„Затова изтегляме нашите търговски представители от Западна Европа и ги пренасочваме именно към тези страни, които споменах (говорим за Виетнам, Обединени арабски емирства, Катар, бившите държави от Съветския блок – Узбекистан, Азербайджан…).“
Това не е цитат от програмата на „Атака“ за предстоящите избори, произнесен в екзалтирано състояние от Волен Сидеров на предизборен митинг. Това са дословно предадени думи на министър Драгомир Стойневв предаването „Факторът Кошлуков“, излъчвано по телевизия, финансирана от една банка, оперираща с капитали с произход, приблизително поравно разпределен между „бившия Съветски блок“ и останалите цитирани страни, като изключим Виетнам. На пръв поглед твърдението на министър Стойнев е безсмислено.
Защо е необходимо да „изтегляме“ търговските представители от Западна Европа? Отговорът на министъра е: „Моята основна задача е да съсредоточа износа в страните, където има икономически растеж, защото там има и пари“. В нормалната лексика желанието за навлизане на нови пазари не се засвидетелства с оттегляне на търговски представители от настоящите. Вниманието към нови възможности не се привлича с омаловажаване на досегашните. Мислене от типа „едното за сметка на другото“ е стратегическа слабост.
Зад думите на Стойнев ясно прозират няколко твърдения:
1. Успешните държави са тези от типа на комунистически Виетнам, авторитарния „бивш Съветски блок“ и арабските монархии. Там е развитието, процъфтяващият обществен модел, там е алтернативата на западащия Запад. Ние сме зле, защото сме извън тази бурно развиваща се, богатееща общност, а сме се обвързали със Запада.
2. Преориентацията на България е напълно възможна, това е постижима цел, осъществявана стъпка по стъпка от този кабинет. Ето, „изтегляме“ търговските представители от Запада и ги „пренасочваме“ към правилните места. Утре така ще „изтеглим“ и и „пренасочим“ и другите български официални лица, представляващи нашата политическа, военна и ценностна обвързаност.
3. Все пак начинът един бизнес да успява, да продава, да се развива е да бъде близо до правителството. Вие бъдете лоялни към правителството, пък покрай тези „пренасочвания“ все нещо може да има и за вас – все пак пренасочването го прави Стойнев, той „води“ бизнеса и отваря вратите на Азия за него.
Последното, което стои зад думите на Стойнев, е желанието да се помага на бизнеса. Много е вероятно от намеренията на министъра да не последват непосредствени събития. Реалните действия на това правителство се случват в две сфери – тази на безкомпромисното прокарване на икономическите интереси на кръговете, от които кабинетът е зависим, и тази на пропагандата. А министър Стойнев дава всичко от себе си и в двете направления. Неговите изказвания очертават свят, в който една част от българите искат да обитават: държавата отваря фалирали комбинати, държавата осигурява поръчки за години напред на „ВМЗ-Сопот“, държавата мачка чуждите собственици и отваря „български вериги магазини“, държавата „води“ бизнеса в азиатското Елдорадо, бурен икономически растеж започва всеки момент, стартират строежи на атомни централи и газопроводи, а по-чести от намаленията на цената на тока са само увеличенията на размера на социалните помощи. Докато този свят съществува на телевизионния екран, няма значение какво се случва в действителността.
Давам си сметка, че в обяснението на изявленията на Стойнев от последните месеци с пропагандна стратегия има известен оптимизъм. Обратната хипотеза, че начело на икономиката и енергетиката стои човек, който действително възнамерява да осъществи заявените намерения и който вярва, че подобни действия са ефективни, е далеч по-страшна. Реалната надежда е, че българският бизнес ще прави необходимото пораженията от поведението на министър Стойнев да бъдат възможно най-малки.
Публикувано в брой 23 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: