Доц. Таков няма нужда да бъде представян. Още на 27 октомври 2013 г., в първите няколко дни на студентската окупация, той бе поканен в Аудитория 272 да изнесе лекция. Два месеца и половина по-късно, дни след обявения край на окупацията, ние искаме да припомним този негов текст със съкращения, за да заявим на студентите и обществото, че окупацията отдавна е победила. Че злото вече е ограничено.
Ще започна с не толкова обнадеждаващи думи. Това правителство с окупация на 272 аудитория няма да се саморазпусне. Окупацията все пак е въпиющо необходима, но ако продължи повече, вие ще се изморите, ще се отчаете, а те вече са свикнали да са дебелокожи и дебелооки. По тази причина бих си позволил да дам идея: променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест. Те са като флуид – в каквато съдина ги налеете, такава форма заемат.
Не смятайте, че от вашето протестно действие ще последват конкретни последици, но ще има много други важни последици и ви благодаря, че сте тук.
Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи, няма да се променят или да станат по-добри. И тогава за какво всъщност си струва да се води някаква борба? Веднага ви казвам:
Има един психологически ескперимент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис. Благодаря ви, че не сте го направили.
На колегите, които искат да си имат лекции и да си учат, а вие им пречите, искам да кажа само едно нещо – да не се притесняват, те ще си научат, но не знам къде ще си приложат знанията.
Искам да ви разкажа една случка, която е много симптоматична. Става въпрос за законопроект за икономическите и финансови взаимотношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. Той предвижда рестрикции, ограничения за дружества, регистрирани в т.нар. офшорни зони.
Офшорните зони са територия от някакъв държавен суверенитет, която се характеризира с две неща. Първото е облекчен данъчен режим, второто е неяснота относно действителните собственици на едно дружество. Другият възможен начин да се скриват истинските собственици съществува в България, съвсем официално регламентиран в Търговския закон. Това е акционерното дружество с акции на приносител, които са отпечатани на хартия, и за техен собственик се смята този, който физически ги държи. И в България има пълната перфектна възможност да се организира нещо така, че да не е ясно кой е собственикът.
Напоследък много усилено се говори, че трябва да е ясна собствеността на медиите. Тя няма как да е съвсем ясна, защото много лесно може да бъде скрита. Струва ми се, че не е толкова важно кой е истинският собственик, а да знаете ръководните му принципи. Само че за целта трябва да бъдете внимателни.
Та какво предвижда този закон. В член четвърти виждаме изключения. Всяко едно от тях е въпрос на две хиляди лева хонорар за адвокатско дружество, което да подготви необходимите документи и да преодолее ограниченията.
Така излиза, че законът с едната ръка вдига огромна брадва, а с другата отваря широка порта, за да заобиколите дръвника. Струва ми се, че цялото упражнение може да има най-различни цели. С риск да демонизирам Делян Пеевски, ще предложа няколко възможни сценария.
Законът влиза в сила от 01.01.2014 г. След като това се случи, Делян Пеевски или неговите дружества, или свързани с него лица, или негови довереници, вече отдавна готови с необходимите документи, ще ги внесат и ще получат съответните регистрации и разрешения. След което надигналото се обществено възмущение ще принуди управляващите да отменят закона.
Всяка отмяна на такъв закон действа занапред, т.е. това, което е станало при неговото действие, ще остане законосъобразно и действително. В резултат който е успял да мине – минал.
Втори вариант: веднага след приемането на закона народен представител атакува закона пред Конституционния съд и този път той решава да въдвори ред в държавата и обявява закона за противоконституционен. Резултатът е това, че законът не се прилага. Отново за в бъдеще.
Трети възможен сценарий: идва нов парламент, новият парламент решава не просто да отмени закона, а да ревизира неговите резултати. Ако се опита обаче да ревизира вече сключени договори, ще се сблъска челно с конституцията, в която е разписано, че частната собственост е неприкосновена.
По този начин се действа. Лошото е, колеги, че в момента в България действат 344 закона и по моя груба сметка между 2 и 3 хиляди подзаконови нормативни акта, постановления, правилници, наредби и инструкции – и не броя актовете на местната власт.
Как да се оправим в тази гора, как да следим всестранно какво излиза, какво ще стане, откъде ще ни изпързалят? Изключително трудно е. Но това вече е и ваша задача. И задача на журналистите, които освен да пишат, трябва и да разбират нещо от право. Те трябва да са напълно ясно как е възможно да се случи нещо, което те възнамеряват да сторят.
За да разберете замисъла на законотворците, трябва да загубите няколко часа, които можете да прекарате много по-приятно.
Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия. Но вероятно поради вашата невероятна младежка енергия и скромния ви жизнен опит вие си мислите, че злото може да бъде спряно. То не може нито да бъде спряно, нито изличено. Това е все едно да кажете: „Ще премахнем корупцията“. Няма да я премахнете. Повечето хора страшно се кефят да бъдат корумпирани.
Злото е нещо, което дава страхотни облаги, затова вие не можете да го изкорените, може да го ограничавате непрекъснато. Лошото е, че за неговото ограничаване са необходими непрестанни, ежедневни усилия.
Вие сега си губите времето в 272 аудитория и няма да постигнете желания резултат. Пламен Орешарски ще продължи да бъде премиер. Злото няма да изчезне, въпреки това си мисля, че си струва тази борба.
Защото, както ви казах, когато гледаме само лоши примери, ние постепенно се поддаваме.
Искам да свърша с изказването на един протестански свещеник в нацистка Германия. Той казва: „Когато дойдоха да вземат евреите, аз мълчах, защото не бях евреин. После те дойдоха да вземат комунистите, аз пак мълчах, защото не бях комунист. А когато дойдоха да вземат мен, нямаше никой останал, който да говори“.
Благодаря ви, че сте останали, и наистина евала.
Публикувано в брой 23 на вестник ,,Протест“
Коментирайте чрез: