В поредното издание на рубриката ще ви запознаем с евролистата на „Движение за права и свободи“ (ДПС) (публикуваме само първите пет кандидати)
1. Филиз Хюсменова – ДПС еквивалентът на Илияна Йотова – филолог по образование, за трети пореден път е водач на евролистата. В ДПС е още от 1994 г., в момента – неин зам.-председател. С други думи – прекалено близка до кардинал Ришельо, за да ѝ имаме доверие. Лично Лютви Местан се застъпи за първата ѝ позиция, въпреки много областни номинации. Хюсменова е била зам.-областен управител в област Силитра в края на миналия век. Министър без портфейл в „царския“ кабинет като председател на комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Мандатът ѝ буквално преливаше и от трите и ще се запомни като един от най-черните в новата ни история. Трагедиите в река Лим и завода в Кремиковци така и не получиха адекватна реакция от страна на държавата, за което свидетелства идентичната черна хроника в следващите години. Вече като министър в оставка, Хюсменова имаше и честта да посрещне най-унищожителните наводнения у нас за последните 50 години. Преходният момент между двата кабинета доведе до познатото прехвърляне на отговорност между различните министерства, общини и бедствени щабове. След нас и потоп – само няколко месеца по-късно Хюсменова вече е евронаблюдател, а от 2007 г. насам – и евродепутат. Членува в дълъг списък от комисии и делегации, които нямаме нерви и място да изброим. Ще я запомним с родилните мъки около въвеждането на телефон 112, който и до днес не функционира съвсем адекватно. Ще я запомним и с недоумението ѝ защо България още не е част от Шенген, въпреки покритите технически изисквания. А отговорът не е труден – достатъчно е да разгледаме втората позиция в листата.
2. Делян Пеевски – “and watching for pigs on the wing”. За тази канидатура се изговори и изписа предостатъчно в последната година. Поради усилената кампания напоследък, целяща да изкара образа му демонизиран и онеправдан, се налага отново да повторим някои предъвкани изречения. Трудно човек може да си представи лице, което да олицетворява всички проблеми и недъзи на обществото накуп, но Пеевски успява да се справи със задачата. В негово лице думите „задкулисие“, „корупция“, „мафия“, „олигархия“, „монополизъм“, „зависимост“, „чалга“ намират допирна точка. Мълниеносното му изкачване в професионалната стълбица е колкото гаден, толкова и верен пример за начините да станеш „успял, млад мъж на 33 години“ у нас – широк финансов и родителски гръб, повсеместна шуробаджанащина, съмнителни дипломи, задкулисни интриги, тъмни сделки, правни вратички, съдебен комфорт. Ако някой още се чуди защо средната възраст на #ДАНСwithme през лятото беше 25-30 години – ето ви отговора. Дори да зарежем „демонизирания“ образ и да се опитаме да коментираме кандидатурата на Пеевски от гледна точка на личностни, политически и дипломатически качества, нещата пак издишат. Дипломатичеки опит – нулев, политически – между нула и едно посещения в парламентарната зала от началото на мандата му досега. Личностни качества – ами откриваме, че по официални данни единственият език, който владее Делян Пеевски, е българският. Как точно ще изпълнява бъдещите си служебни задължения остава загадка. Чии точно интереси ще защитава на новата си длъжност – също. Знае се само, че със сигурност няма да са тези на българските граждани.
3. Неджми Али – вероятно не знаете, но в момента той ни е зам.-министър на отбраната. Вероятно не знаете, но е заемал същия пост и в кабинета на НДСВ. Вероятно не знаете, но тридесетгодишният тогава Али се превръща в най-младият, заемал подобна длъжност. И вероятно не знаете, но пък със сигурност се досещате, че лично „ти знаеш кой“ е лобирал за неговото назначение пред Сакскобургготски. Две години по-рано пък Али става член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация – вероятно не сте знаели и това. Останалото го знаете – дългогодишен член на ДПС и народен представител. Бивш евронаблюдател, участник в предишните листи, но на неизбираеми позиции. Кадър на УНСС – завършил е икономика. Един от основните офицери на Ришельо.
4. Илхан Кючюк – лидерът на младежкото ДПС – организация с неподозирано чудовищни размери. Със своите 24 000 члена младежкото ДПС не просто удря в земята чавдарчетата на БСП, но и се нарежда сред лидерите в бранша на европейско равнище. Не е съвсем сигурно дали всички ресторанти „Макдоналдс“ в страната могат да застигнат като бройка областните структури на организацията, които отдавна не се изчерпват само с Южна България. Един от бившите ѝ лидери е Корман Исмаилов, който в момента брани етническия мир от редиците на Реформаторския блок. Настоящият – Илхан Кючюк, е горд представител на ВТУ, завършил право и политология. На 28 години, сочен за една от младите надежди на ДПС. Означава, че ще ни се налага да чуваме името все по-често в близките години. До последно бе спряган за избираемата трета позиция, но остана на несигурната четвърта, за да се даде допълнителен стимул на младите в ДПС в предстоящата изборна надпревара.
5. Искра Михайлова – министърът на околната среда и водите. За едногодишния ѝ престой на поста няма какво друго да кажем, освен: Несебър, Странжда, Карадере. Можем да добавим и интересния начин, по който бяха обявени новите директори на някои от най-големите природни паркове – около половин час преди коледните празници. Михайлова е известна с това, че еврофондовете бягат от нея като дявол от тамян – съвсем наскоро Брюксел оряза тези на общините по програма „Околна среда“. Отговорността бе прехвърлена на предишния кабинет. По времето на тройната коалиция пък Михайлова бе зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството – министерство, станало печално известно отново със спрени пари от еврофондове. Пак тя е в основата на провален европроект с фондация на Ахмед Доган – пет години след първоначалното одобрение от ЕК започват процедура по връщане на парите поради неизпълнени задължения от страна на бенефициента. Михайлова е библиограф по образование. Щастливо омъжена за Станислав Коларов, който пък е щастливо разследван за източване на суровини от Държавния резерв (на който е бивш шеф), както и заради незаконни сделки с брикети. И двете дела се влачат с години и са висящи и до днес.
Публикувано в брой 36 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: