Миналогодишните избори за Европейски парламент затвърдиха очакванията на всички политолози – в Европа има криза на доверието. Доказателство за това можем да намерим в изборните резултати в почти всички държави членки на ЕС – възходът на популистките партии е налице. Популистите са управляващи в шест европейски страни, а в други три имат мнозинството от гласовете. Засилената популярност на този тип партии се дължи на наличието на сериозни въпроси, които управляващият елит не може да разреши към момента – имиграцията и европейската интеграция. Популистките партии от своя страна пък обещават разрешаването на проблемите като преминат отвъд ограниченията, които ЕС налага на държавата им. Например СИРИЗА в Гърция твърди, че може да предпази държавата от сериозни санкции от Европейската комисия (ЕК) и да остане член на ЕС, но без да прилага меморандума за финансова помощ. На теория всичко звучи прекрасно. Но на практика това не е така. Тук е общата черта между всички популистки партии – всички те са изградени на нестабилна основа, базирана само на добри пожелания. Целта е ясна – увличане на възможно повече гласоподаватели и влизане както в националната, така и в европейската политика.
Гърция – Гърция се намира в най-тежката икономическа криза в своята история. Към началото на 2015 година дългът й възлиза на около 320 милиарда евро, или над 175% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Постоянните санкции и критики от страна на ЕС пораждат криза в доверието на гражданите към съюза. Резултатите са налице – на парламентарните избори от началото на 2015 година Коалицията на радикалната левица, известна повече с абревиатурата СИРИЗА, печели близо 40% от общия брой гласове – 149 депутатски места от общо 300 в гръцкия парламент. Управленческата програма на партията е изпълнена с популизъм – безплатен ток, повишаване на минималната работна заплата, създаване на нови работни места, безплатно здравеопазване, прекратяване на изплащането на външния дълг на страната и т.н, и т.н. Дори и чисто теоретически да приемем, че обещаните реформи бъдат изпълнени, то подобряването на икономическото състояние на Гърция пак е под въпрос. Или казано с други думи – мерките, предвидени в управленческата програма на СИРИЗА, само ще задълбочат икономическата криза и ще забързат (почти) неизбежния фалит на държавата. Но обикновеният гражданин не се интересува от бъдещето в дългосрочен план. Обикновеният грък е свикнал да харчи повече, отколкото разполага, без мисъл за последствията от това. Изводът: може и да има положителни промени в краткосрочен план, най-вече раздвижване на гръцката икономика. Но в дългосрочен план нищо хубаво не очаква СИРИЗА и Гърция.
Испания – Испания също се намира в изключително тежка икономическа криза. Външният дълг на страната възлиза на около 1 трилион евро, или 94% от БВП на страната. В тези неблагоприятни условия се заражда едно движение, което се обявява против задълбочаващото се социално неравенство и ширещата се корупция. Негов лидер е Пабло Иглесиас, един от младите лидери в Западна Европа. Три години по-късно, през 2014 година, движението е преобразувано в политическа партия. Наречена е „Подемос“ (от исп. „Ние можем”). За разлика от СИРИЗА обаче, зад „Подемос“ стоят предимно млади и образовани хора, което е една добра предпоставка за бъдещето развитие на младата партия. Подемът на новата лява партия донякъде се дължи именно на успеха, който СИРИЗА пожъна в Гърция в началото на годината. Милиони испанци се убедиха със собствените си очи, че е възможно властта да попадне в ръцете на едно новосформирано ляво движение, чиято единствена задача е да изкара държавата от дълбоката финансова дупка, в която е попаднала. Но отново тази връзка с гръцката СИРИЗА може да им изиграе и жестока шега – напълно възможно е подкрепата към партията преди парламентарните избори в страната да спадне значително, ако до лятото на годината политиката на СИРИЗА спрямо ЕС не даде конкретни резултати. Въпреки че по думите на лидера на „Подемос“ партията е проевропейска, няма как да не доловим и евроскептичната нотка, скрита зад фасадата.
Франция – Франция е в значително по-добро икономическо състояние. В страната има реална икономика и качеството на живот е сравнително добро. Но това не означава, че всичко в държавата е перфектно. Привлечени именно от тези добри условия, всяка година хиляди хора от ЕС, а и не само, се заселват във Франция с идеята да се възползват от социалната система на държавата. Страната като бивша колониална сила понастоящем е и дом на малцинствени групи от някогашните си отвъдморски владения. Това става основа за конфликт между французите и имигрантите. Именно като антиимигрантска формация се заражда „Национален фронт” на Льо Пен, макар тогава ръководен от баща ѝ Жан-Мари Льо Пен. Партията печели успех след успех, като на последните избори за Европейски Парламент печели 25% от всички гласове, което е една сериозна заявка и за парламентарните избори в страната, предвидени за 2017 година. Политиката на „Националния фронт” е с точно популистки измерения. Главното послание на партията е, че свободното движение на хора и стоки в границите на ЕС е опасно за Франция. Защитават и тезата, че до Втората световна война всички партии в държавата са изповядвали именно политика на протекционизъм към собствената икономика. Разбира се, политиката на „Национален фронт” е точно с популистки измерения. Посланията на фронта са опасни както за Франция, така и за бъдещето развитие на целия Европейски съюз. Чисто ксенофобските на моменти призиви също не дават добри сигнали за моментните настроения във френското общество.
Германия – В Германия проблемите са от изцяло друго естество. Проблемите на германската държава са изцяло демографски – нацията е застаряваща, естественият прираст е отрицателен, раждаемостта е сравнително ниска. На фона на това в Германия все повече се увеличава броят на едно малцинство – това на мюсюлманите, което по данни от 2011 година наброява около 4 милиона души. Нарастващата заплаха от „Ислямска държава” няма как да не се отрази и на германския народ, независимо от факта, че се намира на хиляди километри от епицентъра на опасността. Израз на това е появата на ПЕГИДА (от нем. абрев. „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“). Макар и само движение, а не партия, ПЕГИДА е доста опасно явление. Първоначалното обявяване против радикалния ислям и неговите престъпления постепенно се видоизмени в обявяване против исляма като цяло. Не са малко и призивите против кандидатите за убежище и бежанците – въобще против всички, които уж застрашават западните общества. В редиците на демонстрациите, които ПЕГИДА организира, можем да видим хора от най-различни слоеве – домакини, деца, пенсионери, млади хора, неонацисти и т.н. Точно тази пъстрота е тревожна. Напомня болезнено много за едно национал-социалистическо движение от средата на XX век. Нещата стават още по-сериозни, когато политическата партия, която споделя идеите на ПЕГИДА(„Алтернатива за Германия”) , успява да влезе в три регионални парламента на страната.
България – България също не е подмината от възхода на популистките движения в Европа. За разлика от Западна Европа обаче, тук популизмът е всеобхватен. Почти всички партии в държавата ни са партии на популизма, с тази разлика, че на наша почва има различни видове популизъм – десен популизъм, ляв популизъм, националпопулизъм и т.н. Всички те са водени от простото желание за натрупване на капитал в банковите си сметки. Разбира се, това няма как да стане без да увлекат след себе си нужния брой избиратели – колкото повече, толкова по-добре. Всяка една от големите партии се заиграва с един или друг проблем, пред който нацията ни е изправена. ГЕРБ например в сегашното си правителство продължават да лансират идеята за обширни политически реформи, въпреки че нито имат желанието те да се случат, нито имат ресурса. БСП се заиграва с идеята, че България трябва да започне да гради модел на успешна социална държава, като това може да се случи само ако начело на страната стои една лява социална формация. АТАКА претърпя известна трансформация в посланията си. Само до преди 3-4 години АТАКА беше антируски и антизападно настроена, като се съсредоточаваше върху пробългарската нотка. Основен неин враг бяха циганското и турско малцинство в България. В днешно време няма и следа от антируските настроения – партията е откровено проруска, на моменти дори антибългарска. В допълнение към това омразата към малцинствата бива пренебрегната, поне във високите нива на партията, като се стига до там АТАКА да е коалиционен партньор с бившият си основен враг – ДПС. ББЦ е съсредоточена върху социалното неравенство между гражданите на България и е готова безвъзвратно да раздава социални придобивки на хората в неравностойно положение (поне преди фалита на КТБ). Ужасяващото в случая е, че няма нито една политическа партия която да е готова да води истинска политика, а не популистка. Няма алтернатива на сегашната политическа клика. Налице е чувство за обреченост сред обикновените хора, което ги кара да се лутат между една или друга популистка формация с надеждата за положителна промяна. Формирования от сорта на испанския „Подемос“ изглеждат обречени на провал още преди да са създадени поради простата причина, че хората нямат вяра в нито една политическа партия. Изглежда парламентарният модел е изцяло изчерпан и компроментиран.
След Световната икономическа криза Европа е променена. Но тя не беше основната причина за тази промяна. Тя беше по-скоро предпоставка. Благодарение на нея на дневен ред излязоха истинските проблеми, пред които членките на ЕС са изправени. Популистките партии, които започнаха да никнат като гъби в териториите на Обединена Европа успяха просто да впрегнат натрупаното недоволство и да го облекат в политическа власт. Но в повечето случаи това не е властта на народа, а е властта на определен кръг от хора с тъмно минало и настояще. Именно заради това популизмът е определян като по-скоро негативно явление. Рано или късно на обикновените граждани ще им стане ясно, че всичко е било просто един красив сън, една красива мечта, с която са били подмамени да дадат своя глас. И положителни резултати не могат да бъдат постигнати по този път. На Европа са нужни действия, а не празно говорене и перене срещу несъществуващи врагове.
Коментирайте чрез: