134 страници. Толкова е голям акуалният проектозакон за предучилищното и училищно образование. Написан достатъчно объркано и неразбираемо, за да се попречи на качествено обществено обсъждане, този документ от предизвикващ прозявки се превръща в плашещ щом човек стигне до 75-та страница. Дефинират се обществените съвети.
Чл. 263.(1) С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава Обществен съвет.
Тоест, задочно се признава, че досега образованието ни не е било демократично. Не е лъжа. Обаче…
Чл.264.(1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на Обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите.
Тоест, родители, ученици и работодатели ще имат глас в задаването на курса на развитие в дадено учебни заедение. Нека всички да се порадваме и да продължим да четем.
(3)Представителите на работодателите се определят от областния управител по предложение на представителните организации на работодателите.
Как по-точно? Как ще се гаранира, че и малкият и среден бизнес ще се включи в този съвет на равни начала? Просто въпроси.
(2)С право на съвещателен глас в работата на Обществения съвет на училищата участват поне трима представители на ученическото самоуправление.
Логиката е тези ученици да са участници в ученическите съвети. Но това далеч не означава, че ще са най-подходящите. И отново, кой ще определи кои ще са те? Родителите? Директорите? Самите ученици? Регламентирайте, моля.
(4) В заседанията на Обществения съвет могат да бъдат канени и служители на институцията, на регионалното управление на образованието, експерти, на работодателите, на синдикатите, на юридическите лица с нестопанска цел и други заинтересовани лица.
Чл. 266.(1)Директорът на детската градина или на училището има право да присъства на заседанията на Обществения съвет и да изразява становище по разглежданите въпроси.
От тези две алинеи става ясно, че директорът е единственият, който има право да присъства на заседания, без да е поканен. Отново въпрос – тези заседания отворени или затворени ще са по принцип?
(2) Директорът е длъжен при поискване от Обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му.
Кои са тези документи? Дневници? Бележници? Лични картони? Тук бих настоявал за юридическо експертно мнение до колко горната алинея предразполага към злоупотреба с лични данни. Отдалеч си личи, че е много възможно.
Чл.267.(1)Общественият съвет в детската градина и училището:
1.одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема годишните отчети на директора за изпълнението й;
2.участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 261, ал. 1, т. 7 и 8 и при обсъждане на избора на ученически униформи;
3.предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване -за училищата, и инспектирането на детската градина или училището;
4.дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му –за институциите на делегиран бюджет и за частните детски градини и частните училища, които получават бюджетна субсидия;
5.съгласува училищния учебен план;
6.дава становище за работата на директора и учителите при тяхното атестиране при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
Тоест общественият съвет иззема част от функциите на компетентните лице като директори, помощник-директори, инспектори и т.н. И по този начин може да упражнява натиск за премахване на неудобни учители (като Теодосий Теодосиев, който не стига че изисква много от децата, но и пише двойки). Отговорете, моля!
Чл. 268. Условията и редът за конституирането, устройството и дейността на Обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
Значи ще има някакъв орган, но как точно ще функционира, ще се реши впоследствие. Простете, но това е несериозно.
И накрая, нека завършим с още два въпроса, свързани с този проектозакон:
- Къде са математическите гимназии, които приемат ученици след четвърти клас и езиковите гимназии, които приемат ученици от първи клас?
Проектозаконът е написан достатъчно сложно за неспециалисти, но ясно се вижда размитата формулировка на видовете училища и държавният план-прием във всяко от тях. Гореспоменатите учебни заведения просто ги няма като формулировка или… не се виждат. Преди около половин година се разрази дебат относно тях, но не стана ясно те ще продължат ли да съществуват в този си вид. Крайно време е отговорните институции да излязат с конкретно становище, което да не подлежи на промяна. Защото ако бъде премахнат приема на ученици в математически гимназии след четвърти клас, губим една немалка част от бъдещите си инженери, IT специалисти, физици и химици. Ако пък бъде премахнат приема в езикови гимназии от първи клас, това ще означава опит за изкуствено приравняване на ученици, което ще е в ущърб на всички.
2. Отпада ли ограничението в броя на учебници по един предмет?
Изглежда, че да. От това би следвало, че на теория за един предмет може да има 10 учебника. На кого е нужно и, оставяйки настрана доста сериозно написания раздел в проектозакона:“Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти”, как всъщност ще се предотврати потенциална злоупотреба?
134-те страници на проектозакона сигурно са написани с добро желание, но липсва конкретика по доста въпроси. Разбира се, след един такъв документ, можем да очакваме още доста правилници, допълнения и т. н., но дали те ще намалят инфлацията в българското образование? Какво имам предвид? Дали някой ще даде сили на учителите да пишат точните оценки, а не изкуствено да ги завишават, за да си запазят работата. Като бивш учител, за мен общественият съвет изглежда като ни повече, ни по-малко репресивен орган. Към органите, пред които учителят трябва да се отчита – ръководство, инспекторати, министерство, родители, добавяме и обществения съвет. Една амалгама от потенциално ученическо хейтърство, родителски болни амбиции и работодателска арогантност. Това ли е начинът? Призовавам МОН да излезе със специално становище за обществените съвети. Не може хора, които не са учители, не са били учители, не са имали досег с учители, да решават за учителите.
Коментирайте чрез: