Учили са ме да не оставям недовършена работа. Учили са ме да не се отказвам, ако вярвам в нещо. Учили са ме да уважавам другите. Учили са ме да не мисля само за себе си. Учили са ме да се държа за здравия разум. Учили са ме на справедливост. Учили са ме да не обръщам гръб. Без да знам, още като дете са ме учили в моето семейство да съм част от гражданското общество. Защото се оказа, че тези неща са в ядрото му. Не ме бяха научили, но с времето разбрах сама, че да бъдеш гражданин е работа на пълен работен ден и без почивка. Не можеш да се скатаваш, не можеш да се правиш, че не се отнася до теб, не можеш да послъгваш, не можеш да я вършиш половинчато… Ако го направиш, оставяш някой друг да се разпорежда с живота ти. С единствения ти, собствен, скъпоценен живот. Да бъдеш гражданин означава да носиш отговорност. За действията, бездействията и взаимодействията си. За това на какво учиш другите. Да бъдеш гражданин е много близо до това да бъдеш човек. Няма как да си почиваш. Или си такъв, или не си. Всеки ден. Да бъдеш гражданин е избор. Като всичко в живота. Избираш го и продължаваш напред. Съзнателно и целенасочено. Това абстрактно понятие „гражданско общество“ има съвсем конкретни проявления. Те не допускат определени неща. Не допускат „успели хора на 33“ по модела „Пеевски“. Не допускат т.нар. ректори да пращат студентите в емиграция. Не допускат подигравка с българския народ. Не допускат присвояване на права. Не допускат безочие, наглост, зависимости, кукловоди и кукли… Гражданското общество е най-доброто средство, с което разполагаме, за да балансираме интересите на различните обществени и социални групи във всеки един момент. Предстои ни нова календарна година. Цяла година. 365 дни, в които да решим какви искаме да бъдем и от какво сме направени. 365 дни, които можем просто да преживеем някак си или да осмислим. 365 дни, в които можем да бъдем поданици или част от гражданското общество, част от народа на България. След шампанското и фойерверките на Нова година ни предстои да направим този избор отново. Ако ме питате дали си струва, от опит знам, че нищо не си струва повече от това да направиш избор, с който се гордееш. Бъдете смели. Бъдете обикновени. Бъдете далновидни. Бъдете горди. Бъдете български граждани.
Публикувано в коледния брой на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: