
Тодор е в първите редици на протеста от ден 1. Умерен реалист, той споделя с нас вижданията си за протеста и оставката.
Какво е за теб лично протестът?
Оптимистично: Уникален шанс да докажем, че политиците зависят от гражданите. Шанс да накараме самозабравилите се да се съобразяват с хората и да не защитават нечии интереси, а народните.
Песимистично: Загубена кауза, но въпрос на чест. Демократично избран Конституционен съдобяви изборите за законни, законно избран парламент избра правителство, което от своя страна е законно и не може да бъде свалено, докато има парламентарна подкрепа. Да сме мислили как сме гласували или защо не сме гласували.
Какво трябва да се случи според теб, за да получим исканата вече над три месеца оставка?
Оптимистично: Да обявим гражданско неподчинение час по-скоро.
Песимистично: Да дойдат момчетата от зимните протести и да започнат да бият.
Как реагираш на обвиненията, че тази или онази партия са „яхнали“ протеста или са се опитали да го направят?
Оптимистично: Това ми прилича на страха на социалистите, че някой ще ги експлоатира. Пълна глупост.
Песимистично: Хайде да не сме ние умниците, които ще измислят революционна система за управление с граждански съвети и т.н. Нищо няма да направим, докато някой не поведе протеста и не сме единни. На площада сме граждани, на изборите – всеки да гласува както си иска.
Какво казваш на хората, които не излизат на площада?
Оптимистично: Казвам едно – партиите не са добри или лоши, хората в тях им придават лице. Не можем да очакваме нормални политици, без да участваме активно в политическия живот на страната.
Песимистично: В последно време не говоря по темата, ставам много рязък и краен, тая огорчението в себе си.
Лумпени ли сме? Обижда ли те това название, или те ласкае?
Оптимистично: По-добре лумпен на Монов, отколкото възпитан с историите за Павлик Морозов.
Песимистично: Сътрудник на ДС не може да ме обиди.
Оптимист ли си за бъдещето на България?
Оптимистично: Ако свалим това правителство – да. Ако сега успеем, ще можем да контролираме всяко друго и никой вече няма да си позволява да повтори безумията на кабинета „Орешарски“.
Песимистично: Ако не свалим това правителство, губим всичко. Завинаги. Понеже никога повече подобни хора и с подобни искания и ценности няма да излязат да протестират. Ще победят посредствеността, нереализираните, неуките… което изцяло урежда БСП/ДПС.
Публикувано в брой 8 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: