В новото издание на рубриката ви представяме евролистата на ПП „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Поместваме само първите 7 кандидати.
1. Томислав Дончев – след издънката с Румяна Желева на предишните избори този път Баце не рискува. И наистина – на фона на все по-сакатия материал в ГЕРБ Томислав Дончев сякаш е най-доброто, което Борисов можеше да предложи. Дончев ни е най-познат в качеството си на министър по управлението на средствата от ЕС в предишния кабинет, като в интерес на истината се справяше доста по-добре от сегашното правителство. Mандатът на Дончев има своята добра и лоша страна. Добрата – парите по много еврофондове за първия програмен период 2007–2013 действително бяха спасени. От едва 3% през 2010 г., усвоените средства бяха докарани на мускули до 60% в края на програмния период (опитните в това отношение страни обикновено достигат над 90%). Благодарение на това ЕК се съгласи да отпусне с около 1 млрд. евро по-голяма сума за следващия ПП, а една от основните заслуги Борисов да си пълни джобовете с прерязани лентички е именно на Дончев. Лошата страна – от бързане така и не бяха създадени нормални условия за кандидатите, които бяха принудени да се сблъскват с: тромави процедури, излишна документация, неясни и непрестано променящи се критерии, безкрайно чакане за оценка. Това тотално отблъсна бизнеса и се стигна до парадокса проекти да се прекратяват не от ЕК, а по желание на бенефициентите. Законът за обществените поръчки например бе променян над 20 пъти през мандата, но така и не разпръсна съмненията, че конкурсите се спрягат по мярка за определени фирми. Добавяме и масовите злоупотреби, които така и не бяха преборени, даже напротив – въпреки препоръките на ЕК Дончев закри т.нар. „сив списък“ с некоректни възложители на проекти. Актуалната тема за спрените средства на общините по ИПОК далеч не е прецедент. Проблемът възникна и през 2011 г., но с благословията на Дянков, Дончев амнистира общините и държавният бюджет пое санкциите. Тогава се обеща създаването на структура, която да отстранява подобни нарушения преди намесата на ЕК. Нито една от изброените реформи обаче не беше извършена, а негативите ще се забелязват тепърва през новия програмен период. Накратко за Дончев – завършил „Философия“ и „Стопанско управление“ във ВТУ. Специализирал „Международни отношения“ в Полша. Бивш кмет на Габрово. Силна карта за Борисов. Силна ли ще е за избирателите – тепърва ще се разбира.
2. Андрей Ковачев – досегашен евродепутат. Влезе малко на майтап, след като водачът в листата Румяна Желева реши да става еврокомисар. Впоследствие Ковачев дори оглави българската делегация в групата на ЕНП. Завършил е докторантура по микробиология в Германия. В сравнение с втората позиция на ДПС пък е същински полиглот със своите пет чужди езика. Положителните страни – озъби се няколко пъти (с право) на Македония, върл фен е на лустрацията – непрекъснато призовава за разсекретяване на ДС досиетата, дори ръчкаше и Сърбия в това отношение. Отрицателните – дейността му в последната година се свежда до безсмислено дърлене с колегите му от БСП. Ковачев бе част и от ангелския хор, който ни уверяваше, че всичко покрай Шенген е ОК и само популистките изказвания на Холандия спират включването ни. Три години по-късно България продължава да не е част от Шенген, което ни води до любопитния извод, че май не само Холандия ни е била виновна. Друг любопитен факт – през 2012 г. на открит форум на „Репортери без граница“ бе потърсена сметка на България относно липсата на медийна свобода. Ковачев заяви, че нещата на форума се представени едностранно, тъй като не са присъствали представители на Български медиен съюз (по-известен като Маминият медиен съюз). Предполагаме, че сега – две години по-късно – Андрей Ковачев е на различно мнение, докато медиите на Ирена Кръстева сипят компроматна градушка върху партията му.
3. Мария Габриел – весело е тук. Габриел също е настоящ евродепутат. През 2011 г. е назначена за ръководител на Наблюдателната мисия на ЕС на президентските и парламентарни избори в… Демократична република Конго. Габриел явно се справя толкова добре, че впоследствие е пращана като наблюдател и в – дръжте се – Сиера Леоне, Нигерия, Южен Судан, Танзания, Хаити, Чад, Киргизстан, Того и Бурунди. Нямаме си идея защо там – в бюлетината се твърдеше, че ги пращаме в Брюксел. Иначе Габриел, противно на дългата си мисионерска визитка, е само на 35 г. Засилва подозренията ни, че всички партии явно ужасно държат да разполагат с филоложки в началото на листите си. Габриел е завършила още „Сравнителна политика“ и „Международни отношения“ във Франция. Когато все пак е на правилния континент, се занимава с правата на жените или с някоя и друга младежка инициатива.
4. Владимир Уручев – след Танзания и Бурунди внася малко здравословна скука в листата. Вече два мандата е евродепутат. По професия и образование е инженер – завършил е специалността „Атомни централи и инсталации“ в Москва. С дълга кариера в АЕЦ „Козлодуй“, където за 25 г. не е заемал единствено поста на чистачка. В ЕП е доста незабележим – участва в дебати, касаещи предимно енергетиката, и рядко се изказва по други теми. Общо взето остава встрани от махленските скандали между колегите му от ГЕРБ (ЕНП) и БСП (ПЕС).
5. Ева Паунова – нагледното олицетворение защо рубриката ни е кръстена на турска сапунка. Ева Паунова е кръстница на най-малката дъщеря на шефа на предизборния щаб и зам.-председател на ГЕРБ – Цветан Цветанов. Сътрудник е на бившия евродепутат Илиана Иванова, била е в Европейския Младежки парламент, завършила „Международни отношения“ в Рим. А, да – и е работила, като модел в Италия. Какво повече да иска човек от една еврокандидатура? Опитват се да ни я пробутат за гражданска квота впрочем.
6. Емил Радев – тук вече не ни е смешно. Варненският адвокат Емил Радев беше човек на И.Ф. и след напускането ѝ пое голяма част от правните функции в ГЕРБ. А те очевидно се изразяват в прокарване на откровено лобистки поправки. Радев е един от радетелите на идеята за ограничаване достъпа на граждани до единствената работеща държавна електронна система – търговския регистър. След поправката той вече е достъпен само чрез електронен подпис и цифров сертификат. При това държавата доста се бръкна, за да въведе промяната, с обяснението, че е зачестила манипулацията с лични данни. А на нас ни се струва, че доста елегантно отрязаха достъпа на гражданите до иначе публични данни за собственици и управители на фирми. Явно е въпрос на гледна точка. Съпругата на Радев пък беше назначена за главен секретар на Върховния административен съд, броени дни преди съпругът ѝ съвсем случайно да внесе две предложения за разширяване на правомощията на ВАС. На подобни „съвпадения“ и фино прокарани интереси сме се нагледали. А за ГЕРБ се предполагаше, че трябва да им предложи алтернатива. Или?
7. Андрей Новаков – зам.-председател на студентската организация към ЕНП (нищо общо с Ранобудните). Завършил „Право“ в ЮЗУ. Влиза в сила отработената стратегия представители на младежките организации да се слагат веднага след избираемите места – като допълнителен стимул за тях в изборната надпревара.
Публикувано в брой 37 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: