Петък вечерта на 24-ти януари 2014 г. Софийският университет затваря врати, за да изпрати последните си гости. Те обаче отказват да си тръгнат и изненадващо обявяват началото на втората пълна окупация на СУ през последните няколко месеца. Студентите затварят вратите и обявяват, че няма да пускат никого – нито администрация, нито журналисти – до оставката на правителството на Пламен Орешарски.
Окупацията издържа четири дни и бе свалена доброволно от студентите в ранните часове във вторник, 28 януари. В тези четири дни обаче се случиха няколко неща, които заслужават внимание:
– Властта се уплаши наимоверно и започна да реди един след друг странни и необосновани ходове. Пропагандната машина се задейства с пълна сила. Ректорът Иван Илчев излезе с редица изявления в пресата, в които веднага обяви, че е очевидно за всички, че новите окупатори нито са студенти, нито са безкористни, а е ясно, че зад тях стоят определени политически интереси. Повтори го множество пъти. ДПС излезе с нарочна декларация, че няма да позволи Алма матер да бъде използвана за политически цели. Опозиционните сили излязоха с декларации, че това вероятно не е най-добрата форма на протест. Прокуратурата бе сезирана моментално и се появяваха слухове за предстоящо нахлуване на полицейски сили в Ректората, което би било безпрецедентен акт. В крайна сметка полицията избра хода на тихия, но твърд натиск – пускаше всеки студент да излезе от Университета, но никой не бе допускан обратно в сградата. Тази паника на властта обаче означава само едно – чувствителността е преминала в крайна фаза и резки движения не са добре дошли.
– Окупацията успя да предизвика раздвижване сред всички протестиращи групи и опозиционни сили. Тя не бе приета еднозначно навсякъде, но определено събуди множество процеси, които тепърва ще бъдат анализирани и ще очакваме техния ефект. Протестиращите групи осъзнаха болезнено краткото оставащо време до евроизборите и малкото възможности за предизвикване на оставка в дните преди края на февруари. Очаква се енергията да бъде канализирана и да се прояви в неочаквани ходове.
– Новата окупация не срещна очакваната обществена подкрепа, която съпътстваще първата окупация на Университета през м.октомври 2013 г. Тя дойде във време на ниска обществена чувствителност и на събиране на сили за противодействие в посока просвещение и обикаляне по места от различни протестиращи групи. Тя показа, че обществената енергия вече трябва да бъде насочвана към убеждаване, изобличаване и показване на греховете на това опасно за страната управление.
– Две политически партии – ГЕРБ и Реформаторският блок – се опитаха да капитализират тази окупация и да донесат на себе си дивиденти. Бъдещето ще покаже дали това ще се случи и дали осем месеца на протести са ни направили достатъчно мъдри да разпознаваме опортюнизма от възможностите.
– Затова втората окупация на СУ ни помогна да научим важни уроци. Нека го правим с всяко действие и очакваното му противодействие.
За нашето бъдеще е. #
Публикувано в брой 25 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: