Представете си общество – наследник на велика цивилизация, заселено на ключово място между Запада и Изтока. Преживяло възходи и падения, падения и възходи. Някога силно, а днес загубило хъс и смелост. Разединено, егоистично и нехаещо.
Предложете съответно заплащане за работната сила в това общество. Ниско, на ръба на оцеляването. Да видим ще живее ли нормално с него. Успее ли, направили сме крачка към успешната манипулация. Отдавна пречупено, колко ли дълго ще свежда глава? Колкото повече мълчи, толкова повече ще го предизвикваме. Ще вдигаме цените, таксите, данъците, ще го пресираме, ще го караме да мизерства и дори да спре да мечтае за по-добър живот. Ще го накараме да забрави, че може да има по-добър живот. Ще го накараме да свикне с мизерията и да започне да се шегува с нея. Успеем ли и в това, приближаваме се с още една крачка до същината на нашия план.
Щом сформираме отчаяно, мизерстващо и търпеливо общество, започваме да поддържаме жалкия му статут. Лесно и просто е: разсипваме образователната система, така че дори без средно образование човек да влиза лесно в порочния кръг на нископлатената работна сфера. Ще поддържаме отчаянието на обществото, лишавайки го от адекватно лечение при необходимост. Така то ще знае, че здравето е пари, а парите идват от много работа.
Този резултат е напълно задоволителен: ако работи и мисли само за работа и пари и е заето с това да оцелява с всеки изминал ден, обществото ще спре да обръща внимание на всичко важно, което го заобикаля, и ще забрави, че може да го промени. Манипулацията ни ще бъде успешна, ако успеем да го направим възможно най-ниско образовано, нископлатено, най-заблудено и отчаяно. Така негови единствени занимания ще останат леснодостъпните вестници и телевизии, пиенето и възпроизвеждането.
Тъкмо това ни е нужно. Колкото повече бедни семейства има в избраното от нас общество, толкова повече домове за деца и възрастни ще строим. За тях ще получаваме помощи от други, по-заможни общества, а парите от помощите ще прибираме, защото така или иначе никой не ги следи.
Не бива да пропускаме друг важен момент. Създаването на илюзията за по-бедно от „нашето“ общество. При него ще направим същото, но в пъти по-безкомпромисно. Ще направим начина му на живот толкова жалък, че да го принудим да оцелява както може. Ще го държим тотално необразовано, за да можем да го използваме, когато имаме нужда от него. Ще приравним гласа му към филия хляб и кебапче и то ще стане нашият коз на избори.
Вече почти сме създали желаното идеално манипулирано общество. Тъй като в 21-ви век трудно можем да ограничим достъпа му до външния свят, ще трябва да се примирим с факта, че въпросното общество ще има своята интелигенция, своите будни и ерудирани хора. Те, разбира се, също ще бъдат бедни, може би не толкова, колкото останалите, но определено по-бедни от хората в другите съвременни държави. Не се тревожете, ще манипулираме и тях.
На ход са медиите – най-доброто средство за манипулация. Ще ви се услади да откриете, че колкото по-достъпно опростява фактите една медия, толкова по-голям интерес събужда и толкова по-лесно обществото ще вярва на лъжите, които му пробутваме чрез нея. А от заблудата, в която живее то, ще печелим ние.
Понеже сме част от съвременния свят, няма как да лъжем за всичко. Редно е да осигурим на обществото нещо, наречено „свобода на словото“. Разбира се, ние ще контролираме тази свобода, но ще я има, за да не пораждаме големи съмнения.
При развитите днешни технологии актуална информация може да се получи отвсякъде. Ние ще я наблюдаваме, а при нужда ще я скриваме или изопачаваме в наша полза. Не е трудно, въпрос на обикновена игра на думи.
Устроим ли добре машината си за манипулация и контрол, можем лесно да изолираме всеки, който се опита да я разбие. Събираме факти за него, които звучат грозно и отблъскващо, добавяме малко лъжлива информация и пускаме всичко това в нашите евтини и достъпни медии. Обществото се връзва, гарантирано. Ако пък сме направили недостъпни за по-голямата част от това общество скритите потайности на необятния интернет, то със сигурност няма шанс да стигне до истината. Ще му пускаме реално заснети кадри с подходящи лъжливи коментари. Необразованото мнозинство веднага ще захапе.
Помислили за всичко, остава да дадем възможност на будните индивиди от обществото да се опитат да го раздвижат. Те ще опитват, някои ще се откажат, ще заминат да живеят в чужбина, други ще останат и ще продължат да се опитват – и все някога може да успеят. Но не се притеснявайте, защото дори и шепата будни хора да успеят да раздвижат останалите, ние имаме готов план за действие.
Протест срещу ниските заплати и пенсии? Няма проблем, вдигаме ги с 50 лв. Протест срещу високите цени на тока и парното? Няма проблем, сваляме ги с 3 лв. Протест срещу високите цени на бензина? Няма проблем, сваляме го с 0,99 лв. Всичко е измислено. Когато държиш едно общество бедно, то се радва на стотинките, с които облекчаваш разходите му. От време на време пускаме и еднократни помощи. Дори не е нужно да ги пускаме, отчаяното общество ще се хване и на обещания. Както и на всяка въдица, която му пускаме. Само трябва стръвта да е всеки път с различен вкус.
Така се прави. Манипулацията не е сложно нещо. Накарай обществото да мечтае за неща, които не може да има. Щом му ги обещаеш, то ще ти повярва, защото по-лесно вярва на чужди думи, отколкото самò да търси истината. Особено когато от грижи и проблеми няма време и сили да я търси.
Може би искате да знаете как да се предпазите от подобна манипулация? Ще ви кажа. Не възприемайте всичко, което виждате и четете, за абсолютна истина. Съмнявайте се, проверявайте и разсъждавайте. Само така ще стигнете до истината, до истинската истина.
Когато стигнете до нея, ще усетите в гърдите ви да се надига лъвът, останал като частица от предците ви. Той ще ви поведе на борба срещу лъжата и манипулацията. Лъвското ви сърце ще затупти като великите сърца, борили се някога за земите ни. Докато се борите за правото да живеете както искате, най-сетне ще усетите, че сте свободни. Никога след този миг няма да почувствате примката около врата си, защото ще знаете, че можете да живеете и без нея.
Публикувано в брой 12 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: