Макар и възникнал като Европейска икономическа общност за въглища и стомана, в самата същност на Европейския съюз са вкоренени идеите на либералната демокрация, всеобщата солидарност, мира и равенството. Немислимо е да си представим какво би се случило с Европа, а и с целия свят, както в икономически, така и в чисто политически план, ако през далечната 1950 година Робер Шуман не беше произнесъл прочутата си декларация. Целта тогава е ясна – да се предотврати ново безумие в света, да не се позволява на тъмните политически субекти да извършат ново престъпление, каквото би била една нова световна война, само пет години след края на последната.
Днес обаче споменът за Войната е забравен. Ужасът, който върви ръка за ръка с нея, се помни само от малцината останали живи ветерани. За нашите съвременници войната е просто една статистика – брой на цивилните жертви, брой на унищожените сгради след поредната бомбардировка, брой на унищожената военна техника и т.н. Изглежда заедно със спомена за войната, на по-заден план остава и идеологическата основа, върху която е изграден Европейският съюз. Солидарността е забравена, равенството е илюзия, демокрацията се е превърнала в утопия. А войната във всеки един момент наднича иззад някой ъгъл – било то сирийския, било то украинския.
Всеки, който се интересува поне малко от политика и от време на време чете или гледа новини, е наясно, че Европа е изправена пред тежка хуманитарна криза, свързана с постоянния наплив на бежанци, пристигащи на континента от Африка и Азия. Ежедневно в границите на ЕС влизат нелегално хиляди човешки съдби, хиляди животи. Би трябвало да сме наясно, че не всички имигранти са военни бежанци. Голяма част от тях имигрират за да търсят късмета си далеч от родното място в едно по-богато и цивилизовано място, каквото е ЕС. Това са т.нар. икономически имигранти. Не малка част със сигурност са и религиозни екстремисти, чиято единствена цел е разпространението на радикалния ислям сред населението на Стария континент. От всичко е ясно едно – антиглобалистите доволно потриват ръце, защото засега се оказват прави – според тях рано или късно ще се стигне до момент, в който глобализацията ще доведе до масови хуманитарни кризи в целия свят заради все по-големите разлики от икономическо, културно, политическо и социално естество между гражданите на по-силно развитите и по-слабо развитите страни и масовото имигриране на хора от първите към вторите. Фактът, че не всички бежанци, пристигащи в Европа, идват от размирните райони, в които се водят локални войни, е доказателство, че тези процеси, за които антиглобалистите говорят, са вече налице.
Европейският съюз беше задължен да реагира подобаващо и изцяло в духа на либералните ценности, равенството и солидарността. Макар и със закъснение, бяха взети мерки за разрешаване на бежанския проблем. Като противовес на досегашната система, според която бежанците трябваше да бъдат приети в страната, на чиято територия за пръв път влизат в ЕС, са приети нови правила за действие – предвидени са индивидуални квоти за всяка държава-членка. По този начин товарът трябва да бъде разпределен измежду всички 28 страни на принципа на солидарността, а не само върху плещите на най-засегнатите държави – Италия, Малта и Гърция. Нужно е да споменем, че макар и да не е в топ 3 на най-засегнатите, България също е доста потърпевша от бежанската вълна.
И тук е скрита ябълката на раздора. Когато става въпрос за бежанци и миграция в ЕС, всеки предпочита да си прави оглушки. Най-изтънчен пример в това отношение е Великобритания, която (почти) винаги е на противоположния бряг с ЕС по отношение на важните въпроси. Независимо че депутатите от долната камара (Камара на общините) дръзко защитаваха правата на сирийските християни, до момента страната е приела едва около 150 бежанци на своя територия. За сравнение – само за 2014 година на територията на Швеция са пристигнали около 80 хиляди имигранти от размирните райони.
Неодобряващи квотния принцип са още Италия, Гърция, България, Унгария, Франция. Небезизвестни са намеренията на българските политици за (до)изграждането на телена ограда на границата с Турция с цел прекъсване на бежанския поток. Подобни съоръжения съществуват и в Гърция. Унгария също заявява намерението си да строи ограда на границата със Сърбия, през която в страната навлизат най-много бежанци. Изглежда, в случая понятия като солидарност и хуманност не съществуват. Или поне съществуват само на думи. Наблюдава се тоталната им липса в действията на правителствата на засегнатите държави. Именно това е препъникамъкът на ЕС – липсата на разбирателство между отделните му съставни части, между отделните държави-членки.
Дори и да бъдат завършени тези огради, потокът от хора не може да бъде спрян толкова лесно. Той просто ще се отклони и ще се опита да влезе в границите на Съюза от другаде. Към момента основният такъв канал е Средиземно море. А там нещата стават още по-сложни. И смъртоносни. Не е нужно Средиземно море да се превръща в масов гроб за хиляди хора. Нужни са конкретни мерки за решаване на текущите проблеми. А най-важният към момента е солидарното разпределение на бежанците между всички държави-членки. Но това е само справяне със симптомите на самия проблем. Разрешението му може да бъде постигнато само с голяма доза постоянство и решителност, както и с умела дипломация, насочена най-вече към размирните райони, от които емигрират бежанците – Северна и Централна Африка и Близкият изток. Но преди всичко на Европа ѝ е нужно единство. Единство, което към момента е само илюзорно.
Коментирайте чрез: