От www.narode.info, блог на Пламен Иванов „за икономиката, демокрацията и свободата“
В предизборната кампания темата за КТБ сякаш остана на заден план в медиите освен спорадичния въпрос на журналистите към политиците: „Вие как бихте решили кризата с КТБ?“, но тя ще изисква решение от новото правителство. Дали ще видим такова, или ще станем свидетели на обичайното прехвърляне на топката от „експертите“ към политиците? Г-н Искров непрекъснато повтаря, че той няма какво да направи, за да помогне на КТБ, но както и в други статии в този блог показвам, истината е точно обратното на това, което ни казват по телевизията.
Не са нужни политически решения. Единственият човек, който може да реши кризата без лев заем за данъкоплатеца, е точно гореспоменатият г-н Иван Искров, управител на Българска народна банка, който би трябвало да е заинтересован от стабилността и сигурността на банковата ни система, както и от благополучието на нацията. Той явно не е.
Решението е просто. Както знаем от пресата, КТБ е дала 19 „лоши кредита“ (дали са 19 или повече е въпрос на проверка). Това означава, че те не се обслужват. Това създава проблеми на банката, както и „дупка“ в баланса. Отделно опашките от хора пред банката, които си искат депозитите, създаде и ликвиден проблем. Тук използвам общоприетия термин „депозит“, макар че той не е правилен. Когато „депозираме“, ние всъщност отдаваме под наем парите си на банката, а когато вземаме кредит, всъщност създаваме нов депозит в банковата система. Това е тема, която също ще трябва да се изясни сред обществото. Тук подчертавам отново, че всеки един заем от банка е създаване на допълнителен депозит в банковата система. Или, казано по друг начин, банките не са междинната станция между депозиращи и кредитополучатели, както повечето учебници по макроикономика ги представят. Това е мит. Над 90% от паричния поток на всяка една развита икономика идва чрез кредитиране от частни комерсиални банки. (Where Does Money Come From?, New Economics Foundation)
Решението, което ще представя тук, е използвано в миналото от Великобритания, САЩ и Япония. То е различно от предложените досега решения от нашите лидери, които искат да вземат все повече и повече заеми, за да рекапитализират банковия сектор. Всички решения, които се предлагат, са скъпи за данъкоплатеца. Но икономическата история ни показва, че има и алтернатива, където заеми са ненужни и данъкоплатецът няма да бъде ощетен. Освен това тези заеми ще доведат и до по-голям външен дълг. Политическият ни елит иска държавата да влезе в еврозоната (аз лично не подкрепям влизането ни в тази зона) и те не искат да има по-голям дефицит от 3% в държавния бюджет. Процент, който ще бъде надскочен при всички предложения, направени досега. Освен това, както знаем, тези нови заеми ще консумират по-големи пропорции от доходите на държавата и ще има намалени пенсии, социални плащания и други неползотворни влияния върху социалната политика. Другият вариант е държавата да увеличи данъчното облагане върху обществото, но от лозунга #НямаДаПлатим разбираме какво е настроението на хората към тази опция.
Проблемът с КТБ и нейните лоши заеми е счетоводен и дупката в техния баланс може да бъде попълнена, без да бъде взет и един лев заем от страна на правителството. Решението е, че БНБ трябва да плати за това, че не са си свършили работата. Как може да стане това? Лошите кредити от кредитния портфейл на КТБ трябва да бъдат купени на лицева стойност от централната банка, а не на пазарна стойност. С други думи, примерно, ако има средства, липсващи за 3,5 млрд лева, трябва да купят средства за 3,5 млрд лева, а не за пазарната стойност от 1 млрд. Това няма да доведе до инфлация, както някои може да си помислят. Това, което ще се получи, е, че ще има преразпределение на банкова система и банките ще имат здрави баланси.
,,Проблемите с националната банкова система могат да се разрешат без нови разходи, ако централната банка изкупи всички необслужени активи от банките на тяхната лицева стойност. По този начин банковият сектор ще бъде изцяло оздравен незабавно.” (Werner 2009)
Също така няма и скрита цена при избора на този метод. Централната банка не трябва да оценява пазарната стойност на asset-а (mark to market), а може да го запази в книгите си за много години. Случаят в Япония е именно такъв и в момента тази транзакция от 1945 г. представлява малка част от баланса на банката. Освен това тази акция няма да се отрази в загуба на Х пари, а всъщност БНБ ще спечели Y пари, защото тя може да се самофинансира легално без разходи. Така че ако използваме горния пример, това означава печалба от 1 млрд. лева за БНБ. Освен това всички счетоводни принципи ще бъдат спазени.
Примерите
Британия
През 1914 г. Британия обявява война на Германия и нейните съюзници – Австро-Унгария и Османската империя. Голяма част от транзакциите на тези империи обаче се извършват в Лондон и поради ситуацията на война всички securities and loans са в състояние на неплатежоспособност. Поради тази причина банковата система в Британия е почти банкрутирала. Ситуация, далеч по-лоша от тази с една банка с проблеми, каквато е ситуацията в момента в Бълария. Това, което Банката на Англия прави, е да изкупи всички non-performing loans (като тези предполагаеми 19 кредита на КТБ). В резултат не е имало нито рецесия, нито спад на кредитния растеж на банките, нито инфлация. Решение, постигнато без намесата на парламента, Европейската централна банка, Международния валутен фонд.
Япония
През 1945 г. Япония изпитва още по-лошо състояние на банковата си система в сравнение с предния пример. Реално 100% от всички заеми са необслужвани, защото са били насочвани към военни облигации плюс военната индустрия (Werner, 2003). Освен това много фирми банкрутират и следователно не обслужват заемите, взети по време на войната. Правителството също се проваля да изплати военните облигации. Реално Япония е в колапс.
Това, което прави Банката на Япония, е – купува 100% от всички лоши кредити на лицева стойност, а не на пазарна (близка до 0). Това, което се получава, е здрава банкова система, която е готова отново да отдава заеми на индустрията, допринасяща за БВП. Както знаем, Япония е едно малко икономическо чудо след Втората световна война.
САЩ
През последните години Федералният резерв е една от активните централни банки в тази насока. Те са изкупили милиарди долари non-performing loans (лоши кредити) от комерсиални банки. По този начин Федералният резерв е спасил много банки от фалит и е подобрил техните баланси. Това се дължи на опита на Бен Бернанке, бившия управител на Федералния резерв, в Япония, където той е участвал в дебатите за политиката на Банката на Япония и е видял какви грешки са допуснати при справянето с рецесията през 90-те години.
В резултат на този му опит балансът на Федералния резерв порасна значително, след като те изкупиха лошите кредити на много комерсиални банки в резултат на кризата, но това не доведе до инфлация и обезценяване на долара. Това нямаше и как да стане, понеже нито един новосъздаден долар не влезе в небанковия сектор на икономиката.
Инфлацията
Това предложение често е критикувано затова, че би създало инфлация, но това не е възможно. Инфлация може да се получи само ако Централната банка плюс комерсиалните банки (банковият сектор) създадат кредити за останалите сектори в икономиката (небанковия сектор). Следователно ако БНБ купи тези лоши кредити, това би постигнало единствено преподреждане в банковия сектор на държавата. Нищо повече, нищо по-малко, тъй като нито един лев от новосъздадените няма да влезе в другите сектори на икономиката. В резултат на тази транзакция КТБ ще е напълно здрава и ще може да оперира. Хората ще си върнат увереността в стабилността на банковия сектор (и КТБ в частност), както и в експертизата на БНБ, която в момента е сериозно разклатена.
Чрез тези действия БНБ ще може да оздрави банката и да възвърне увереността на хората в самата банка. Това от друга страна ще реши и ликвидния проблем, понеже депозиралите ще са по-уверени в „здравето“ на банката. Естествено, след това БНБ трябва да почне да функционира и да си върши реално работата, за която получават заплати, а не да бъде независима от парламента (съответно и обществото), както съм писал и преди. В Закона за БНБ, освен че те трябва да осигуряват стабилитет на цените, трябва да бъде записано, че те трябва да осигуряват растеж на икономиката, както е било в Германия след Втората световна война. Тук БНБ може да протестират, че те не са отговорни за това, но по примера на Япония, а и на Китай и Корея, веднага може да се обори този техен аргумент. Просто БНБ трябва да държат здраво в ръцете си комерсиалните банки и да насочват новосъздадените кредити в индустрии, които допринасят за БВП и създават работни места за гражданите на Република България. Този похват е познат в Япония като „window guidance“.
Защо БНБ трябва да плати, а не данъкоплатецът?
От Закона за БНБ, Глава Първа, чл. 2, ал. 6 виждаме, че :
Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
Според закона те трябва да следят как работи банковата система и да предотвратяват отдаването на големи количества лоши кредити от дадена банка – било то КТБ, ПИБ, Райфайзен, УниКредит Булбанк и др. Това те не са го направили. С други думи, получавали са заплати за неизпълнение на задълженията си. Мисля, че това би било наказуемо действие, особено ако доведе до заем от няколко милиарда, които бедният български народ плаща от заплатата си от 250 лв. Престъпление. Аргументът, че те не са имали достъп, също би бил смешен, защото от Закона за БНБ, Глава Първа, чл. 4, ал. 1 научаваме, че:
Българската народна банка във връзка с изпълнението на функциите си може да изисква от банките да ѝ предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки.
Законът за БНБ, Глава Пета, чл. 33, ал. 2 пак ни показва, че БНБ отново не си е свършила работата да предостави ликвидност на КТБ, за да предотвратят криза, застрашаваща стабилността на банковата система:
При възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, Българската народна банка може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок, не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск, се определят с наредба на Българската народна банка.
Не съм експерт по право, но само от едно прочитане на Закона за БНБ видях три примера от закона, че управителният съвет на БНБ не си върши работата. Може би г-н Цацаров трябва да разследва и БНБ за техните (без)действия. Но това не означава, че не трябва да се разследва и какво е станало с КТБ и тяхното лошо кредитно досие. Просто посочвам, че трябва по-задълбочено и обширно разследване.
Надявам се тази статия да достигне до новите партии в парламента и да разберат, че не са нужни заеми, за да се оправи стабилността на банковата система. БНБ има пълния капацитет да постигне това без намеса на външни скъпоструващи оценители и по-важно – без заеми, които ще се изплащат от джоба на хора, работещи, за да свържат двата края. #НямаДаПлатим.
Коментирайте чрез: