Борислав Ботев е на 32 години и работи като ресурсен психолог в Плевенска гимназия и като експерт в НПО, работеща с деца и младежи от общината за развиване на лидерски умения. От първия ден на протестите той активно изразява своята гражданска позиция в своя град, непримирим и уверен в едно по-добро бъдеще за България. Боби доказва всеки ден, че България не е заспала и ще даде всичко, на което е способна, за да премине през този период на тежка духовна криза. Убеден в силата на взаимоотношенията и в общите усилия на своята група съмишленици, той знае, че не сме сами. Баща на две деца, заради които вярва.
Намерихме се при пътуването на екипа на вестник „Протест“ в Плевен. Спокойни сме за бъдещето на град, в който има дори един будител като него.
1. С какво започна протестът за теб?
Този протест за мен започна с едно изключително приятно и радостно чувство на събуждане на гражданите в България, на пореднaта доза надежда, на поредния повод хората да се събират и да общуват, без да има значение полът, възрастта, вярата, образованието и всякакви други стереотипни признаци на разделение в обществото; на възможността свободно и без страх да изразиш мнението си.
2. Защо протестираш?
По този въпрос може да се напише цяла книга. Преди няколко дена раздавах вестник „Протест“ на студенти от Медицинския университет в Плевен и един младеж ми каза: „Не, благодаря“. Аз го попитах: „Харесва ли ви да живеете в България?“. Той ми отговори „Не“. „Ще останете ли да работите в България, след като завършите?“ – „Не“. Точно за тези хора протестирам. Не против тях, а точно за тях. Протестирам, за да изкарам хората от тяхната зона на привиден комфорт. Протестирам, защото имам глас. Колкото до властта в страната, просто е смешно да я подкрепяш, разбира се, ако нямаш лична облага от това управление.
3. Как протестира Плевен?
Протестите в Плевен започнаха първо с един човек, който идваше всяка вечер в 18:30 часа пред сградата на Общината. После станахме двама, седем, десет – и започнахме да се разбираме какво ще правим на следващия ден, как да привлечем повече хора, започнахме да творим плакати, лозунги, речи, идеи за промени в законите на България. Не събирахме повече от 30-40 човека. По разговорите си с онези, които преминаваха и ни задаваха точно този въпрос: „За какво протестирате?”, се убеждавахме колко са обезверени и затворени в себе си хората. Най-ценното беше, че тези 30-40 човека се запознахме и работим заедно. Дори и малко, постепенно се оформя ядро на гражданското общество в Плевен. Повечето са активисти по най-различни корупционни и антиобществени „проекти“ на държавната и местната управа. Засега Плевен все още спи, но докато има и 30 човека, надеждата остава жива.
4. Какво постигнаха и какво могат да постигнат тези протести?
Най-голямата победа на протестите е, че събра хората и те се почустваха наистина обединени около една цел – развитието на България. Българите се събуждат и този процес не може да бъде спрян. Колкото и да се опитват, те могат единствено и само да отлагат неизбежното. Всеки ден гражданска активност е стъпка към победата. Оставката на сегашното правителство е само една от многото битки, нужни да изтръгнат България от ръцете на мафията, монополите, ДС, БСП…
5. Какво повече може да направи човек, за да изрази несъгласието си с това управление?
Човек може да не се отказва, да се опитва малко по малко да прави добрини, да не си затваря очите, да търси правата си. Според мен трябва да започнем да протестираме пред домовете на политиците. Тяхното отношение е лично – нека и ние се отнесем лично към тях.
6. Как виждаш България след една година?
Не можем да очакваме катарзис за една година. Сигурен съм, че е неизбежно държавата да започне диалог с гражданите и гражданските организации и то не някакви измислени про-политически организацийки. Няколко пъти излъгаха народа с мнимите си дисиденти, псевдореформатори и тем подобни субекти, които на всички ни е ясно какво сториха за последните 24 години. Тези номера няма да минат отново и това се доказа от протеста, който според мен беше назрял дори и без изцепката „Пеевски“.
7. Ще преживее ли България ново Възраждане? Как?
Въпросът е ще преживеят ли хората раздялата с комфорта на мълчанието и апатията. Аз съм оптимист и естествено, като всеки оптимист, от време на време се отчайвам. България е преживяла доста неща, но на каква цена?
8. Какво си пожелаваш през 2014 г. в личен и обществен план?
Пожелавам на всички да прекарват повече време с приятели, близки, семейство дори и с непознати. Да се запознават с нови хора и да се обогатяват от тях и същевременно им пожелавам да прекарват по-малко време пред телевизора, чата и т. н. Те не са реални, реални са хората до вас. На себе си пожелавам да продължавам.
Публикувано в коледния брой на вестник #Протест
Коментирайте чрез: