Вирусът на електоралната апатия обхвана ½ от обществения ни организъм. Съвсем очевидно е, че по-лесно сваляме правителства, отколкото издигаме такива. Избирателната активност удари ново дъно на 5-ти октомври – 48,7%* от 6 858 304 български граждани взеха участие в най-фундаменталното, за една демократична държава, политическо събитие. Фасадна демокрация? Накрая ще остане само фасадата.
Миналата година гражданите бяха малко повече – 51%, а през 2009 г.- 60%. Тенденцията е забележима и с „просто“ око. Освен рекордно ниската избирателна активност, ЦИК отчете рекордно висок брой на недействителните гласове – 218 125 (2013 г.: 90 047; 2009 г.: 97 387), което за да не е „просто едно число“, за сравнение – приблизително толкова е броят на гражданите, които имаха право на глас в област Велико Търново. Това е „моралното“ основание на ДПС (15 093 недействителни гласа) сега да поиска премахване на преференциалния вот. Иначе, други 1 121 624 души успяха да гласуват преференциално. Въпреки че между 100 и 150 секционни избирателни комисии са пропуснали да преброят преференциите за кандидатите, въпреки че изборният кодекс не дава възможност на отделни граждани да оспорват изборните резултати заради незачетени преференции и въпреки законовата невъзможност на българите извън България да гласуват преференциално.
Въпреки всичко, извън страната гласуваха 29 526 българи повече тази година (144 990), за разлика от миналата (115 464), което почти се доближава до рекорда от 2009 г. (при избирателна активност 60% от над 7 млн. избиратели), когато 153 534 българи зад граница упражниха правото си на глас. И нека прекъсна мисълта ви, за да уточня: гласувалите в Турция 62 587 българи (43,1% от всички гласували зад граница) тази година са с 5,2% по-малко от миналата (66 186). В същото време, гласувалите 82 403 българи в чужбина, но извън Турция на 5-ти октомври 2014 г. са с 66% повече от онези 49 278 българи направили същото на 12-ти май 2013 г.
Вече няма значение дали сте гласували по морално задължение или негласували по вселенско право, с преференция или извън страната – резултатите от изборите, в най-широк смисъл, ще догонят и вас. Затова, нека помислим и няколко дена след деня за размисъл. Например – да сравним резултатите от последните три парламентарни вота и да разгледаме демографските особености на по-големите електорални маси, за да видим #Кой – кого ще представлява в 43-то Народно събрание.
ГЕРБ
Процентите в изборните резултати са винаги относителни спрямо избирателната активност и тяхната съпоставка не винаги носи достоверна информация. Ако погледнем, обаче абсолютния брой на получените гласове този риск е елеминиран. 1 678 641 гласоподаватели подкрепят ПП Герб през 2009г., през 2013 г. – 1 081 605, а тази година получават с още 9114 гласа по-малко спрямо миналата, въпреки протестите срещу и оставката на основния им политически противник. Обърнете внимание на факта, че докато реалните гласове за Герб намаляват с 9114, изборният им резултат, изразен в проценти спрямо избирателната активност, се увеличава с 2,13%.
Вотът в чужбина отрежда второ място на Герб с 27,54% от всички гласували извън страната. Това са 39 930 индивидуални избора или 3,7% от всички гласове за партията. Почти двойно повече са герберските гласове от чужбина, в сравнение с 2013 г., когато получават 20,87% от емигрантския вот или 23 090 действителни гласа.
В разпределението на вота по региони Герб печелят в 25 от общо 27 областни града и в 26 от 31 многомандатни избирателни района. С по-висок процент се открояват, преди всичко, в Пловдив (42,40%), но също така в София област (39,58%), София 24 МИР (36,94%) и Габрово (39,67%). Във Враца, Велико Търново, Кюстендил, Смолян и Ямбол БСП, чиято електорална подкрепа се срина еднакво шумно на национално и на регионално равнище, отстъпва първите си позиции в полза на Герб. Прецедент сред изборните резултати на Герб е Видин, където, въпреки че остава на първо място, Герб губи 9% от електоралната си подкрепа спрямо 2013 г., с което се приближава на 3% разстояние от резултата на БСП в региона, който остава почти непроменен от миналата година.
Демографският профил** на електората на Герб се отличава с известна балансираност в разпределенията – всички възрастови групи са застъпени приблизително равномерно, 44,3% са с висше образование, 49,5% – със средно и само 6,2% – с основно или по-ниско. 58,3% са на постоянна работа, а пенсионерите представляват 19,9% от електоралната подркепа на партията (на пук на БСП). Почти половината (48,1%) от всички гласували за Герб са от областните градове, 19% – от по-малките градове, 18,4 % – от селата (с претенция към феодалните позиции на ДПС и БСП) и едва 14,5% – от София. Слабата подкрепа за Герб в столицата вероятно кореспондира с успеха на РБ, чиито резултати от софийските избирателни райони далеч надвишават средният им успех на национално ниво.
БСП
За БСП всички думи са изчерпани. Доверието в нея е рекордно ниско, след като започна да губи дори от своя т.нар. „твърд електорат“. През 2009 г. високата избирателна активност не се отразява особено на социалистите, които печелят 17,7% или 748 147 гласа. На предсрочните избори през 2013 г., след антиправителствените протести, чиито основен мотив беше една изключително социална тема – цената на тока и след оставката на Борисов, социалистите печелят 26,61%, което е с едва 194 394 гласа повече от 2009 г. На тези избори за БСП са гласували не повече от 505 527 души и за първи път елкторалната им тежест е съизмерима с тази на ДПС.
Регионалното разпределение на вота не предопредели нито едно водещо място за БСП. Герб печелят в 26 многомандатни избирателни района, а ДПС – в 5. Освен вече изброените райони, в които БСП губи лидерската си позиция, в други социалистите са отстранени дори от второто място. ДПС измества БСП от втората позиция в Благоевград, Бургас, Добрич и Хасково, РБ – в 23 и 24 МИР София, а Герб – в Търговище. Почти двойно е понижението на подкрепата за БСП спрямо 2013 г. в София област, Пловдив, Русе и Велико Търново.
В борбата за гласовете извън страната БСП се нарежда на пето място с 2,63% (3 813 гласа), което е в рамките на очакваното. През 2013 г. за БСП гласуват 4,43% (4 907 гласа) от всички гласували в чужбина, а през 2009 г. – 2,53% ( 3 882 гласа).
Електоралният профил на БСП е добре известен на всички, но въпреки това ще припомним основните му характеристики. В 29,2% от случаите става дума за гласоподавател от село, в 57,1% от тях – той е от женски пол. Този електорален сегмент, отличаващ се със своята последователна принципност, някои политически изследователи наричат „феномена на червените бабички“. Някъде из многопластовия електорат на БСП се натъкваме на 4,4% ромска подкрепа, която трябва да разбираме като 22 243 еднократно овъзмездени (кебабчето е „демоде“, с пари е по-лесно) ромски избиратели. Но сърцето на партията, истинската лява идея, е в гърдите на онези 39,5 % от гласувалите за БСП, които са на 65 години или повече. 61% от всички 505 527 червени избиратели са над 56 години, като това е два пъти повече от сбора (23,8%) на всички, които са под 46 г. В подобна ситуация не остава много място за изненада и хладнокръвно преглъщаме истината – 46,3% от всички гласували на тези избори за БСП са пенсионери.
ДПС
„Единствената истинска българска партия“, за която да се агитира на български език е „ненормално“. Свойството и проявлението на всяка власт от началото на прехода. Корпорацията. Майката и бащата на #KОЙ. ДПС никога не е печелила избори и никога не ги е губила. През 2009 г. отчита 14,45% подкрепа, през 2013 г. – 11,31%, на тези избори – 14,84%, но ако процентите понякога са подвеждащи, за ДПС те нямат никакво значение. Защото ДПС притежава елкторална даденост от около половин милион избиратели. Интересното е, че ДПС, освен рекордьор по брой недействителни гласове, на тези избори е партията, събрала най-много ромски гласове (9,9% от всички гласове в нейна полза), което може би има, но може и да няма нещо общо с високия брой невалидни бюлетини. Но така или иначе, тази 1/10 от техния резултат чудесно компенсира отлива на гласове от Турция, което може би има, но може и да няма нещо общо със затворените от служебното правителство незаконни избирателни секции в Турция. Политическите владения на ДПС болезнено наподобяват феодална система, регулирана от крепостното право. Става въпрос за земите около районите на Кърджали (70% от местния вот е за ДПС), Търговище (43,17%), Шумен (34,45%), Разград (55,88%), Силистра (34,30%), където 38,8 % от гласувалите за ДПС са с основно или по-ниско образование, 24,3% – безработни, 17,4% – пенсионери и най-важното – 70,1% – от селата.
Вотът в чужбина тази година поднесе на ДПС 58 100 действителни гласа от Турция, които представляват около 1/10 от цялостният им успех. През 2013 г. цифрите са идентични, но през 2009 г. ДПС е получила почти два пъти повече гласове от Турция – 93 926. Вероятно не е случайно, че председателят на партията – Лютви Местан , все по-често и на все по-висока цена публично напомня за турските си корени.
РБ
Реформаторският блок се явява за първи път на парламентарни избори като единен политически субект тази година. Поради тази причина е невъзможно да сравняваме успехите или неуспехите му, но можем да споменем, че механичният сбор от резултатите на политическите сили, които днес съставляват блока, на предсрочните избори през 2013 г. не надвишава 9,4% (332 895 гласа), а през 2009 г. Синята коалиция получава 6,76% (285 662). И двете цифри са много близки до резултата на Реформаторския блок от 5-ти октомври, тази година – 8, 79% ( 291 806).
На фона на не особено впечатляващото постижение на национално ниво, реформаторите се нареждат трети в класирането от емигрантския вот с 11,19% (16 224), а в голямата лидерска битка за 23 и 24 МИР София заемат второ място съответно с 20,63% и 20,04%, измествайки БСП от тези позиции. Двойно по-високият резултат на РБ в София от средния за страната намира частично обяснение в демографския профил на неговия електорат.
29% от избирателите на РБ са от София и 42% – от областните градове. В селата са на последно място по брой избиратели. Умерено представени във всички възрасти, 62,3% от гласоподавателите, подкрепили РБ са с висше образование и 33,4% – със средно. 64,3 % – работят на пълна заетост, а пенсионерите имат сравнително малък относителен дял спрямо този на другите политически сили. И понеже РБ се явява за първи път на парламентарен вот би било интересно да споменем, че от запитаните гласоподаватели на РБ – „За коя партия гласувахте през 2013 г.?“, 23,2% посочват Герб, 25, 1% – ДБГ, 8,9% – ДСБ и 4,8% – БСП.
Останалите политически сили, които успяха да влязат в 43-то Народно събрание, с изключение на ПФ, който не е толкова близо до бариерата, едва ли биха успели, ако избирателната активност беше на нивото от 2009 г.
Ако българите в чужбина можеха да гласуват с преференция и съществуваше контрол при реалното й отчитане, ако броят на недействителните гласове не беше толкова висок, ако се водеше ефективна борба срещу купения и корпоративен вот, ако българският избирател помнеше и осъзнаваше последствията от своите избори, може би Делян Пеевски нямаше бъде „народен представител“, отново. Но знае ли човек, избори са все пак – „избори“ в България.
*Всички данни, касаещи избирателната активност и изборните резултати, изразени в проценти или в абсолютен брой гласове, са на ЦИК и могат да бъдат проверени на http://results.cik.bg/pi2014/aktivnost/index.html
**Всички данни, отнасящи се до електоралния профил на партиите са от екзит пол-а на „Галъп интернешънъл“ и са достъпни на http://www.gallup-international.bg
Коментирайте чрез: