Doping time, част II – Развалена риба

,,Май беше идея на Хасенфьордер… Бяхме се зазяпали в един очарователен малък аквариум с рибки на входа на ресторанта. Хасен внезапно каза: ,,Да им дадем нещичко, та да живнат малко!“. Извади си от джоба няколко таблетки Макситон (декстроамфетамин) и ми ги подаде…. хвърлих ги на рибките. И о-о-о, да! Амфетамините действат също толкова добре и на рибки, казвам ти. В продължение на 10 минути вършееха от единия край на аквариума до другия.“

С годините стрихнинът на Тура разбираемо е изоставен, а на сцената постепенно се появява нов играч – амфетамините (обикновено под формата на бенздедрин). В периода на Втората световна война войниците от британската армия получават редовна дажба от хапчето (за цялата война отиват около 72 млн. таблетки). Някои широкоскроени военни дори твърдят, че Битката за Британия направо си е била загубена без него. Все пак след войната армията го зарязва – амфетамините притъпяват преценката и чувството за риск и по оценки на военно-въздушните сили водят до прекалено голям брой разбивания на самолети. В спорта обаче въпросните странични ефекти са добре дошли, а черната борса след войната е задръстена от амфетамини. Допинг контрол пък на практика няма – всеки е свободен да взима, каквото докопа.

Нещата с допинга започват истински да излизат от контрол някъде през 50-те години. ,,Три четвърти от състезателите са допингирани. Разбрах го, защото всяка вечер по време на Тура ги посещавах в стаите им. Прилошаваше ми след тия визити“, казва тогавашният мениджър на френския отбор – Марсел Бидо. Сякаш за да го окуражат, че съвсем не приказва глупости, през 1956 година всички 14 членове от белгийския отбор напускат състезанието заради мистериозно заболяване. Официалната версия? Развалена риба. Всички на Тура се досещат доколко точно е била развалена и доколко точно е била риба, но допингът е тема, която никой на Тура не обсъжда публично. Е… почти никой.

Петкратният победител в Тура Жак Анкетил не само я обсъжда, но и открито насърчава употребата на амфетамини. (Чудите се кой е турбо веселякът с рибките от началото, нали? Жак Анкетил – nice to meet you!). Нещо повече – след анулирането на титлите на Армстронг, понастоящем ще намерите името на Жак Анкетил да стои гордо в списъка от четирима състезатели, постигнали най-много победи на Тура (общо пет – 1957, ‘61, ‘62, ‘63, ‘64). Защо? Защото ги печели, когато допинг контрол все още няма. Впрочем Анкетил е и един от най-големите противници на въвеждането му. Нарича го ,,нарушаване на личната свобода“. Концепцията му е скандална и същевременно бурно адмирирана от колегите му, според които истинските престъпници всъщност са противниците на допинга, които пречат на един честен професионалист да си върши работата.

В тези изопачени времена от другата страна на барикадата се появява неизвестен герой. През 1952 г. главният доктор на Тура внезапно се оттегля, а на негово място пристига никому известен млад лекар на име Пиер Дюма. Чувайки за обявения вакантен пост, Дюма зарязва почивката си в Алпите и хуква към Тура – без опит, без да знае почти нищо за колоезденето, без да подозира къде попада. И без да си има и най-малката идея как ще се промени животът му оттук насетне.

За две десетилетия на поста Дюма вероятно се сблъсква челно с най-озъбеното и грозно лице на допинга по-често от когото и да било другиго от участниците в Тура. Той е един от първите, които нарушават мълчанието, като публично заговаря за тиктакащата бомба със закъснител, и повежда открита война срещу нея. Един от основните катализатори за въвеждането на анти-допинговия контрол, за което, разбира се, е повсеместно мразен от състезатели и треньори.

Всъщност още от момента, в който стъпва на Тура, ченето на Дюма увисва – пред него се разкрива един смайващ, непознат и почти сюрреалистичен свят, в който по странен начин се преплитат шаманизъм, магьосничество и медицина, а състезателите се инжектират (често и в движение) с каквото им попадне, без дори да го крият. ,,Колоездачите взимаха всичко, което им се дава – включително екстракти от крастави жаби, ужилвания от пчели и каквото друго можете да си представите. Беше медицина от самото сърце на Африка…“ Оказва се, че Тур дьо Франс някак неусетно се е превърнал в забавна световна ежегодна триседмична конференция на знайни и незнайни илачи, церители, лечители, шамани, магове, заклинатели и пр.

,,Ако по време на състезание случайно изгубиш от поглед основната група колоездачи – просто следвай следата от празни спринцовки и опаковки от хапчета“, майтапи се тогавашният състезател Джок Андрюс.

Колоритни и зловещи истории от този период има много – някои са безобидни, други – комични, трети завършват трагично. Повечето – и трите едновременно. През 1955 г. по време на един от етапите, френският колоездач Жан Малежак започва да криволичи, впоследствие губи контрол и пада. Според разказа на френския журналист Пиер Шани, Малежак ,,беше напълно неадекватен, лицето му беше с цвят на труп, а по челото му се стичаше ледена пот.“ След падането единият му крак остава на педала, а другият продължава да върти въображаем педал във въздуха. Свестява го Пиер Дюма – 15 мин. по-късно. В линейката Малежак крещи, мята се, иска си колелото обратно. Щом се поуспокоява, разказва, че преди състезанието е получил бутилка с неизвестно съдържание от треньора си. Дюма заявява, че е готов да свидетелства по евентуално дело за опит за убийство. Малежак обаче избира да покрие случая – не повдига обвинения и до края на живота си отрича да е взимал забранени вещества.

Пет години по-късно сънародникът му Роже Ривие изхвърча на един завой, пада в дерето и си чупи гръбнака. В джобовете му Дюма намира палфиум – опиат с по-слабо, но по-бързо действие от морфина. Оказва се, че реакциите на Ривие са били дотолкова забавени от голямото количество палфиум, че не е могъл да натисне навреме спирачките. Инцидентът прекратява кариерата на Ривие.

През 1962 германският колоездач Ханс Юнкерман пада по трасето. Немецът добутва колелото до един хълм и се тръшва изнемощял до пътя. ,,Ядох развалена риба снощи“, усмихва се виновно Юнкерман на зяпачите. Проклетата развалена риба още същия ден изважда от строя още 20 състезатели. Интересното е, че разследване по-късно установява, че предната вечер никъде в хотела не е сервирана риба, още по-малко развалена.

Серията от инциденти, плюс смъртта на датския колоездач Кнуд Енемарк Йенсен на олимпиадата в Рим през 1960 сякаш успяват да разбунят духовете, да предизвикат дебат сред общността и да светнат червената лампа, че нещата в спорта излизат от контрол. Така след много перипетии, протести и пазарлъци идва и сюблимната дата – 1 юни 1965 година. Допингът във Франция вече е официално забранен от закона. Започва голямото надлъгване.
<<Линк към първа част
Линк към трета част>>