Ние сме двама сред множество българи, които трескаво търсят билети за вкъщи тази зима. Очакват ни. Усещането е фантастично!
Ние ще сме двама от хилядите, които ще се приберат, за да подкрепят протестите с присъствие. Прибираме се, за да поискаме заедно „ОСТАВКА“. Ние подкрепяме будните българи за нов морал в политиката. Не съществува вълшебна пръчица, която с един замах да изтрие клиентелизма, корупцията, тайните центрове на властта. От едната страна е стремежът за възраждане на непреходните ценности на демокрацията, от другата – зловещите „опорни точки“.
Въпреки дълбочината, до която е проникнала тази ужасяващо репресивна политическа система, нещата се променят. #ДАНСwithme и студентската окупация на СУ са две от основните причини за възраждането на българската идентичност, култура и за новото просвещение на България.
През 2008 г. се запознахме в една от аудиториите на Бирмингамския университет, а общият ни интерес към политологията и социологията ни сближи. Споделяме виждането, че това образование не е само за нас; нашето желание бе да използваме придобитите знания и умения в полза на българското общество. Пет години по-късно ние все още сме в Англия. Тази статия е кратка равносметка и опит да представим своите виждания за настоящето, както и да начертаем очакванията си от бъдещето на България.
Борислав Гиздавков
Спомням си 1-ви януари 2007 г., сякаш бе вчера. Тази необичайно топла зимна вечер на прага на новата година остава символична и важна дата за всеки българин. Докато нацията трескаво се подготвяше да стане част от европейското семейство, чувството, че сме постигнали нещо голямо, витаеше в атмосферата.
За хората от моето поколение присъединяването към ЕС предостави възможността за коренна промяна. От 2007 г. моята идентичност се измени и от млад българин, чието бъдеще беше затънало до гуша в „прехода“, аз придобих статут на европеец.
За всеки българин чувството да си „европеец“ е наистина ново усещане и нова самоличност. България винаги е била част от Европа като географско понятие, но нашата култура и навици винаги са били различни и дори чужди на западноевропейските ценности и традиции. Затова самовъзприемането на България като истински европейска страна е все още в процес на изграждане.
След края на всички празненства обаче стана ясно, че прогресът и истинската интеграция с Европа няма да дойдат лесно. Огромната пропаст между началните големи очаквания и горчивите реалности в България докара много мои сънародници до отчаяние и ни даде да разберем, че бъдещето може би няма да е толкова розово. Трудните въпроси и избори, пред които много българи са изправени, изискваха от нас промяна на цялостното личностно осъзнаване.
Аз избрах да търся отговора като студент във Великобритания. Решението да напусна България – страната, която считах за преобразена след присъединяването към ЕС – не беше лесно. Любовта към България и чувството за принадлежност към българската нация винаги са били много силни у мен. Това, което ме подтикна да напусна страната си, беше убеждението, че благодарение на десетилетия на пагубно управление и институционализацията на корупцията в политическата система България не бе най-доброто място за получаване на образование.
Носейки в себе си вярата, че ЕС ще промени България чрез създаването на нов модел за правене на политика, аз напуснах през 2008 г. с твърдото убеждение да взема най-доброто от „стара Европа“ и да се върна да живея и работя в една нова, европейска България.
Гледайки назад днес, чувствам, че британското образование е само една от причините, които ме накараха да взема решението да замина преди пет години. Вероятно това, което наистина ми даде тласък тогава, може да се опише точно от метафората за „огледалния образ“.
След падането на комунизма в България и последвалите икономически и социални трудности и кризи целта да се присъединим към Европа беше предадена и смачкана. Въпреки скромния прогрес корупцията остава необезпокояван владетел на политическата сцена. Това, както и политическата закрила на криминални „бизнес“ елити, възпрепятстваха успешния преход на България към демократичния модел на управление. В края на 2013 г. България се нарежда на незавидното 77-мо място от 175 изследвани страни в индекса за корупция на „Трансперанси интернешънъл“. Само финансово закъсалата Гърция се нарежда зад България и получава приза за най-корумпирана страна в Европейския съюз.
В това отношение, както и в много други, България е била и остава пълна противоположност на Европа. Ние като нация винаги сме гледали на ЕС като „огледалния образ“ на онова, в което искаме България да се превърне в бъдеще.
В моето скромно разбиране Великобритания е модел за установяване на върховенството на закона и демократичните ценности. Тук аз трябваше да вникна и разбера културните различия, които все още съществуват межди „стара Европа“ и България. Моето пребиваване във Великобритания се превърна в подготовка за моето бъдеще в България.
За да видим себе си в огледалото, трябва да си осигурим източник на светлина. Ако не искаме образът ни в огледалото да е изкривен или забулен в мрачни сенки, този източник на светлина трябва да е културно и политическо просвещение.
Обратно на своите начални очаквания, че ЕС незабавно ще промени България, приемайки я като член на своето семейство и давайки й път към прогреса, се оказа, че България трябва първо да погледне себе си и да започне вътрешна метаморфоза. Докато тя не е завършена, гледането в огледалото ще бъде безполезно и от суета.
Николай Николов
Безспорно е, че 1-ви януари 2007 г. е най-важната дата за България за последните 24 години. След този преломен момент ние сме не само географски свързани с Европа, но сме и част от общите европейски цели и идеали. Перифразирайки Милан Кундера, България вече не е част от една Източна Европа, която е културно разграничена от западния „център“.
Но онова „просвещение“, за което и аз, и Борислав се надявахме, така и не дойде. Предоставеният ни план към прогреса се оказа недостатъчен за българите. Но този тип просвещение не е нещо, което просто може да се връчи на една нация. Както е писал Кант през 1784 г., този процес е свързан с изхода на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. То е публичната форма на тази свобода, която само ние, сами за себе си, бихме могли да извоюваме.
Според нас този процес на просвещение вече започна в България.
Аз бях напълно погълнат от изригването на спонтанния глад за демокрация в България. През лятото присъствах на протестите всекидневно и заедно с хиляди други виках „ОСТАВКА“.
Извън границата нашата подкрепа нарасна, изгради се и се консолидира. #ДАНСwithme се глобализира, мобилизира стотици българи по света да покажат подкрепа.
След студентската окупация на Софийския университет много българи в чужбина реагираха – хиляди подкрепиха “Ранобудните студенти”. Това е много важен момент за страна, хронично болна от социална атомизация и културна изолация. Чувството за национална идентичност значително изчезва и доскоро единствено шопската салата, ракията и чалгата успяваха да поддържат „българското“ извън страната.
Протестът е ключов катализатор. Аз съм щастлив, че протестът ме събра с толкова много нови хора. #ДАНСwithme и #occupySU изградиха основите на един нов тип „въображаемо общество“. Това е много важно. Протестът бавно извоюва нов дискурс и социален идентификатор, сила, бореща се да дестабилизира, преодолее и осмее (не)истината за нашето минало и нашето съвремие.
Нашата подкрепа става все по-активна и сега подготвяме голям протест на 26-ти декември. Започнатото от студентите сега се продължава от нарастващия ентусиазъм и активност на диаспората.
В момента протестът намаля, има умора – не е лесно да се бориш срещу невидим и вездесъщ враг. Победата ще дойде, но с търпение и жертва. И затова сега е времето тези стотици хиляди българи, избрали да съществуват извън границата, да изиграят своята роля; да защитят правата и задълженията си като български граждани и да се включат в борбата за пренаписването на историята ни.
През последните 24 години, с единствено прекъсване между 1997-2001 г., българската политика е абсолютно колонизирана от една малка група, останала още от комунистическия „елит“. Протестите успяха да изобличат колко загнила и репресираща е фасадата на нашата демокрация. Сега те имат само една останала институция – и затова толкова отчаяно я „пазят“. Но е късно – доминацията им приключва.
Прогноза
И двамата напуснахме с идеята, че ще се върнем. Пет години в чужбина промениха нашите възгледи. Днес ние се чувстваме по-близо до България.
Достигнахме точката, от която няма връщане – въпрос на време е тази отвратителна система да падне. Танцуваме, бдим, дерзаем и сме прекалено много, за да ни заглушат. Промяната няма да е лесна.
Движим се в правилната посока, докато продължаваме изграждането на нова национална идентичност. Всички участваме и имаме важна роля – както у дома, така и в чужбина. Хайде да приключим започнатото.
С любезното разрешение на banitza.net
Текстът е публикуван в брой 20 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: