Докъде ще стигне Путин? Това е въпросът не за един милион долара, а за световния мир, защото ситуацията много отдавна излезе извън контрол, още когато Путин поиска от руския парламент да одобри разполагането на допълнителни части в Крим. Оттогава досега напрежението само се покачва. И ако преобладават мненията, че нова Студена война вече е факт заради липсата на диалог и споделяне на общи ценности между Запада и Русия, то вече се прокрадват и сериозни страхове от Трета световна война. Това, което прави прогнозите изключително трудни, е… манталитетът. Дори и в България, макар да не сме извървели дългия път до свободна, независима, демократична и просперираща държава, много от нас приемаме за даденост това, че можем спокойно да се преместим от точка А до точка Б, да пишем каквото си искаме в социалните мрежи, да си говорим с приятелите свободно без страх от цензура. Затова и ни е трудно да приемем, че е възможна нова световна война във века на цифровата икономика, интернет, придвижването без граници (почти) и правото на избор. Трудно ни е да си представим, че може една държава да нападне друга само защото иска – заради възгледи, които са ни чужди, и да няма никакъв начин да се постигне разбирателство. Това е и основният проблем на Запада (тази реторика от времето на Студената война) – тъй като той затвори главата с безумната история на 20-ти век, извлече си поуките и продължи напред. В момента го интересува как да се справи с последиците от бума, провокиран от глобализацията, как да се адаптира към дигиталния свят на фона на напълно невалидни политически идеологии и липсата на нови, които да ги заместят. Западът гледа напред, а Путин – назад. И това е първият сблъсък, който бих нарекла – по Самюел Хънтигтън – цивилизационен.
И като казах, че в България някак сме приели за даденост свободата, това не е съвсем вярно – или поне не за всички. България отново е изправена пред цивилизационен избор. Страната се управлява от мракобесна олигархична коалиция, която без съмнение защитава руските интереси. Със средствата на демокрацията, бидейки изключително крехка у нас, управляващите успяха да създадат атмосфера на разделение на русофили и проевропейци, което на фона на 7-годишното ни членство в ЕС е съпоставимо с геноцид на европейските ценности. През последните години управляващите в България бяха заети повече с разрухата на държавните устои и духовния разврат, отколкото с укрепването на институциите и върховенството на закона. Затова и страната ни продължава да е най-бедната в Европейския съюз, а в Европа е много малко по-добре от Македония, Албания и Косово.
Още по-големият проблем е, че това правителство няма за свой приоритет да изведе страната от блатото, в което се намира. От газовата криза през януари 2009-та досега нито едно правителство не направи необходимото, за да изгради реверсивните газови връзки със съседните ни страни – Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, за които бяха отпуснати пари от европейския бюджет. Това продължава да държи България в стопроцентова енергийна и съответно икономическа зависимост от Русия в случай, че ситуацията на изток през Черно море се влоши още повече. Не само това, но управляващите открито признават, че не само нямат план Б, но нямат и план А. В интервю за вестник „24 часа“ министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви най-безсрамно, че правителството все още не е взело решение дали и какви санкции ще подкрепи срещу Русия. А тези санкции вече се подготвят на европейско ниво. Първият проект изтече в „Ройтерс“ на 12 март и ще бъде обсъден от външните министри на Съюза в понеделник. Предвижда се налагане на забрани за пътуване, замразяване на активи, а по-нататък може да се стигне и до търговски санкции, което най-вероятно ще доведе до това Русия да отговори със завъртане на кранчето. На целия този фон г-н Вигенин заявява, че Южен поток е важен за България, но не обяснява защо. Казва обаче, че ако Москва спре газа, България ще е изключително засегната.
Като се вземе предвид цялостната обстановка и всички потенциални рискове, България за пореден път ще осъмне неподготвена да реагира на опасност, която трябваше много отдавна да й стои като обица на ухото. Не само това, но управлението на страната е напълно неспособно да анализира и прогнозира рисковете, така че да защити своите граждани, възползвайки се междувременно и от членството си в ЕС. Черешката на тортата е, че това правителство успя и да разедини обществото така, че то да посрещне каквато и криза да ни предстои в пълно недоверие в собствените си възможности. А това е съизмеримо с убийството на една нация.
Публикувано в брой 31 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: