Едно от предизборните обещания на БСП предвижда премахването на данъка върху лихвите по влоговете. В началото на юли депутатката Дора Янкова каза, че данъкът, въведен по идея на финансовия министър от кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков, ще отпадне в началото на 2014 година, определяйки го като „възможно най-несправедливия данък на „вицепремиера слънце“, тъй като е на гърба на честно изкарани пари с платени данъци от българските граждани“.
„Този данък е още едно доказателство, че ГЕРБ стовари кризата върху най-бедните и честни българи и затова смятаме да отпадне“, посочи още Янкова.
На 14 септември обаче в интервю пред Дарик радио премиерът Пламен Орешарски обяви, че 10-процентният данък върху лихвите трябва да остане: „На този етап правителството не разглежда отмяната му“, като добави, че „Ако коланът е къс, колкото и да го отпускаме – пак ще ни стяга“.
Правителството на ГЕРБ въведе този данък в пълно противоречие с Конституцията и Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Наложеният от Дянков десятък върху депозитите може да се окачестви като присвояване на чужди финансови средства с измама.
В средата на март омбудсманът атакува пред Конституционния съд текстове от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, касаещи облагането на доходите с лихви. Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 11, ал. 5, тъй като тя противоречи на чл. 4 от Конституцията. Тези текстове се касаят за авансовото изплащане на доходите от лихви по депозитите. Доходите се считат за придобити на датата на падежа на депозита и се облагат от тази дата с новия данък, въведен от началото на 2013 година, дори и да са получени по-рано.
„С тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения данък. „Недопустимо е държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза“, коментира Константин Пенчев. Още при дебатите юристите предупреждаваха, че основна част от правото е да не се отнемат права със задна дата.
Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен и в Европейското право. Според него лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми.
От 1 януари 2013 година българските граждани плащат данък в размер на 10% от доходите от лихвите по депозитите в банките. Тези доходи обаче не се описват в годишните данъчни декларации и клиентите на търговските банки не са длъжни да плащат своите задължения към държавната хазна.
По данни на БНБ до август са събрани едва 56 млн. лв. при планирани приходи за цялата година от 160 млн. лв., а НАП не очакват до края на годината постъпленията от налога да минат 90 млн. лв. На тези приходи се разчиташе да се осигури увеличението на пенсиите от 1 април, но за първото тримесечие тези приходи бяха едва 15.5 млн. лв. Съмнения във фискалния ефект от мярката обаче имаше още при дебатите около въвеждането й.
Самото събиране на налозите е задължение на банките, които всеки месец изпращат сумите в Националната агенция по приходите (НАП).
Отказът на правителството на Орешарски на този етап да премахне налога е показателен. Ощетени са най-вече честните и трудолюбиви българи, които спестяват пари за черни дни. Три четвърти от всички депозити на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), са до 1000 лева, т.е. очевидно мнозинството от спестителите не е заможно, ако се съди по средствата, които държи в банките. 2013 година стартира с още по-ниски лихви по депозитите, а и на всичкото отгоре се удържа десятък върху тези пари. Данъкът върху срочните депозити е изключително противоречив, а тройната коалиция под един или друг предлог забавя отмяната.
Публикувано в брой 9 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: