Законопроект за връщане на тютюнопушенето в заведенията връща страната години назад
На 16.10.2013 г. народните представители Спас Панчев, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Мартин Захариев, Добрин Данев, Атанас Мерджанов, Корнелия Нинова, Татяна Буруджиева-Ваниотис и Тодор Радулов внесоха в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Те предлагат да отпадне пълната забрана за тютюнопушене на обществени места чрез обособяване на отделни помещения в ресторанти, барове, кафенета, клубове и други заведения, както и всички такива с нощен режим на работа, включително казината и другите игрални зали. Собствениците на обекти с площ, по-малка от 70 кв. м., пък сами ще избират дали да се пуши ли в тях или не.
С този законопроект на практика се предлага връщане на междинния режим, който царуваше преди въвеждането на пълната забрана – тогава ГЕРБ накара редица ресторантьори да инвестират немалко средства в обособяване на помещения за пушачи и непушачи и вентилационни системи. Две години по-късно изхвърлиха цигарите от заведенията.
Според статистиката над 60% от българите подкрепят пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Такава е въведена в страни като Великобритания, Испания, Ирландия, Швеция. Почти в цяла Европа има ограничения, както и в редица региони на териториите на САЩ и Канада, като проучванията показват, че тя се радва на подкрепата на мнозинството от гражданите.
Тютюнопушенето се нарежда на второ място при причинителите на смърт според Световната здравна организация. Около 6 млн. души годишно умират като пряко и непряко следствие на вредния навик, като в тази цифра влизат и пасивните пушачи – около 600 хиляди души, от тях 75 хиляди са жени и деца. Тенденцията е тази бройка да нараства и през следващите години.
В света най-много пушачи на глава от населението има в Източна Европа, като изключение е единствено Румъния, която още през 1997 г. започва да променя законодателството си с цел ограничаване на тютюнопушенето. Следват Южна Корея, Казахстан, Япония и Китай. В европейски мащаб пред България в класацията са само Кипър и Гърция, като у нас към момента 35% от населението са пушачи. Все пак за последните две години се наблюдава 4% спад. Страната ни изпреварва редица други и по брой подрастващи, които употребяват тютюн – 66% от тийнейджърите са пушили поне веднъж, а границата на първото опитване на цигари е все по-ниска – 10 години. Тревожна е и статистиката на жените у нас, които не са се отказали от вредния навик дори по време на бременността си – около 60%.
Но вредите от тютюнопушенето върху здравето са известни на всички. Факт е, че пълната забрана ограничава поне пасивното тютюнопушене, което е не по-малко вредно от активното. Да разгледаме казуса от икономическа гледна точка по света и у нас.
Няма страна, въвела забраната, която до момента да я е посочила като виновник за спад в оборотите на ресторанти и хотели, включително и на цигарените компании. В случаите, когато приходите им са намалели, обикновено причината е ниската покупателна способност на потребителите, но не и ограничаването на тютюнопушенето на обществени места. Редица анализатори и представители на този бранш обясняваха как изхвърлянето на цигарения дим от заведенията ще доведе до милиони загуби, фалити и съкратени служители. Но това не се случи – туристическият отрасъл е един от малкото у нас, които в условията на криза отчетоха ръст на приходите. По данни на НСИ през 2007 г. предприятията в този сектор са били 22 046, а заетите лица – 121 869 души. През 2011 г., година преди въвеждането на забраната за тютюнопушене, има вече 26 071 предприятия и 142 524 работници. През 2012 г., въпреки ограничението, числата са съответно 26 160 и 143 627. Тоест прогнозите за спад не се потвърждават, а точно обратното. През настоящата 2013 г. също се наблюдава ръст на туристи в България, както и около 10% нарастване на приходите на отрасъла. Годината е една от най-силните за бранша.
Тези цифри показват едно – че пълната забрана за тютюнопушене не доведе до прогнозираните сътресения в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Нещо повече, това е една от малкото стъпки, които доближиха България до облика й на европейска страна. И едва ли отмяната ще остане без остра реакция от Европейската комисия, която се бори за среда без дим. Премахването на режима след година и половина, когато хората вече свикнаха с него, навежда на мисълта, че целта е обслужване на определени лобистки интереси или пореден опит за разделяне на обществото и отвличане на вниманието му от други законопроекти и действия, които кабинетът планира. Ние продължаваме да бдим.
Публикувано в брой 13 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: