Тази година получихме неочакван подарък. След като бяхме официално обявени за изчезнали. След като за това говореха всички факти. След като в законно избраните в Народното събрание виждахме хора, които не живеят в нашия свят, не говорят нашия език и не припознават онова, което ние наричаме нормално. По отношение на публична среда, ценности, свобода и справедливост. Тогава дойде подаръкът. Спомням си, че на 14-ти юни през час проверявахме колко човека заявяват присъствие на събитието във фейсбук страницата на #ДАНСwithme. Бяха необичайно много, но всички имахме опит с тези фейсбук отбелязвания на присъствие и десетки провалени или комично изглеждащи събития. После взех дъщерите си от вкъщи, а по пътя спорехме дали ще има хора. Когато излязохме от метрото, заваля дъжд. Имаше още 15 минути до началото на събитието, а на площада нямаше жива душа, само под колоните на ЦУМ се бяха скупчили няколко десетки. Усетих нещо средно между ирония и съчувствие в погледите на децата: „Той, баща ми, някой път прави такива странни неща“. Влязохме да разгледаме ЦУМ. Не бях влизал от години, децата ми никога. Няма да вляза още години, може би децата ми никога.
Но когато излязохме, вън се случи чудото.
Сякаш наговорили се от тротоарите, на платното слязохме заедно хиляда души. От всички улици се стичаше народ – хиляди и хиляди. Хора, същите като нас, хора, официално обявени за изчезнали, разделени, неспособни да направят нищо заедно, да бъдат сила, да бъдат страшни за тържествуващата корупция и наглост. След това е ясно. Десетките летни вечери, в които всеки от нас разбра, че това е нашият град и това е надеждата за нашата България. Лятото, в което получихме неочакван подарък, лятото, когато разбрахме, че не сме сами.
Следващата година трябва да бъде годината на рационалното действие.
Годината, в която да покажем, че прочитът на действителността, налаган от корумпираните, наглите и – да! – от простаците, не е валиден. Че не е вярно, че няма смисъл. Че не е вярно, че всички са еднакви. Че не е вярно, че сме обречени на тази публична среда и тези стандарти за справедливост и свобода. Хората от миналото лято трябва да докажем, че не е така.
Следващата година е времето, в което не бива да се примирим отново, че холограмите на гражданско участие, които конструират парите на мафията, са по-реални от хората от кръв и плът, с които бяхме заедно. Че помията и отровата, с които е заливана България от хора, чиято духовна родина е тоталитарният комунизъм (да, точно там е сърцето на тези хора, всеки който е отделил време да почете интервюта на водещи крупни бизнесмени, политици и полицаи ще се натъкне на този факт), са водещият глас на българското общество.
Следващата година е времето, в което трябва да се осмелим да вярваме, да делегираме, да се идентифицираме. Да, каквото и да се случи дотогава, най-късно през месец май ще има избори и няма сила, която да спаси настоящото мнозинство, ако претърпи съкрушителна загуба на изборите за Европейски парламент.
Трябва да повярваме, че това е нашата игра, а не тяхната.
Играчите, имитиращи реалността, конструиращи псевдо-действителност, чувстващи се уютно с карикатурата на правова държава и институции, умират от страх от избори, ако гражданите от миналото лято са активни на тях. И отхвърлят лъжите, че всички са еднакви, че няма значение „кой ще дойде“, че каквото и да се случи, все ще е зле.
Миналата година беше годината на отхвърлената лъжа. Лъжата, че сме сами, лъжата, че не можем да бъдем силни и опасни. Дойде като подарък, без да може да бъде плануван, без да може да бъде предизвикан, без да може да бъде заслужен. Идващата година трябва да е годината на рационалното действие. Което със сигурност ще доведе до резултат. Най-късно през май. Каквото и да се случи преди това. Каквото и да са подготвили онези, чиито лъжи видяхме, те не са всесилни. Ние ще продължим да мечтаем, дискутираме, спорим, ще продължим да излизаме на улицата. Но заедно с това ще направим най-рационалното действие, не вместо другите неща, а заедно с тях. Тази оставка няма да бъде подадена. Ще бъде взета, чрез най-рационалното усилие в една демокрация.
Публикувано в коледния брой на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: