Не купувайте от мафията (част I)

снимка - Васил Гарнизов — снимка – Васил Гарнизов

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“

Радой Ралин

2013 определено е годината на гражданите. Годината, в която българският народ започна да търси отговори на въпроса „Защо и заради кого живеем зле?“. Винаги сме обвинявали политиците за състоянието на страната, а и по света те са „по default“ виновни. Само че беше време да обърнем по-голямо внимание на твърдението „срастване на държавата с мафията“. Но що е то „мафия“? Традиционната представа за организирана престъпност ни свързва с понятия като наркотици, трафик на хора, проституция, рекет, насилие, кражба на коли. Но истината е, че тя е много повече. Всяка злоупотреба с власт и ресурси, всяка корупционна схема, всяка икономическа престъпност и източване на капитал е мафиотска дейност. У нас тези практики са дълбоко залегнали във всички равнища на икономиката, управлението и политиката.

Но как проявихме интерес към тази тема?

Всичко започна от антимонополните протести срещу високите сметки за тока през февруари. Във Варна се появиха хора на площада, които извадиха една абревиатура наяве. До този момент медиите удобно държаха името на групировката в сянка. Но след като бяха скъсани няколко плаката от внедрени провокатори, а на 20.02 човек на име Пламен Горанов се самозапали пред общината във Варна – тогава блеснаха трите букви: ТИМ. Нямаше вече тайна кой дърпа конците на кмета Кирил Йорданов, кой държи икономически морската столица, а може би и тогавашното правителство.

Нужно беше още малко време да се разбере коя е другата най-влиятелна икономическа клика в България. И ето че настоящото правителство спомогна за тази информация с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Този човек беше първото парченце от пъзела, в средата на който е изобразена банката, в която държат парите си БЕХ, НЕК, Булгаргаз и по-голямата част от държавните дружества. Става дума за Корпоративна търговска банка с мажоритарен собственик Цветан Василев. Народът започна да се пробужда, а по площадите се развяваха плакати с лицата, крити толкова дълго време.

Промяната започна. Постепенно имената изплуваха. Присъстват в разговорите на хората по протести, в офиса, споменават се дори по медии. Това беше важна стъпка за българското общество, важна стъпка за обикновения български гражданин, важна стъпка за свободата на словото. Но защо? Защо е толкова важно да се знае кои са тези хора? Защото това са хората, които управляват държавата. Това са хората, които прибират парите ни в банките си. Същите тези хора притежават почти всички големи държавни предприятия, фирми, компании, дружества. Но кои са те?

ТИМ (Тихомир Митев , Иво Каменов, Марин Митев) са „изгряваща звезда на българската организирана престъпност“, както пише в секретен дипломатически доклад американският посланик Джеймс Пардю през 2005 г. Бившите морски тюлени и настоящи собственици на „Химимпорт“ АД държат в ръцете си банките ЦКБ и Тексим, голямото застрахователно дружество „Армеец“, а в транспортния сектор са собственици на почти всички пристанища по българското Черноморие. От въздушния транспорт притежават голямата авиационна компания „България ЕР“ АД. В сектора за търговия, производство и услуги виждаме имена на предприятия като „Зърнени храни България“ АД, „Голяма Добруджанска Мелница“ ЕООД, „Българска петролна рафинерия“ ЕООД и куп други фирми, които срещаме в ежедневието си, когато пазаруваме от магазина или зареждаме колата си. Във Варна е всеобщо известно как по-точно тази групировка се е сдобила с толкова много пари и е успяла да изкупи всички тези големи предприятия. Всъщност на всеки обикновен гражданин това може да му стане ясно, ако отдели малко време и се порови в интернет. В разследващи сайтове са публикувани статии и уличаващи официални документи, които ясно разкриват стъпките, които ТИМ са извървели. Към настоящия момент „звездата“ вече огрява българската икономика с радиоактивни лъчи…

Бомбата „Пеевски“, която взриви съзнанието на протестиращите българи, е задълбала дори по-дълбоко в джобовете и съзнанието на обикновения български гражданин чрез медиите в негово притежание.

Нека обаче се върнем няколко години назад и да си изясним фигурата Пеевски и откъде тръгва всичко. Реално той е поставен като обществена фигура от майка си Ирена Кръстева. Преди години взима заем от Цветан Василев и изкупува вестниците на Петьо Блъсков. Върховната прокуратура обявява, че няма никакъв проблем с този заем и с парите, които впоследствие са били върнати, но проверка за това не е предоставена. От този момент нататък връзките между Кръстева и Василев се прикриват, но някои от тях са доказани с официални документи, публикувани в интернет.

(https://bivol.bg/images/stories/Capture_2013-09-12_a_11.07.07.png)

Защо това е важно и кой е Цветан Василев?

Цветан Василев се появи като име в медиите съвсем наскоро, но той отдавна играе своята роля в управлението на държавата чрез своята банка. В Корпоративна търговска банка са концентрирани преобладаващата част от държавните предприятия, което означава, че тези държавни пари реално се обменят само и предимно в тази банка. Интересното в случая е, че тази информация допреди три години е била строго пазена в тайна и дори отричанa – до момента, в който служебното правителство на Росен Плевнелиев не постави сред приоритетите си прозрачността и по-доброто управление на средствата на държавните компании. Това правителство въведе правила, които да са задължителни за всички банки и компании, а Министерският съвет ги прие почти без промени. Тези правила въвеждат ограничение на държавните дружества да могат да депозират в една банка до 25% от финансовия си ресурс, ако балансовата стойност на паричните им средства превишава 3 млн. лв. Факт е, че не може да бъде изяснено доколко добре и как точно са били управлявани парите в тази банка. Макар законът да е бил приет от Министерски съвет, сегашното правителство така и не се потруди за влизането му в сила (напълно умишлено), а банката продължава да управлява държавните пари.

Ето и някои от държавните предприятия, които държат парите си в банката на Цветан Василев: НЕК, Български енергиен холдинг, Булгаргаз, Мини Марица Изток, ЕСО, НК Железопътна инфраструктура, Летище София (което отчасти е собственост и на ЦКБ), ВиК Варна ООД и много други.

В частния сектор едни от най-новите придобивки на Цветан Василев пък са Виваком, Техномаркет и Булгартабак, като последната компания стана скандална със закона за разпространение на цигари на специално оказани места – „Табак Маркет“. Lafka е собственост на същия субект.

Не е изненадваща на този фон новината, дошла от излезлия на 9 декември бюлетин на Централния депозитар, че един от най-големите дистрибутори на горива в България – Петрол, вече е с нов собственик. Това е дружеството „Алфа кепитъл“, свързано с основния му кредитор – КТБ.

Нещата май не са се променили много от времето на Мултигруп, просто имената са се сменили, а икономическите мастодонти управляват нашите пари, умове, нужди.

Как можем ние, обикновените граждани, да се борим с тези монополи, с мафията?

Когато заговоря за мафията и олигархията, често чувам реплики като: „Те са си направили милиардите и не можеш да ги пипнеш“. Първата част на изречението е вярна, но не и втората, тъй като тези милиарди са натрупани благодарение на нас, клиентите. Капитализмът и пазарната икономика може да имат много недостатъци, но едно от основните преимущества е, че ако не ти харесва даден продукт, можеш да не го купуваш. Това се нарича пасивен бойкот, а причините за него може да са не само недоволство към продукта, а и недоволство към производителя и най-вече – към собственика на производителя. В случая имаме несъгласие със собствениците на редици фирми, защото са разгърнали монопола над цяла България и диктуват пазарните правила. А най-лошо става, когато се намесят и в държавните.

Освен да не бъдеш клиент, има и друг ефективен начин за борба с монополите: да не бъдеш техен работник. Това често е труден избор, особено когато голяма част от населението се страхува за „насъщния“ си и е поставено в безизходица. Или поне така трябва да мислим за себе си. Тук редовната реплика е: „Е, какво да правим? Всичко е на някой мафиот – да не работим въобще ли?“. Твърдението, че всичко се притежава от компроментирани бизнесмени, не е вярно. Достатъчно светска държава сме, за да имаме богат избор от фирми. Въпрос на морал и перспективен поглед е да изберем тези, чиито собственици не злоупотребяват с финансовата власт, с която разполагат.

Когато значителен процент от обществото спре да влага парите си в предприятията и фирмите им, те ще започнат да губят пари.

Задачата ни не е лесна и не може да бъде изпълнена за месец, два, година. Ще отнеме време, упоритост и най-вече постоянство. Не е непосилно да се откажем от някои лични удобства, да променим начина на живот, да сменим работата си. По-трудно е да променим начина, по който мислим, начина, по който възприемаме себе си и държавата ни; обществото да промени закостенелия си манталитет, пропит с вечно поробено бездействие и черногледство. Винаги има алтернативи, но дали ние ще се надигнем и ще положим усилието да ги открием, възприемем и използваме, зависи само и единствено от самите нас. Важно е да действаме СЕГА, защото докато те държат капитала, те ще могат да си купуват всичко и всеки, включително политици, партии, закони.

„Оставка“ не бива да бъде единственото искане, което да крещим с пълно гърло. „Бойкот на мафията!“ трябва да е призивът!

*Информацията в таблицата е публична.