Оказа се, че четири години могат да бъдат ужасно много време. За това време държавно гарантираният дълг може да нарастне от 6 до 40% от БВП на една страна. За същото време може да бъде сключено споразумение с ключова международна финансова институция (МВФ), след това да бъде провалено и страната да добие имидж на непредвидим партньор, който не може да участва и на световните финансови пазари и съответно при нужда да се финансира от тях. Естествено, предвид горните две, за 4 години националната валута може да девалвира спрямо световните валути с почти 50% – всички вносни продукти, като например горивата и енергията, да станат непосилно скъпи. Оттам да паднат доходите на хората.
Четири години се оказват период, за който едно управление може да сключи дългосрочен договор със съсед с непредвидимо поведение, позволяващ му да държи мощни войскови части на негова територия и да разгърне при ситуация за часове свой окупационен корпус. Същевременно това управление може да вкара в затвора своя основен политически противник в непрозрачен политически процес, който е дълбоко неприеман в целия свят. Може да се приеме и наложи фундаментално законодателство, променящо междуетническите отношения и баланси в страната, което засяга нейната идентичност, при това в угода на аспирациите на съседна велика сила.
За четири години може да бъде наложена тотална корупция, чрез която двадесетина човека да се превърнат от стоматолози, чиновници, прокурори и директори на държавни фирми в милиардери само благодарение на връзките си с властта. Това да доведе до презрение в целия свят и до озлобление в нацията. Естествено, след тези дела, направени за 4 години, такава страна не би могла да действа по друг начин, освен да изпадне в унизителна зависимост от великата сила, в чиято полза е сключвала договори, променяла законодателство, градила е лош имидж пред останалия свят. Всичко това няма как да завърши добре. Страната или ще изчезне, превръщайки се в марионетка на съседната велика сила, или ще премине през ужасяващ катаклизъм, в титанично усилие да промени своята съдба.
Всичко това може да се направи само за четири години. Случи се съвсем близо до нас и краят на историята е все още неизвестен. Това, което трябва да ни стресне, са обстоятелствата, че тези драстични и със сигурност катастрофални промени могат да бъдат извършени само за един управленски мандат. Стига управлението да бъде поето от достатъчно безотговорен, но затова пък зависим и авантюристичен лидер, стига управляващата партия да няма реални механизми за контрол на лидера си, стига политиките, които ще се следват, да не бъдат ясно заявени, а да бъдат плод на прикрити зависимости и интереси. Като следствие сблъсъкът на политически идеи се свежда до нивото на кръчмарски спор и се превръща в параван на домогването до властта на лидери с престъпно и компроментирано минало, но затова пък разполагащи с мощен олигархичен гръб и тайни договорки с външна сила.
Днес сякаш сме свикнали да вярваме: че България е сравнително бедна, но стабилна страна; че нашата външнополитическа ориентация е трайна и ни осигурява бъдеще в цивилизования свят; че нашите държавни институции, макар и корумпирани и зависими от скрити зад кулисите интереси, са демократични и взаимно ограничават своята способност да взимат ексцентрични и неочаквани решения с необратими процеси. Въпреки това сме свидетели как вече повече от десетилетие водещи политически сили възникват, без да имат ясна политическа физиономия, честен ангажимент към обществото за политически намерения и по чудодеен начин успяват да влизат във властта. Видяхме как правителства се съставят с напълно непрозрачни договорки, подкрепяни от антагонистични политически сили. Видяхме как се поемат държавни ангажименти за многомилиардни проекти без никаква полза за страната ни. Станахме свидетели на назначаване на ключови постове на хора с престъпна репутация. И описаните събития са трайна тенденция, която продължава да ескалира. Във всичко това българите са ужасяващо спокойни: ами нека да го видим и тоя, какво толкова – след четири години ще го сменим. Въпреки че вече поредни новопоявили се политици директно заявяват намерения, които повтарят изброените в началото стъпки.
Четири години са ужасно много време. Помнете Украйна, мислете за България.
Публикувано в брой 31 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: