Вестник ,,Протест“ на път из България
Дълго планираното и очаквано с нетърпение тръгване на екипа на вестник „Протест“ на път из страната най-сетне започна.В навечерието на честването на знаковите събития на Промяната, променили хода на историята завинаги – Деня на Реформацията и Деня на будителите – ние вече имахме покани от няколко места, където да споделим с всеки, който има желание да чуе, защо това правителство не може и не трябва да остане и ден повече на власт и защо обвързаността му с мафията вече е толкова нетърпима, че трябва да се реже живо месо, за да спасим страната си. На страниците на вестника показахме как едно управление може за сто дни да извърши сто гафа и с тях да даде сто повода за оставка. Показахме как това е само началото на едно падение, което сякаш не знае дъно. Показахме връзките и зависимостите, които дърпат конците зад кулисите, където никой не наднича и никой не смее да дръпне завесите. Защото отзад е страшно.
И да, всички сме уязвими, но ние вярваме в мисията си на будители и възрожденци в едно време, когато мракът се налага умишлено. Затова искаме да споделим с всеки един от вас по късче от нас и взаимно да си разкажем кой как вижда България след 5-10-15-20 години. Ние искаме да ви чуем, да разберем какви са проблемите в града и региона ви и как можем да формулираме такива общи искания за всички нас, които да бъдат чути от следващите управляващи и да бъдат заложени още в предизборните им програми. Ние ще продължим да бъдем коректив на всяка власт и да бъдем предвестници на зората.
Посетихме Пловдив. Там вече има траен интерес към вестника и изпращаме редовно бройки. Въпреки скептицизма, хората изглеждат заинтригувани и нещата постепенно се променят. Протестът набира сила.
Посетихме Ямбол. Много вестници се раздадоха като топъл хляб. Хората трудно разговаряха, но проявяваха явен интерес. Четат и искат да научат повече за случващото се в политическия живот на страната.
Посетихме Пазарджик. Имаше хора, които не искаха да вземат вестника. Уважаваме позицията им, че оставят броеве за хора, които имат интерес. Готови сме на открит разговор с всеки несъгласен. С други се заговаряхме, тъй като мнозина проявяват интерес дори само от заглавието и темата.
Посетихме Козлодуй. Раздадохме 50-60 вестника от няколко различни броя. Тръгнахме из центъра с думите „Заповядайте, вестник „Протест“, с повече информация за протестите и случващото се в страната“. Отново имаше хора, които директно ни отказаха, но не бяха много. Хората вземаха, питаха, догонваха ни. Определено проявяваха интерес. Никой не попита кои сме и какви сме. Никой не изхвърли вестника, прибираха грижливо. Питаха какво пише в тоя вестник, за какво става дума, какъв е протестът.
Посетихме Разлог. Хората често изглеждаха дистанцирани, сякаш това не се отнася за тях, сякаш от тях нищо не зависи. Все пак в погледа им четяхме надежда за промяна: „Направете го за нас!“.
На 2 ноември сме във Велико Търново. Ще бъдем в Университета, за да подкрепим и да застанем до студентите, заявили със своя глас, че те са бъдещето на нашата страна. За да кажем ясно, че не са сами и че имат подкрепата на протестиращи колеги, преподаватели и граждани, които са благодарни за смелите действия.
Предстои ни да посетим Плевен, Русе, Стара Загора и Сливен. Канени сме също в Бургас и Варна. Не можем да отидем на всяко място лично, тъй като сме ограничени откъм ресурс, възможности и потенциал. Но ще приемем с благодарност всяка покана и ще обещаем да направим всичко възможно да дойдем при вас. Да застанем редом с вас сред хората. Да раздаваме вестника и да говорим. Продължаваме да вярваме, че единствено в личните разговори можем да вникнем в случващото се в България като цялост, както и да предадем нашия опит и да отговорим на всички въпроси, на които можем. На които не можем – да се ангажираме да използваме целия си ресурс, за да потърсим заедно отговори.
Защото ние вярваме в надеждата. За нас въпросът не е колко дни сме навън, за нас важното е да имаме надежда на нашите деца и да можем с достойнство да застанем пред тях един ден и да кажем, че сме дали всичко, което сме могли, за да могат те да живеят в една по-добра България. Това правителство и тъмната власт зад него ги отдалечава с широки крачки от европейския път на развитие и ги хвърля обратно в прегръдката на Москва. Ние обаче знаем какво значи това. Били сме там. Оттам идваме. Ние помним.
И няма да го позволим. Реформацията продължава. Възраждането започва.
Публикувано в брой 14 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: