Поканихме участници в протестите да разкажат за мотивите си
Весела Кучева
Излязох да протестирам, защото се подразних на явното нахалство на управляващите да издигат несъвместими с държавните постове личности. Ясно е, че властта е корумпирана, но множеството абсурдни решения, след които последваха първите протести от средата на юни, преливат чашата. Според мен протестът промени съзнанието на хората – гражданско общество вече съществува. Може би е добре да се продължи с множество креативни акции, които да впечатляват и да предават ясно посланията на протеста, да бъдат съгласувани с неговите цели. Ще се радвам повече, ако исканията на протеста бъдат чути от когото трябва. Единствената логична съдба на правителството е оставката.
Протестът продължава вече от доста време и е нормално да има различни етапи в развитието си. В началото всички бяха много по-екзалтирани, с повече енергия, след което настъпи лека умора. Създаването на Протестна мрежа със сигурност е важна стъпка в развитието на протеста. Възможни са и има и други форми на протест. Всеки, който подкрепя протестите, продължава да го прави и извън площада, например тичането на Софийския маратон с тениски с надпис „Кой?“ и скандирането на „Оставка“ преди старта му или надписите и плакатите, които хората правят, докато са на почивка, и след това се снимат с тях, за да покажат подкрепата си.
Мисля си, че би трябвало да има някакъв диалог с властта. Той обаче следва да е честен, а от подобно правителство като сегашното не очаквам честност. В този смисъл диалогът не е възможен. Колкото до държавните институции извън парламента и правителството, доколкото те изразяват свои становища, базирани на конкретни принципни позиции, а не на сляпо подчинение на заповеди, диалог със сигурност трябва да има. В една кризисна ситуация диалогът е особено препоръчителен, но тук вече функциите на протестното движение доста се разширяват и размиват. Според мен протестното движение следва да се занимава конкретно с протестите. Съществуват институции и организации, които да реагират при нужда.
Не е задължително да убеждаваме с думи хората да променят позициите си. Надявам се онези, които смятат, че нищо няма да се промени, сами да се убедят, след като видят резултатите от промяната.
От известно време вече не излизам на площада – струва ми се, че уличните шествия нямат ефект за свалянето на правителството. Те бяха етап от масовото недоволство срещу него. Една реакция, която не бе чута. Време е да се намери нов, по-ефективен начин. Не знам какъв би трябвало да бъде той, но все пак много уважавам хората, които продължават да бъдат активни протестиращи.
Владислав Рашков
Излязох да протестирам заради назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, заради политическата криза и духовен упадък в България и защото смятам, че протестът е най-ефективният начин за граждански натиск над властта. Специално този протест сложи началото на гражданското общество в България. Според мен трябва да остане мирен, постоянен и масов. Засега исканията на протеста и в частност на Протестна мрежа, от която съм част, ме удовлетворяват.
Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт чрез манипулации на изборите. Това се потвърди от многобройните сигнали за процедурни нарушения в процеса на самите избори. Правителството действа в интерес на тесни кръгове и легитимира властта си, като манипулира имиджа на обществения натиск срещу него и си купува поддръжници в страната. То продължава да е на власт, защото партиите в Тройната коалиция знаят, че при нови избори няма да се върнат в Парламента, особено в условията на увеличената обществена информираност.
Протестът ще продължава и ще стимулира развитието и укрепването на гражданското общество. Единственото, което не харесвам на протеста, е наглото присъствие на ГЕРБ. Диалог с властта и всички нейни производни не е възможен. Властта не познава думата „диалог“. В кризисни ситуации приемам да има взаимодействие с властта, но в конкретния случай не виждам такава база. Протестното движение трябва да продължи усилията си за оставката на Пламен Орешарски. гл. Примерно: „Не зареждай в Лукойл“, „Не депозирай в КТБ“ и т.н. Същевременно отчитам комуникация с онези, които не вярват в промяната. Необходимо е обаче време. Аз повярвах в гражданското обществото, в алтруизма, в промяната, в силата на България. Колкото до това дали протестът успя, да, той успя още на 14 юни 2013 г., защото обедини много хора – и все още го прави. Затова и към момента съм активно протестиращ. Имам своето място в България – виждам се като радетел на демократични ценности, общественик, журналист, който не се предава за промяната на България към демокрация.
Публикувано в брой 12 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: