Разкажи ни накратко случката с твоето арестуване?
На 10 октомври излезе информация, че много(не)уважаемия ни премиер ще бъде на някакво събитие в хотел „Шератон“. Реших да отида да отдам своята „почит“ към него и действията на правителството му с два меки домата, както е било модерно в Древна Гърция. Чаках премиерът да излезе откъм Президенстството, тъй като в последно време за него е обичайна практика да се въздържа от използване на главните входове и изходи. Дочакахме кортежа, но самият Орешарски бе излязъл през страничен вход. Затичах се и хвърлих двата домата в посока на колите. Всичко беше символично. Едната кола мина пред мен, а втората мина от лявата ми страна, а ръката ми се удари в страничния прозорец. Бях привикан от двама служители на МВР, които ми поискаха личната карта (без да се легитимират) и заявиха, че ще ми изпратят призовка. След това единият от тях остана да си поговорим. Разбран човек с адекватна ориентация в нещата. Жалко че нямаше как да застане на наша страна, докато изпълняваше служебните си задължения. Каза ми, че мога да се връщам на протеста. Така и направих. Когато си тръгвах, четирима униформени ме спряха и без да се легитимират ми заявиха да влизам в колата до тях. От радиото им разбрах, че отиваме в първо РПУ. Там получих кроасани за хапване и седнах да чакам двайсетина часа на пейката, докато дойде петък и краят на работното време на съда, за да може да ме наместят някъде между другите дела. Така и не можах да се свържа с адвокат, но впоследствие се оказа, че не ми беше нужен, тъй като обвиненията за обида на органите на НСО и МВР нямаха потенциал да издържат в съда. В крайна сметка получих административна глоба от 100 лв., което прави по 50 лв. на домат. Доста скъпички се оказаха тези домати, но в никакъв случай не съжалявам за стореното. Приятно съм изненадан от служителите на 1-во РПУ. Не знам дали доброто ми поведение и/или двете журналистически карти в портфейла ми не оказаха влияние, но нямам почти никакви забележки към начина, по който бях третиран.
Как се чувстваш сега, след тази случка?
В момента се чувствам напълно нормално, все едно никога не съм прекарвал 20 часа на течение, вързан за дървена пейка. Учудвам се, че съм съвсем здрав предвид студа в 1-во РПУ. Там половината служители бяха болни, подсмърчаха, кашляха и харчеха грандиозните си заплати и бонуси (50 лв. за N на брой протеста) за хапчета, чайове и евтини сандвичи.
Какво е за теб протестът? И кои са най-големите успехи на нашия протест?
За мен протестът е алтернатива на емиграцията. Ако се провалим, вероятно ще ни остане само тя… Ние не сме втора ръка хора, живеещи в третия свят, за да допускаме силните на деня да се гаврят с нас, да съсипват всичко наоколо с печалбарските си аспирации и да ни обещават, че Дядо Коледа ще ни донесе по-високи коледни надбавки. Ние сме нормални хора и заслужаваме да живеем в нормална държава, където политиците не се държат с нас като с идиоти. Да говорим за успехите на протеста е все едно да говорим какво е постигнал българският национален отбор по волейбол, изпускайки за пореден път медалите на световното първенство. Протестът в този си вид и особено в тази си численост може да постигне малко неща. Минимумът, който ни е необходим, за да постигнем нещо, е няколкодневна окупация на Народното събрание, докато не свършат депутатските кюфтета и не се приеме задоволителен, нов Изборен кодекс. Има и по-радикални варианти, но всички те за съжаление няма да минат без пострадали и от страна на полицията, и от страна на протестиращите. Явно това искат и управляващите.
В каква България искаш да живееш?
Искам да живея в България, която толерира високата култура и образование, а не глупостта и посредствеността. В България, където всеки получава това, което си е заслужил. В България, където има действащ съд и прокуратура, където министър-председателят може свободно да се разхожда по улицата, а министри и депутати могат да бъдат забелязани в метрото извън триумфалните ПР откривания на нови станции веднъж на 4 години. Това е накратко.
Kакво би казал на всички, които вече загубиха надежда?
На загубилите надежда мога само да кажа, че отчаянието е грях! Докато сме тук, трябва да се борим с несправедливостта във всичките й форми. Това би бил основателен повод да се гордеем със себе си. И един съвет. Ако ще хвърляте домати, гледайте да не сте единствените. Както е и в Парламента, има вероятност колективната отговорност да се окаже ничия отговорност и да ви се разминат стоте лева глоба.
Коментирайте чрез: