Решенията на управляващите не са непременно недалновидни и необосновани. Но когато става въпрос за промени в държавни дружества, планирани и реализирани по непрозрачен начин, те със сигурност предизвикват съмнение за намерения, продиктувани не от обществен, а от частен или партиен интерес. Такъв е случаят с участието на печатницата на БНБ в смесено дружество с френска компания – един от най-големите производители на банкноти в света. Да припомним фактите. На 19 юни 2013 г. с прессъобщение БНБ обяви постигната договореност с „Франсоа Шарл Обертюр Груп С.А.“ за създаване на смесено дружество, от което печатницата да придобие 30%, чрез непарична вноска в капитала под формата на съществуващо старо оборудване за производство на банкноти, а френската компания, чрез дъщерното си дружество „Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал“ С.А., Белгия, да инвестира парична вноска над 22 милиона евро за обезпечаване на бъдещата дейност и разрастване срещу 70% дял от капитала. Новината остана незабелязана до м. август, когато след предизвикан от бивш депутат на БСП медиен шум относно намерения за скрита приватизация, прокуратурата възложи на ДАНС да провери сделката. В свое интервю за Нова телевизия на 22 август 2013 г. вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева отрече подобни намерения и декларира, че на първото заседание на Комисията по бюджет и финанси след лятната ваканция управителят на БНБ Иван Искров ще даде повече информация и обосновка по темата. Първото заседание на комисията бе проведено на 19.09.2013 г., но изслушване на г-н Искров нямаше. Следващо заседание бе насрочено за 10.10.2013 г. (преди приключване на настоящия брой), но темата отново не намери място в обявения предварително дневен ред. Очевидно е, че към момента обещанието за повече информация не е изпълнено, а според наш източник в печатницата вече се извършва подбор на служители за бъдещото дружество, въпреки течащата прокурорска проверка. Все още няма отговор на възникващите въпроси за разделението на дейностите, производствата и активите, за бъдещите обществени поръчки, както тези на БНБ, така и тези на други участници на международния пазар. Крещящо противоречиви са две изказвания на Даниела Бобева, направени в рамките на гореспоменатото интервю. От една страна нейният коментар за Закона за управление на държавните предприятия гласи: „Има различни модели на управление на държавното участие. Има обществено съгласие, че държавните предприятия не се управляват добре. В момента има 224 дружества с държавно участие над 50%. Извършва се ревизия на дружествата с миноритарно участие. Проблемът е, че не е ясна стратегията за развитието им. Целта на закона е да се избегне политическата намеса. Важно е да има прозрачност, както в публичните дружества“. И от друга страна е следното нейно изказване по повод на казуса с печатницата на БНБ: „Да успокоим гражданите и политиците – няма драма, няма трагедия. БНБ знае какво върши. С политиката си в кризата централната банка доказа способностите си да решава важните въпроси. През септември управителят на БНБ Иван Искров ще обясни цялата ситуация. Все пак обаче става въпрос за секретни неща, затова не очаквайте голяма публичност по въпроса“.
Вече настъпи октомври, подробности продължават да липсват и все още не е ясно кое налага въпросната секретност относно бъдещето на едно държавно предприятие. Ще продължаваме да питаме.
Публикувано в брой 11 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: