Нов епизод на държавната регулация с предизвестен край
На 17.10.2013 г. Парламентът прие Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който регламентира осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната, който ще се извършва от Национална агенция по приходите (НАП) и няма да се прилага върху стоки под митнически режим. Този законопроект влиза в сила от началото на 2014 г., а до края на 2013 г. би трябвало да заработи и дирекция „Фискален контрол“. По изчисления на Министерството на финансите в нея следва да бъдат ангажирани между 250 и 300 служители. В близката седмица ще бъде обявен подбор сред служителите на НАП, които искат да работят в новата дирекция – тоест се запазва сегашната численост на персонала на Агенцията.
Какво означава това? Национална агенция по приходите получава правомощията да спира и проверява транспортни средства над 3,5 тона, превозващи „стоки с висок фискален риск“. Тя ще може също така да изисква документите, съпровождащи стоките, да поставя и отстранява технически средства за контрол (пломби, GPS); получава право на достъп до мястото на разтоварване, като ще може да присъства на самото такова, както и да изисква обезпечение при установяване на несъответствия на вида и количеството на стоките. Проверката ще се осъществява от мобилни и регионални екипи от данъчни служители, които ще носят отличителни знаци. Ще бъдат открити контролни фискални пунктове в близост до всички ГКПП, където ще проверяват мобилните екипи. Регионалните екипи, от своя страна, ще действат в пет региона, отговарящи по обхват на петте териториални дирекции на НАП, със задачата да проследяват превозните средства, да ги издирват, ако не са на посоченото място за разтоварване, и да отстраняват пломбите и другите технически средства, когато пристигнат там.
Контролът на рисковите стоки ще се прилага в три случая – когато продавач е българско дружество и стоката е за държава – членка на ЕС, при транзитно преминаващи стоки и при стоки в страната. Фирми, участващи в подобна сделка, се задължават предварително да уведомят НАП, че им предстои такава.
Целта на промените е борбата с ДДС измамите. Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова тези мерки ще попълнят приходната част на бюджета с 200 млн. лв.
Какво обаче не става ясно?
1. Кои стоки ще бъдат класифицирани като такива „с висок фискален риск“ и ще подлежат на проверка? Споменават се единствено хранителни стоки и строителни материали. НАП ще определя какво попада в тази категория. Списъкът ще бъде одобряван от министъра на финансите и актуализиран всяка година. Въпросът е сложен и все още без отговор. А до предполагаемото влизане в сила на промените остават по-малко от три месеца.
2. Няма информация колко ще струва това както на държавата, така и на бизнеса. Разходите по въвеждането на новия режим са свързани със закупуване на техническите средства за контрол, специализиран програмен продукт „Фискален контрол“ и за обозначителни знаци на мобилните екипи. Бизнесът, от своя страна, следва да заплати за комуникацията с органите на реда, за уведомяването им, че превозва „стоки с висок фискален риск“ и за обезпечението им, когато получателите са посочени като рискови от НАП.
3. Как НАП решава кои са рискови получатели? Такива следва да бъдат участвали в измами с ДДС, но откъде се набавя информация, коя такава се приема за достоверна – възможно е да има съмнения за дадена фирма, но как ще бъдат проверени те? И значи ли, че всяко съмнение, макар и недоказано, автоматично я поставя в графата „подозрителна“ и е необходимо тя да подлежи на по-сериозен контрол?
4. НАП има достатъчно правомощия, а с това изменение получава още повече. Опасението на бизнеса е, че те не се използват добросъвестно и обикновено подобни промени, които се спускат в незавършен вид и рядко са били предмет на обсъждане с негови представители, засягат изрядните фирми.
Звучи ли ви познато? Преди десетина години, през 2001 г., тогавашният министър на финансите Милен Велчев сключи договор с английската компания „Краун Ейджънтс“ за мобилни митнически групи. През 2006 г. Пламен Орешарски поднови договора с“английската фирма за нови 20 милиона лева. Имахме вече мобилни митнически групи, за които платихме близо 90 милиона лева. Но контрабандата не спря. Какво ли са замислили управляващите сега и колко ли милиона лева ще струва новото звено? Ще продължаваме да питаме, защото сме изправени пред поредния неясен законопроект, показващ как правителството остава глухо за исканията на бизнеса и вместо да работи в полза на съживяването и развитието му, го затяга в нова административна примка. Въпросите остават много повече от отговорите.
Публикувано в брой 12 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: