Или защо Протестна мрежа не бива да се превърне в партийна структура
Ако си от хората, които не подкрепят протеста, вероятно един от основните ти въпроси към протестиращите е: „След оставката какво? Кой ще дойде след настоящото правителство? Защо Протестна мрежа не предлага алтернатива?“. Ако пък си от другата страна, вероятно често ти се налага да отговаряш на същите въпроси.
Изключително погрешно е да търсим от граждани (каквито съставятПротестна мрежа) да поемат политическа отговорност по няколко причини. Първо, не даден политически субект може да бъде реална алтернатива на мафията. Второ, близката ни история показва, че подобно „спускане“ на месия е обречено на неуспех. И не на последно място, ако от гражданите се иска да станат политици, кой тогава ще свърши гражданската работа?
Наскоро чух отнякъде може би най-точния отговор на въпроса за алтернативата, поднесен като контравъпрос. Кое е алтернативата на тумора? Туморът няма алтернатива. Не е нужно да има алтернатива. Това управление е тумор за нашата държава – убива я. И затова трябва да бъде отстранено. Никой болен не пита какво ще дойде на мястото на тумора. Нашата държава ще продължава да има нужда от гражданска грижа и „профилактика“ дори след премахване на тумора. Но изключително спешно е на първо време той да бъде премахнат.
Изглежда, че хората искат нов политически субект, който да наметне спасителна мантия и да поведе изгубения народ към обещаната земя. Е, да, обаче съвсем близката ни история доказва, че бързите и спуснати отнейде с парашут решения не работят. Нещо повече, те са инструмент на недостойни и неморални „успели“ граждани да си купуват власт и да се изкачват по стълбата нагоре към позиции на диктатори в сянка, които дърпат юздите на цяла държава. Само напомням, че СДС беше бленуваната алтернатива на БКП. НДСВ – тази на проваленото СДС. ГЕРБ попълни вакуума след НДСВ. Ако един, само един от тези проекти беше решение на гражданските ни проблеми, на 14-ти юни тази година десетки хиляди граждани, възмутени от наглостта на кабинета „Орешарски“, нямаше да имат повод да излязат на улицата. Самото съществуване на този кабинет е доказателство, че преходът досега е неуспешен. Нови политически субекти не са решението, от което имаме нужда. Трябва да се случи още нещо, нещо различно, в допълнение на появата на нов политически субект.
Назначението на Пеевски разпали гражданската съвест, която повече от 120 дни, леко гузна, че е допуснала да се стигне дотук, търси решение. Търси какво още трябва да се случи. Едно такова решение е именно Протестна мрежа – среда и инструмент с хоризонтална структура за самоорганизация на граждани с цел да бъде коректив на всяко управление. Такъв граждански субект досега не успяваше да се появи в България. И едно от най-големите достойнства на мрежата е, че успява да НЕ се превърне в политически субект. Достатъчно партии и формации се пръкнаха на родна земя. Ако те са корумпирани, недостойни и вредни за България, те трябва да се променят. Трябва да бъдат заставени да се променят, да изчистят ръцете си и да започнат да се вслушват в нуждите на единствения суверен в държавата – нейния народ, нейните граждани. В една демократична европейска държава честта да бъде инструмент за натиск на политическите субекти се падна именно на гражданите. Не на другите политически субекти. На гражданите.
През 2013 г. (Година на гражданите в Европейския съюз) ние, българите, имаме нелеката задача да се научим да бъдем граждани. Още повече, да изградим устойчиво общество на социално и политически ангажирани граждани, които да бъдат буден коректив на всяко управление. Това е единственият ни шанс да постигнем онова, което повече от 20 години очакваме някой друг да свърши вместо нас. Време е да свършим недовършеното!
Ще използвам пак медицинската аналогия – тялото няма нужда от алтернатива на тумора; има нужда да го премахне (ВЕДНАГА) и да изгради здрав имунитет. Този имунитет за държавата представлява нейното гражданско общество.
Нова алтернатива не е нужна. Нужен е устойчив граждански натиск върху всеки политически субект. Нужна е методична и безотказна гражданска борба срещу всяка неправда.
Публикувано в брой 12 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: