С присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. голяма част от хората решиха, че оттук насетне страната ни я чака разцвет във всяка една сфера и корупцията, мафиотизацията, беднотията и всичките останали проблеми на държавата ни ще изчезнат в миг. Ще потекат пари от еврофондовете и ще заживеем щастливо и спокойно. Е, не се случи. Какво е еврофонд?
Най-общо казано – средствата, които Европейската комисия разпределя между страните членки от общия бюджет на Европейския съюз. Коя държава колко пари получава зависи от нейния БВП, целите и потребностите й. Освен че получава средства от ЕС, държавата също внася такса всяка година, отново определена на база икономическото й състояние. През 2012 г. България е внесла 417 млн. евро, а е получила 1,7 млрд.
Кой контролира еврофондовете?
Всяка държава управлява отпуснатите средства и одитира как са разходени те, но цялостният контрол се осъществява от Европейската комисия. Да си част от това голямо семейство носи не само права и облаги, а и не малко задължения. Не ги ли изпълняваш, понасяш последствия. Именно това Брюксел напомни след серия от писма, изпратени до управляващите в последните месеци, с предупреждения и искания за отстраняване на нередности. Всичко това обаче остана без никакви последващи действия от страна на управляващия орган, който в случая за Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) е Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и носи цялата отговорност за напредъка и отчитането на програмата. Накрая се стигна до логичното – замразяване на плащанията по ОПОС и предстоящо при липса на мерки и за програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Въпреки опитите на настоящето правителство да прехвърли вината върху предшествениците си, факт е, че досега толкова остра реакция от Европа не е имало. Припомняме само, че първото спиране на средства по еврофондове бе през 2008 година, когато на власт бяха същите тези управляващи. Тогава заради злоупотреби бяха прекъснати плащанията по САПАРД (Програма на Европейския съюз, предназначена за подпомагане на развитието на селско-стопанската сфера и селските райони в страните от Централна иИзточна Европа преди присъединяването им към ЕС), ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване) и ФАР (Програма за подпомагане на икономическото преструктуриране в страните от Източна Европа) – близо половин милиард лева. Част от тези средства България впоследствие окончателно изгуби.
Обществени поръчки
През ноември тази година ЕК спря плащания по ОПОС за близо 950 млн. лв. Причината едва ли е изненада за някого. Това са обществените поръчки – начинът на възлагането (срокове, кандидати, процедури) и контролирането им. ЕК откри пропуски в работата на системите за контрол в управляващия орган на ОПОС и в Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС“ и поиска налагането на финансови корекции за допуснатите нарушения и корективни мерки. Същото не е изключено да се случи и с ПРСР. Защото и по двете програми основни бенефициенти са общините. Те са тези, които се занимават с обществените поръчки – кой ще се заеме с даден проект, на какви критерии да отговаря, каква цена ще се договори. Проблемът е от доста години – самите общини нямат административен капацитет да преценяват участниците и оптималната цена, нито пък да осъществяват контрол върху изпълнението на проекта. Освен това как се печелят тези конкурси в страната ни на всички ни е ясно – в повечето случаи до търговете се допускат определени фирми на определени лица, които, естествено, печелят. Както и често се спират не на най-изгодната или най-качествена оферта, а на най-скъпата такава по логиката „нали друг плаща“. В случая – Европа. Точно поради тези причини е създадена и системата за финансови корекции, заради чиито пропуски ЕК реагира.
До какво може да доведе спирането на плащанията?
До сериозни финансови задължения на общините, включително и до фалит. Голяма част от тях са взели заеми и са наели подизпълнители за работа по проектите, които са одобрени и задействани. При липса на плащане те няма да могат да погасяват задълженията си. Това от своя страна ще доведе и до унищожаването на фирмите подизпълнители – щом на тях не се плаща, те също затъват в дългове и стават неплатежоспособни. Това е ефектът на доминото.
Има ли изход?
Управляващите трябва да намерят 250 млн. лв., за да се разплатят с общините по започнатите проекти, а те от своя страна – със строителните фирми. В противен случай се доближаваме до описания сценарий. Единственото място, откъдето могат да се вземат тези средства, е държавният бюджет. Това най-вероятно ще се отрази на фискалния резерв, а и не е ясно все още дали ще е за сметка на свити разходи от някой сектор или за сметка на дефицита. Правителството има шест месеца да изпълни предписанията на ЕК, като при неспазване на този срок е възможно не само замразяване, но и загуба на средства. Вариант 1 за справяне със ситуацията е да се проверят всички договори по ОПОС и при открити нередности да има санкции. Към момента проектите са 452 и е на практика невъзможно да бъдат проверени за половин година. Вариант 2 е да се постигне споразумение с ЕС за финансова корекция за например 10% за цялата програма, като се изпрати извадка от всички направени разходи в периода 2010–2013 г. Очаквано, властимащите се спряха на втория вариант и затова са нужни въпросните 250 млн. лв. Случващото се е пример как липсата на реформи в администрацията и на изменения в Закона за обществените поръчки може да доведе до сериозни сътресения. Тази година той бе популистки актуализиран по предложение на Делян Пеевски, Йордан Цонев и други около тях. Но всъщност никой не се зае да улесни достъпа на малки и средни предприятия до този публичен ресурс (към момента 2% от фирмите печелят 98% от поръчките), да се повиши прозрачността при разходването му и да се прекъсне порочната практика едни и същи изпълнители да са участници във всички проекти. Както и колко важно е всъщност кой осъществява контрол върху отпуснатите средства и защо си затваря очите за съществени пропуски.
Публикувано в брой 20 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: