След парламентарните избори от 7 май политическата карта във Великобритания е променена. Неочаквано, Консервативната партия на настоящия премиер Дейвид Камерън нанесе съкрушителна и драматична победа над Лейбъристката партия. Консерваторите печелят 331 депутатски места в долната камара на Британския парламент, докато техният основен съперник лейбъристите – едва 232. Това е по-лошо представяне за Лейбъристката партия дори и от парламентарните избори през 2010 година, когато партията спечели 258 места в парламента.
Огромните загуби на гласове в Шотландия до голяма степен омаловажават умерените увеличения в Лондон и останалата част от Кралството. Либерал-демократите, които бяха важен партньор в коалицията, управляваща страната в предходните 5 години, също претърпяват сериозни загуби спрямо изборите от 2010 година – при 57 депутатски места тогава, британският избирател им отреди едва 8 сега. Големият победител от тези избори обаче е Шотландската национална партия, която печели 56 от 59 възможни депутатски места в Шотландия. Доста голям ръст на спечелени депутатски места – на изборите през 2010 година те печелят едва 6. Британската Партия на независимостта на Нийджъл Фараж печели само 1 депутатско място, независимо от сравнително силното си представяне – 12.6 процента. Въпреки че лидерът на партията Фараж обяви изборите за провал, като дори подаде оставка часове след обявяването на резултатите, партията му всъщност може да бъде доволна – на практика бележи най-голям ръст на гласоподаватели спрямо 2010 година, когато печели едва 3 на сто.
Какво можем да очакваме сега? Преди всичко, промените във Великобритания изглеждат неизбежни. От една страна заради засиленото присъствие на шотландските националисти в парламента, от друга заради факта, че Дейвид Камерън ще управлява Обединеното кралство отново.
Независимо че референдумът за независимост в Шотландия завърши с провал на стремящите се към отделяне от Обединеното кралство, очевидно е, че шотландските националисти определено печелят симпатиите на гласоподавателите. В чисто краткосрочен план това означава, че партията ще има възможността да определя бъдещата политика на Великобритания с 56-те си депутатски места. В дългосрочен план обаче е повече от ясно, че въпросът за независимост рано или късно ще бъде възкресен, особено ако партията спечели изборите за Шотландски парламент през 2016 година. Това от своя страна би изправило страната пред огромно предизвикателство и поредното разделение в обществото й. В никакъв случай не е сигурно, че страната ще бъде в сегашните си граници на следващите планирани парламентарни изброри през 2020 година.
Вторият мандат на Дейвид Камерън като премиер ще бъде с особена важност не само за Великобритания, но и за целия ЕС. Още по време на първия си мандат като премиер Камерън се „заканваше” на Европейската общност, че ще бъде инициатор на референдум за оставане или напускане на ЕС от страна на Обединеното кралство. Цялостта на Европа е реално застрашена в момент, в който тя има все по-засилваща се нужда от нея. Но независимо дали този референдум ще се проведе изобщо, достъпът до Великобритания почти със сигурност ще се промени за имигрантите. Промяната в социалната система на страната изглежда неизбежна. Въпреки че първоначално идеята е на партията на Фараж, точковата система за пресяване на имигрантите не изглежда като далечна реалност, а по-скоро като абсолютно наложителна реформа.
Въпреки че съставянето на правителство ще бъде много по-лесно, отколкото се предполагаше в предварителните прогнози, това далеч не означава, че управлението на Обединеното кралство ще бъде също толкова лесно. Мнозинство на Консервативната партия е изключително нестабилно и във всеки един момент може да бъде загубено. Опозиционните партии ще използват всяка удобна възможност да нанасят щети на правителството. Няма да е излишно да бъдат проведени разговори между Дейвид Камерън и лидерите на останалите парламентарно представени партии за евентуално коалиционно партньорство, което би спасило мандата на правителството. Освен това вътрешнопартийните боричкания също могат да изиграят лоша шега на британския министър-председател, както се случи на няколко пъти по време на първия му кабинет. Въпреки че Консерваторите празнуват победата си днес, перспективата за неприятности пред тях е, меко казано, зловеща. Дали сме свидетели на временен обрат в британската политика или Обединеното кралство навлиза в нова ера в своето развитие?
Коментирайте чрез: