошо водят и до несправедливост на актовете на съдиите. Това как ще се оправи? Не знам, но няма да е лесно.

Разбира се, проблеми като случайното разпределение на делата, обективното оценяване на магистратите, механизмите за издигане в кариерата, някаква по-независима форма на ВСС или друг орган на самоуправление могат да бъдат решени с институционална реформа. Т.е. с едно или няколко решения на законодателната и изпълнителната власт. Но съм скептичен за крайния резултат.

За мен по-справедлива съдебна система ще имаме тогава, когато имаме по-справедливо общество. Когато успеем с много усилия да утвърдим реалната демокрация у нас и подчиним публичния сектор на обществения интерес, а не на частния. Когато образователната система и социалната среда раждат такива юристи, които са чувствителни към проблемите на хората, които са философски добре подготвени и които са научени на критично и дълбочинно мислене, а не на наизустяване и зубрене на тезите на преподавателите си.

Евродокладвах!

Публикувано в брой 25 на вестник ,,Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *