Този въпрос има много отговори, но аз ще започна с една елементарна аритметика. Знаете ли колко пъти по две минути има в един четиригодишен мандат? Ще ви кажа – малко повече от един милион. Къде е връзката ли?
Ами… самолетен билет се купува само за две минути. А всяка секунда хиляди кадърни, модерни, талантливи и амбициозни деца си задават един въпрос: „Защо да оставам в България?“. И това е сякаш най-големият проблем пред обществото ни днес – утре може и да го няма. А какво прави междувременно правителството?
ОМРАЗАТА
БКП и производните й имат много тежки грехове. Но сега са на път да надминат себе си. В последните месеци се вижда ясно как съвсем съзнателно, по Гьобелсовски, комунистите проектират омраза и разделение в обществото. Съвсем целенасочено и подло те изправят на площадите хора срещу други хора. За разлика от 90-та и 97-ма, когато срещу демократично мислещите будни граждани хвърляха полиция и жандармерия, този път червената върхушка избра пътя на гражданската война.
България е тласкана по безумния път на насилието. Как иначе можем да си обясним тези момчета с бръснати глави в двора на Софийския университет, с камъни в ръце, придружавани от депутат от БСП и телевизията на националиста Сидеров, да крещят думи на омраза и да чупят прозорци? Как иначе да си обясним фалшивите контра-протести, автобусите, пълни със закрепостени хорица от малцинствата и провинцията, налудничавите групи в социалните мрежи, червенеещите кухи лидери-марионетки, повтарящи като папагали наизустени лозунги?
Приятели, това не е просто гротеска. България е в смъртна опасност! Всеки ден управляващите извършват национално предателство. Защо искаме оставката веднага ли? Защото всеки ден те отварят нови и нови рани в тъканта на обществото, които няма да зараснат с години. Защото всеки ден те ни тласкат към деня, в който някой ще посегне на някого другиго… и това ще е краят на демокрацията в България. Тогава ще се изнесат оттук и последните оазиси на нормалността.
ГОЛЯМАТА ГРЕШКА
Тя съвсем не е зад нас, тя предстои. Този кабинет направи стотици глупости, взе абсурдни решения, после се отказа от тях. После пак ги взе, и пак се отказа. Тотална некомпетентност! Но всъщност може ли този кабинет да управлява? Парламентът е на ръба. Изкуственият баланс 120 на 120 е подходяща почва само за договорки, извиване на ръце и манипулации. Нека си припомним – Южен поток, АЕЦ „Белене“, мораториумът върху продажбата на земя (абсурден сам по себе си), цигарите в кръчмите, Пеевски и всички назначения, отношението към посланиците на Германия, Франция и всички европейски политици и дейци, разтревожени от случващото се у нас, необоснованите милиарди заеми, популизмът, демагогията, откровените лъжи.
Хора, абсурдно е! Управляващата партия, начело с председателя на ПЕС, позволи нарушаване на присъединителните ни договорености с Европейския съюз. И за какво? За единия популизъм, нещо, което бе признато дори от “опозицията” в Парламента, гласувала в момент на “временна лудост”. А подмолните сделки с Атака – една крайна, креслива и анти-европейска партия? Всичко това щеше да е смешно, ако не беше страшно. Защото вкупом тези действия показват тежка зависимост и тотална липса на поне малко здравословен патриотизъм. Какво целят? Да изкарат България от Европейския съюз? Да я натикат в Евразийското блато от посредственост, непотизъм и олигархична диктатура?
Аз мисля, че отговорът на всички тези въпроси предстои да ни бъде даден под формата на „най-голямата грешка“. Тя все още е пред нас и – да ви кажа – не бива да им даваме възможност да я сторят. Затова оставка, и то веднага!
УНИЖЕНИЕТО
Понякога се питам колко ли е унизително да си журналист, да работиш в телевизия или вестник, или пък в голяма онлайн медия и да си принуден да лъжеш всеки ден? Как ли бих реагирал аз, ако се опита някой да ме принуди да напиша в очите на хиляди хора, че черното е бяло? Как ли живеят тези хора, които пишат анонимните и злобни коментари под статиите на признати общественици? Цензурата съществува и е толкова гнусна, колкото и преди 20-тина години. Уволняват се журналисти и водещи, изнудват се вестници и издатели, брутално се изопачават или се крият фактите. Комунистите правят всичко, за да запушат устата на свободомислещите хора. Нищо ново. Те имат своя стогодишен опит в това и на всичкото отгоре се гордеят с него.
А какво е България в очите на европееца? Страната ни далеч не е от най-популярните в Европейския съюз. Защото това, което се вижда отдалеч, са тълпите просяци из европейските столици и редовните скандали, бегло отразявани из последните страници на тамошните вестници. И като че ли това не е достатъчно обидно, но винаги ще се намери и някой смачкан от живота човечец да изрецитира: „не сме народ, а мърша…“. Сякаш не ни стига унижението от арогантността и наглостта на управляващите комунисти, ами и в отчаянието си избираме да се самобичуваме, вместо просто да се разгневим и да ги изметем завинаги.
Ако утре някой ми каже: „Добре де, ама хайде още година, две… и после ще видим“, ще му заявя, че повече не мога да търпя и секунда! Вече не мога да понасям да ме лъжат в очите, да ме гледат отвисоко като на безгласна буква, да си мислят, че със смешните си полицейски палки или с армията си от преклонени журналисти могат да ми отнемат свободата. Няма как да стане. Не! Оставка, и то ВЕДНАГА!
Защото, приятели, всяка секунда бъдещето и надеждата на нацията – нашите деца, се питат: „Защо да оставаме тук?“
А билет се купува за само две минути…
Публикувано в брой 14 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: