Няколко думи за безотговорността, трагедията и доброволчеството
Изминаха почти два месеца, откакто един български град осъмна под вода в деня, в който трябваше да отпразнува своето съществуване. След едноседмичен престой в това положение водата отстъпи пред колективните човешки действия по нейното отстраняване, за да разкрие материални щети на стойност (по данъчна, а не пазарна оценка) 5,5 милиона лева, 125 жилища – негодни за обитаване (27 – изцяло срутени; 98 – за събаряне), почвата – отровена и негодна за ползване в следващите 5 години, над 300 души – без покрив и около 10 човека – без живот (само двама не успяват да се евакуират, но траурните шествия продължават и след това). Ако днес поставите въпроса: „Какво се случи в Мизия?“, било то и в празното пространство пред себе си, отговорите ще започнат да се блъскат един през друг: Наводнение. Разруха. Бедствие. Смърт. Трагедия.
Какво наистина се случи?
Сумарните валежи за две денонощия са били близо два пъти повече от месечната норма, обяснява Орлин Лазаров, синоптик в НИМХ-БАН. Всички въздъхнаха с облекчение – случила се е разрушителната безотговорност на интензивните валежи. Без да се съобрази с този факт, районната прокуратура в гр. Оряхово се самосезира на 5-ти август и образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, причинил наводнение по непредпазливост, като така е изложил на опасност живота и имота на други, като от действията му е последвала смърт и значителни имуществени щети.
В търсене на истината за причините и отговорността за наводнението между 12-ти и 20-ти Август са огледани общо 39 язовира, чиято собственост е установена, водосбора, на които се оттича към землището на гр. Мизия. Установено е, че само 4 от тях не са преливали, а всички останали 35 язовира са (23 – през своите преливници, 12 – през короните си – най-високите части от тях). Два язовира са с установени прориви (частично прекъсване) в стените и един – със скъсана стена. Не се е излъгал кметът на гр. Мизия – Виолин Крушовенски, че „толстолоби по 14-15 кг“, които са били по улиците на града, „се отглеждат само в язовирите“. За техническото състояние на водните съоръжения и техните отводнителни системи, както и за контрола върху нивото на водата в тях, не са виновни интензивните валежи.
В търсене на истината за причините и отговорността за наводнението на 21.08.2014 г. е извършен оглед на коритото на р. Скът в гр. Мизия и е констатирано наличието на храстовидна растителност и единични дървета със средна дебелина. За неизпълнението на задължения по почистване на коритата на реките, особено на тези, които се считат за опасни при интензивни валежи, не носят отговорност интензивните валежи.
В интерес на истината, сред причините, довели до отравянето на почвата и селскостопанска продукция в гр. Мизия, освен болестотворните бактерии, които са обитавали застоялата вода, има и такива, които коренспондират с факта, че в момента на територията на цялата страна има около 14 083 тона пестициди с изтекъл срок на годност, които все още се съхраняват по старите складове на ТКЗС-та и АПК-та. Всички забранени, негодни и с изтекъл срок на годност пестициди в България са под контрола на институциите, отговарящи за тях: Министерство на земеделието и храните (МЗХ); Министерство на околната среда и водите (МОСВ); Главна дирекция „Гражданска защита“ (ГЗ) към МВР, с нейните поделения по области; и общинската администрация по населени места. Интензивните валежи дори не подозират за това, но жителите на най-бедния регион в страната изхвърлиха всичката си зимнина и в следващите 5 години няма да отгледат достатъчно дори за един буркан с кисели краставички.
Истина се съдържа и в думите на проф. Константинов, който правдиво забеляза, че „дъждове винаги е имало, но вече няма гори. Кореновата система на дърветата, особено на буковете, играе ролята на нещо като гъба, като сюнгер, където водата попива и после дълго време почвата е влажна. Когато няма дървета, няма коренова система и няма къде да попие водата. Водата веднага се отича в реки и поточета и залива всичко“. Интензивните валежи, противно на някои мнения, нямат нищо общо с безконтролната незаконна сеч и политическата отговорност за нея.
Като стана дума за политика, бедствието оказа силно аполитизиращо въздействие върху гражданите в Мизия. В знак на протест те обявиха категорично и в един глас: „Няма да гласувам“. Някои политически партии обаче чуха това и съзряха електорален потенциал за развитие. Без да се втурват шумно, изчакаха търпеливо официалното начало на предизборната кампания. И когато някой най-малко очакваше, заваляха партийни дарения за бедстващите райони. Мизия си спечели обещание за две нови училища, а на други места партийните вождове дори мобилизираха експертния си административен капацитет, въоръжиха го с рекламни ботуши и размахаха лопати пред камерите.
Истината е, че истински доброволци имаше. И преди всичко нека уточним: доброволец е някой, който по свое желание се заема с алтруистична дейност и работа, участва в дейности с цел допринасяне за добруването и подобряването на човешкото качество на живот. Това за разлика от платените дейности може да носи приятно чувство на удовлетворение или уважение, но няма финансова или друга печалба. Уточнението е необходимо, не само за да не се бърка доброволческата дейност с предизборна надпревара, но и защото много хора, на които бе помогнато с доброволчески труд, не успяха да осъзнаят до последно, че им се помага от добра воля, а не по задължение и/или заплата.
Да, истински доброволци имаше – от самото начало. Те работиха по 10 часа на ден, тежък физически труд, в условия, които трудно могат да бъдат описани. Миризмата със сигурност не може. Комарите – също. Нито пък удоволствието, с което доброволците се къпеха на водоноската в края на работния ден.
Истината е, че доброволците успяха за много кратко време да свършат изключително много работа благодарение на два психологически стимула:
(1) самоналожилият се другарски колективистичен дух, който осигуряваше отлична комуникация и екипна ефективност;
(2) сблъсъкът с личната трагедия на всяко посетено семейство.
Удивително е как зрителят на вечерните новини успява да осъзнае какво са преживели тези хора. Да, той бива информиран за това, което всички зедно са преживели. Доброволците обаче, които обикаляха от къща на къща, станаха съпричастни на това, което всеки един човек е преживял сам – преди, по време и след наводнението. Десетки лични истории и всяка една от тях те възпламенява отново, събужда съвестта ти отново, провокира човешкото в теб, отново.
Ето няколко социологически наблюдения върху доброволчеството, на примера на доброволческата самоорганизация в гр. Мизия:
1) Доброволческият труд не е особена черта или характерно свойство за определена социална група или общност, слой или класа, възраст или пол, професия или степен на образование (сред доброволците в гр. Мизия имаше мъже, жени, деца, ученици, студенти, пенсионери, строителни работници, инженери, лекари, сценографи, държавни служители, предприемачи, компютърни специалисти, социолози, журналисти, застрахователи и др.);
2) Възникването и акумулирането на органична социална солидарност в коя да е неслучайно възникнала хетерогенна социална група е много по-бързо и по-естествено, ако последната е възникнала доброволно в името на определена обща цел или морален принцип;
3) За да бъде оказана помощ и подкрепа на бедстващи граждани на индивидуално, организационно или институционално равнище преди всички останали необходими предпоставки и условия, е необходимо бедстващите граждани да поискат такава (известен брой бедстващи граждани не са пожелали да се ползват от доброволчески услуги и са отказали „чужди хора да им влизат в къщата“ или в това, което е останало от нея);
4) Оказва се, че е много по-лесно да помогнеш на напълно непознат човек, отколкото на съседа си (от над 40 доброволци от цялата страна – Русе, Разград, Велико Търново, Бяла черква, Костинброд, София, Перник, Радомир, Козлодуй, Враца, Плевен, Бургас, Ямбол, Чепинци, Монтана, Мездра, Ловеч и др. – само 2-ма от Мизия).
В крайна сметка след съвкупната немарливост, безотговорност и невежество в държавата, които интензивните валежи изобличиха, колко трудно е да обърнем внимание на проявената воля за добро у някои хора? А именно това е, което заслужава внимание. Способността за самоорганизация и колективни граждански действия, солидарността, чувството за отговорност на човек за човека, мисълта и грижата за другия, всичко това ни определя като общество.
А нека не се лъжем – държавата, която позволи тази трагедия, е еманация на обществото, в което живеем.
Коментирайте чрез: