„Не е луд който яде баницата, а този, който я дава“.
Българският народ си има поговорки за всички случаи. Така дедите ни са изразявали натрупаната житейска мъдрост по своему, простичко. Давайки знак, че тя не е приоритет само на големите умове, и това, че не умееш да се изразяваш високопарно, не означава, че не схващаш процесите по принцип. Много често поговорките ни карат да спрем и да се замислим или ни свалят на земята. Трудно се прескача народната мъдрост. Тази специално би трябвало да свали всички ни от небесата, където са ни изстреляли политиците ни, но ето че не се получава. Защото пак ще им дадем баницата.
Петдесет милиона лева за всяка година през изборния цикъл е партийната субсидия, която се разпределя между парламентарно представените партии. Хората, които лапат най-големите парчета от баницата, викат най-силно, че така е правилно. Не само у нас, но и в голяма част от Европа. Съвсем закономерен процес. Кой е луд да бута стола, на който е седнал. Да де, ама правилно ли е да дойде политиканът хикс, да издърпа продуктите от ръцете ви и да ви каже: „Гледай сега как се меси баница, а после ме гледай как ще я излапам“ – и ви намигва. Същите продукти, за които вие сте се потрудили доста, а и освен това би трябвало да е ваше право да преценявате с кого да споделяте своята баница. Всъщност политиканът с намигването ви е казал: „Ти работи. Месенето и лапането остави на мене. Аз я умея тая работа“.
Седемдесет и две партии протегнаха ръце към партийната субсидия през миналата година. ЦИК плесна през ръката някои от тях и ги намали с няколко, но какво от това. Броят на гладните за държавната трапеза е важен за самите гладни. Колкото по-малко са те, толкова ще са по-големи парчетата, които ще си разпределят. Дванадесет лева на глас е сумата, която получават оцелелите в битката с ЦИК и прескочили четирипроцентовата бариера за парламентарно представителство. И ще продължат да ни заблуждават, че това е съвсем нормален процес, защото партиите имали нужда от средства, за да си вършат дейността. Напълно съм съгласен с тяхната нужда, но и настоявам за правото си аз да решавам на кого да давам своята подкрепа, преди всичко финансова.
Оказва се, че нашите политикани са пò политици от доста свои колеги в Европа. Или просто ползваме опита на по-опитните само там, където ни е изгодно. Заблудата „партийна субсидия“ има по-малки до никакви измерения в развитите общества в Европа. В Италия тя е четири евро на глас, в Германия е осемдесет евроцента, а във Великобритания… нула. Разликата идва оттам, че у нас да си политик е професия, а развитите европейски общества все още имат усещане за мисия в тази област, което държи съвестта им будна, макар че и те се увличат все повече в налагането на държавата като суверен. Тълпите от политици са нейна функция. Простата сметка показва, че дори и да не успее партийката хикс да се добере до преразпределянето на икономическата баница впоследствие и да си остане само с партийната субсидия, това осигурява не лош поминък в следващите четири години.
Затова предизборните кошници са препълнени с обещания. Кандидат-депутати бъркат в тях и щедро пръскат семена на надежда в полето на народната безнадежност. Както във всеки изборен цикъл повечето от тях няма дори да покълнат и затова далеч не е виновна само почвата. Семената са ялови. Десни кандидати ни убеждават как ще ремонтират обществото с леви мерки, а левите кандидати са се засилили към откровено левичарство, опитвайки се да яхнат уморения ни народ, който все повече не си вярва, че може да се справи без помощта на държавата.
И всичко е заради едната субсидия, но нека сме наясно, че тя е само началото преди голямото преяждане с държавна баница. Наглостта няма край и може да бъде описвана до безкрайност. Не това е смисълът на думите. Ние искаме посланията на всеки политик да достигат до хората, които го разбират, и да говорят очи в очи. Много е трудно, но е правилно. Да обяснят своите виждания и да кажат, че имат нужда от подкрепа, за да ги реализират, включително и финансова. И тогава, ако хората решат, да ги подкрепят. Защото така е правилно. Защото това означава, че са ги разбрали и им вярват. Защото не е правилно псевдополитици да ни облъчват по медиите ударно с неясни и некачествени платформи и после да издърпат държавната субсидия от ръцете ни, без дори да ни питат дали сме разбрали какво ни говорят и дали сме съгласни. Защото да избираш по-малкото зло в избори не е свобода, а тотален контрол на политическа каста, която е превърнала политиката в най-доходния бизнес.
Искаме да разбираме какво говорят политиците, искаме да можем да им вярваме, искаме да ги виждаме как ходят на работа с метрото, с което толкова много се хвалят, искаме да не им лъщят костюмите, когато ни заливат с потоци от думи от телевизора, защото вече и гладният не вярва на преялите. Искаме да се срещаме с тях повече от веднъж на четири години, да ги гледаме в очите и да виждаме в тях грижа и болка за нашите болки. Искаме да слязат от пиадестала на собственото си високомерие и да не ни спускат в партийните листи хора, които приличат на престъпници и нямат нищо общо с класата, която очакваме да видим в техните думи и дела. Защото и това им липсва.
Класа.
Тя е тази, която кара политиците повече да слушат и по-малко да говорят. И да умеят да са благодарни за критиката, а не да се държат като ощипани госпожици всеки път, когато избирателят им размаха пръст. Защото по делата съдят хората. Искаме ценности, компетентност, дълбочина в разбиранията и сила в отстояването им. Искаме качество в управлението и дългосрочност. Искаме политиците да могат да ни убеждават, че устойчивите реформи са дълги и болезнени, но правилни. Защото обществото и държавата ни са толкова болни, че имаме нужда не от аспирина, който ни предлагат, а от качествена хирургична намеса. И някой трябва да го каже на хората на разбираем език. Всеки, който твърди, че има лесна рецепта за оздравяване, лъже.
Това е, което искаме. И смятаме да го направим. Стъпка по стъпка, както се налага. Защото всичко останало е заблуда на хората и домогване до баницата, наречена „държавна субсидия“.
Публикувано в брой 24 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: