На 25 май тази година ще се проведат избори за Европейски парламент. В контекста на събитията от миналото лято и есен съвсем естествено приехме да мислим за тях като за възможност българските граждани да покажат отношението си към управляващата коалиция. Наред с това обаче това е грандиозно събитие, което се провежда едновременно във всички страни членки на Европейския съюз. Европейският парламент е единствената европейска институция, която е избирана пряко от гражданите на страните членки и неговите депутати представляват тези 500 млн. души.
Това са третите избори за Европейски парламент, в които българските граждани пълноправно участват, като във връзка с приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. се проведоха частични избори, последвани от редовните избори през 2009 г. Самата институция съществува от основаването през 1952 г. на Европейската общност за въглища и стомана, под формата на Парламентарна асамблея, съставяна от депутати от националните парламенти на страните членки, а първите преки избори за Европейски парламент са през 1979 г. Първоначално Европейският парламент има единствено консултативни и надзорни функции, като решенията му не са задължителни за другите европейски институции. Постепенно с Единния европейски акт от 1986 г. и особено с Договора от Маастрихт от 1992 г. функциите на Европейския парламент се разширяват и той участва в изработването на европейското законодателство, заедно със Съвета на Европа (колективен орган на министрите от съответния ресор на страните членки). Наред с това ЕП получава правото да изисква от Европейската комисия да внася предложения за решение по различни въпроси, да създава анкетни комисии по различни нарушения на правото на ЕС, както и да избира Европейски омбудсман.
Договорът от Лисабон от 2007 г. натоварва ЕП с избора на председател на Европейската комисия, както и с утвърждаването на членовете на ЕК. Тук е мястото да си припомним злополучното предложение на българското правителство за еврокомисар през 2009 г. на Румяна Желева, което беше оттеглено пред заплахата да бъде бламирана от ЕП. Друго важно правомощие на ЕП е гласуването на бюджета на ЕС, където участва наравно със Съвета на министрите. Законодателните правомощия на ЕП, изпълнявани съвместно със Съвета на Европа, се разпростират върху почти всяка сфера на общата европейска политика.
Така в годините ЕП се превръща в представителен орган на европейските граждани със значими правомощия. Неговите 754 депутати са разделени в различни парламентарни групи в зависимост от техните идейни платформи – Европейска народна партия, Партия на европейските социалисти, Алианс на либералите и демократите, Група на Зелените, Съюз „Европа на нациите“ и др. Всяка страна, пропорционално на своето население, излъчва различен брой депутати, като най-малките страни членки – като Люксембург и Малта – избират 6 свои представители, а най-голямата – Германия – 99. Българските гласоподаватели ще изпратят в ЕП 17 свои депутати.
ЕП е ключова част от сложната картина, която Европейският съюз представлява. Разбирането на неговото значение и роля изисква приемане на тази сложност и отказ от опростенческо разглеждане на феномена „европейски институции“. Многобройни са случаите, когато ЕП бламира политики, за които ЕК и представителите на националните правителства са постигнали съгласие – последният такъв беше Регламентът за семената, който основателно тревожеше много европейски граждани. По този начин ЕП се явява истински защитник на свободите на гражданите. Поради своя пъстър състав и липсата на изявена доминация на една политическа сила, ЕП е принуден да взима решенията си със сравнително широк консенсус, което дава гаранции, че преобладаващото мнение на европейските избиратели ще бъде зачитано. Същевременно по същата причина не може да се очаква от ЕП да бъде водещ инициатор за прокарването на политики, които да променят революционно живота на европейските граждани. Нивото на неговата оперативност, предвид пъстрия му състав, предполага по-скоро защита на свободите на европейските граждани, отколкото инициирането на нови политики.
Тази картина звучи абстрактно за много българи, предпочитащи по-прости обяснения на действителността, които по правило жертват значима част от реалността или са налудничаво конспиративни. Разбирането на функциите и правомощията на ЕП ни дават ясен паралел със сложната история на развитието на идеята за обществен договор в Западния свят, която го превръща в притегателна сила за милиони хора от различни култури и цивилизации и обществото с най-значима свобода и просперитет, познати на човечеството. Европа представлява взаимодействие, взимно влияние и взаимен контрол на много фактори; изборите за ЕП са един от инструментите за формиране на реалността, в която живеем.
Публикувано в брой 32 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: