Публична тайна е, че екипът на вестник ,,Протест“ е съставен предимно от безделници и безпразници с прекалено много свободно време. За да го докажат отново, двама от тях проведоха следния озадачаващ експеримент (виж снимката).
Идеята е безочливо изплагиатствана от Иво Иванов (онзи канзаският, от чиито истории не може да не сте ревали поне няколко пъти (освен ако не сте студенокръвно, безчувствено зомби без роднини и приятели)). В оригинал Невидимият просяк седи на главната улица Масачузетс в град Лоурънс, щата Канзас.
Какво представлява Невидимият си избирате сами. Може да го наречете социален експеримент, благотворителна кампания, арт инсталация, синдром на неизживяното детство, начален стадий на шизофрения, обувки върху кашон или каквото още решите. Все ще сте прави.
Лоурънс е студентски град, а Масачусетс е една от централните улици. Т.е. наоколо гъмжи от млади, креативни и интересни хора, които биха оценили тежката съдба на един невидим. Ние единодушно решихме, че на ,,Раковска“ обстановката е същата. Най-малкото – НАТФИЗ е наблизо. Противната смесица от сняг, дъжд и вятър обаче ни изгони (невидим не значи непромокаем). Затова се насочихме към подлеза на СУ – мястото пак е интересно и гъсто населено (и е на сухо).
Още лепяхме табелките по кашона, когато няма и 30 сек. по-късно до нас поникна репортерка с оператор. ,,А, стига бе! Медии? Вече?! Даже не сме го поставили?“ Оказа се обаче, че провеждат някаква анкета и изобщо не отразиха какво правим.
И така, сложихме кашона, сложихме кецовете, сложихме купичката. Пуснахме по една шепа дребни (преброихме си ги – 1,70 лв.) и офейкахме към външните маси на близкия Макдоналдс – идеални за шпионаж.
Изводите от четиричасово наблюдение: нито една от песимистичните прогнози не се сбъдна – никой не открадна стотинките, никой не нарита кашона, никой не се изхрачи в купичката. Нямаше я и очакваната делегация от Сърдити Софийски Лелички™, която публично да поцъка с език и да се възмути от простотията на новото поколение.
Напротив – 15 мин. след поставянето, под втрещените ни погледи изтракаха и първите пуснати стотинки в паничката. И даже не бяха последните. Невидимият си е невидим – голяма част от минувачите не го забелязваха. Други обаче го виждаха. Реакции имаше всякакви (ако бедният ни екип разполагаше с нормален фотоапарат щяхме да ви ги покажем нагледно). Едни пускаха стотинки, други го снимаха, трети го подминаваха, но му се ухилваха щастливо. Някои спираха и размахваха внимателно ръце над празните обувки. Две дечица се разпищяха уплашени. Появи се и истински просяк – поразгледа озадачено кашона с обувките и си тръгна. Без даже да погледне парите в купичката.
След малко Невидимият се сдоби и с реална конкуренция. Ако минавате често през подлеза на СУ, не може да не са ви нападали младежи с папки, които събират помощи. Появиха се двама такива – доста по-разговорливи от Невидимия. Съдейки по вялата реакция на хората обаче, крайният им резултат не беше много по-различен от неговия. Започнахме да се вкисваме.
Отнякъде се появи колежката Василева и седна при нас. Нещата започнаха да намирисват на среща на редакцията. Василева обаче не е безделничка (за разлика от други) и ни остави набързо. Разбира се, не я пуснахме без да остави нещо в паничката. Така Невидимият се сдоби и с една ябълка.
Към края играта загрубя. Дойде тежката артилерия – отнякъде се появи някакъв кукловод, разположи цялата си дяволска апаратура точно срещу кашона с обувките, включи един раздрънкан касетофон и куклената му армия затанцува. С което унищожи напълно и без това крехкия бизнес на Невидимия. Всички погледи вече се насочваха наляво към него, докато самотният кашон отдясно потъна в забрава. А шапката му се напълни даже с банкноти.
Разбрахме, че експериментът е към края си. Невидимият си събра оскъдната покъщина и се снима за спомен с кукловода (Жоро се казвал. Лятото се подвизавал из Южния парк. Може да сте го виждали?).
Бърз отчет на парите – 3, 50 на дребни монети. И една ябълка.
Вече доста изтощените и умърлушени младежи с папките все още бяха в подлеза. Оказа се, че събирали пари за Наско – момче в будна кома. Е, Наско набързо се сдоби с едни от най-странно изкараните 3,50 лв. в историята на просячеството. Малко, но от сърце. Невидимите трябва да се подкрепят взаимно.
После Невидимият изчезна. Даже ябълката не си взе. Останаха ни само чифт обувки, кашон и празна паничка.
P.s. Експериментът беше проведен още в началото на декември, защото не искахме да изглежда като коледна кампания. Обаче се случи така, че ви запознаваме с него едва сега – два дни преди Коледа. Приемете го като поздрав. Зарадвайте някой невидим.
Весели празници!
Коментирайте чрез: