Протестът не е само политическа криза. Той е криза на словото и обществената комуникация, криза на позицията. В този смисъл за някои от нас протестът бе повод да преосмислим гражданската си позиция, да изберем да имаме гражданска позиция и да вземем решение да я изявим.<
Вестник „Протест“ събира направо от площада словата и имената на активно протестиращите хора. По този начин ние заявяваме, че вестникът е ваш със съзнанието, че най-ценното нещо в този протест сме ние – хората. Ако вие също протестирате и искате всички да чуят гласа ви – пишете ни!
Любена Нинова: Институциите трябва да работят за гражданите, а не срещу тях
Протестът за мен е въпрос на изразяване на гражданска позиция – не мога да си представя човек да няма такава. От ден първи съм на площада, защото не мога да се примиря със статуквото, с безумното управление на България и с цирка, на който ставаме свидетели ежедневно. Най-големият плюс на протестите е събуждането на гражданското общество, намирането на съмишленици сред непознати хора, изнасянето на болни теми на дневна светлина и откритото им разискване. Гражданите трябва да продължат да действуват като коректив на властта при всяко управление, без значение от това кой е на власт.
Напълно се отъждествявам с исканията на протеста и ги намирам за много адекватни. За мен правителството е нелегитимно от самите избори насам. Властта оцелява вече четвърти месец заради безпрецедентна наглост на управляващите. За да саботират справедливия граждански процес, управляващите искат да ни разделят. Ние не бива да се поддаваме на това.
Нормално е протестът да мине през различни етапи. Важни са всякакви форми на протест – блокади, флашмобове, спонтанни събирания пред сгради, в които се намират различни ключови фигури от управлението и изразяване на протест „лице в лице” с тях, ежедневен уличен натиск и най-силният прийом – гражданско неподчинение. Хората знаят сравнително малко за този тип протест и трябва да разберат, че това не е нещо незаконно – напротив. Прилага се в много страни и има сериозен ефект. Гражданите трябва да се научат, че имат права, освен задължения, и да ги отстояват ежедневно. Институциите трябва да работят за гражданите, а не срещу тях. Неведнъж съм ставала свидетел на достойното гражданско поведение на свои приятели и имам надежда, че нещата вървят в правилната за една европейска държава посока.
Извън площада, за най-ефективно намирам скандирането по време на масови мероприятия, нямащи нищо общо с политиката – това създава чувство на общност и пренася протеста във всяка една сфера на живота извън площада – разбира се, поднесена интелигентно и умерено. С хората, които не вярват в промяната, бих разговаряла добронамерено. Разбира се, най-добрата комуникация е когато човек е уверен в каузата си и не се отказва, каквото и да се случва. Отношението ми към тези неща се промени в положителна посока – видях, че ние не сме просто безгласни букви, а хора, които са в състояние да бъдат коректив на властта, защото ние сме нейният суверен. Огромният брой будни и интелигенти хора, които срещнах през всичките четири месеца на площада, само затвърдиха това мое схващане и ме окрилиха, че не съм сама.
Може би е крайно време е за по-радикални действия, които отново да са мирни, но далеч по-категорични. Блокади на възлови кръстовища в София и на изходите и са един от начините. За тази цел са необходими повече хора, ето защо е важно повече хора да се включат и физически в каузата.Смятам, че дневните протести трябва да са по-чести и многобройни, за да има реален ефект, колкото и трудно да е това през работно време. Иначе, Протестът е абсолютно успял, защото събуди гражданите, разтърси цялата ни общественост и накара управляващите да избират задните изходи на всяко място, където се появят, в пряк и преносен смисъл.
Фани Михайлова: Протестите ме промениха
Излязох на улицата на 17-ти юни. Излязох защото бях разочарована от това, че гласът ми отново не беше зачетен. На власт отново бяха хора, които не съм подкрепила, и които отново се гавреха с народа си без да им мигне окото. Това бяха и причините да продължа да протестирам. Протестите събудиха българския народ, те го направиха отново единен. Хора от всякаква възраст, с всякакви убеждения, вървяха дни наред заедно по софийските улици. Трябва да бъде добре структурирано, това е ясно. Както и да има ясни цели, които да гони. Останалото става в хода на работата.
Самият факт, че се сформира протестно движение, е голямо развитие за обществото ни. Харесва ми, че е разнообразно и креативно. Но смятам, че оттук нататък му предстои дълъг път за израстването и утвърждаването му. Дейностите му не бива да спират с края на това правителство. Напротив, тепърва трябва да работим върху това хората да останат будни. Протестът не е само шествието. Изкуството и хуморът са най-ефективните начини за протест според мен. Човек трябва да е способен да се забавлява на гърба на тези, които го гърчат, не да се свива в черупката си.
Диалог с властта трябва да има. Доколко е възможно той да бъде качествен, е друг въпрос. Има най-различни форми за изразяване на гражданска позиция – ето, на 18-ти октомври студенти влезнали в парламентарната зала, напълно законно, и разпънали плакат с надпис „Не ви ли е срам“. Други пък разобличиха част от сградите на мафията с надписи „крадци“ и „лъжци“. След тях други заляха центъра на София с неудобни въпроси „Кой?“ – и имената на олигарсите. По-ясно изразена гражданска позиция няма.
Протестите ме промениха. Да вървиш седмици наред рамо до рамо с хора, с които иначе нямаш нищо общо, определено те променя. Това определено сплотява. Намираш съмишленици, които някой ден може би ще са се превърнали в близки приятели.
Протестът успя да събуди много голяма част от обществото ни, а това е огромен успех. Дори сегашното правителство да изкара целия си мандат, това няма значение, защото хората вече знаят как да направят така, че гласът им да бъде чут. И в този смисъл, да, смятам че протестът е успял. Като колелца в часовник. Всеки един от нас е едно такова колелце – понякога се движим сами, понякога ни движат по-големите колела, а понякога ние движим тях. Напоследъk нашият часовник е малко развален и времето върви назад вместо напред. Но, ако осъзнаем ролята си в изправността на целия този механизъм, ще разберем, че ние сме единствените, които могат да задвижат стрелките в правилната посока. Стига да вървим заедно към нея.
Публикувано в брой 14 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: