В следващите редове ще довършим обзора на секторните политики на кабинета „Орешарски“ по повод завършване на една година от мандата му. В миналия брой разгледахме финансовата, икономическата, социалната политика и политиката в областта на здравеопазването.
Образователна политика
Правителството намери находчив начин да противодейства на студентската стачка. Беше открита разменната монета, срещу която ръководствата на университетите ще предадат своите студенти, и това се оказа промяната в закона за висшето образование, ограничаваща мандатите на ректорите. Е, след тази промяна ректорите могат да бъдат преизбирани безброй пъти на същата длъжност. Допускаме, че скоро ректорското място на голям държавен университет ще се превърне в достойна конкуренция на Солунската митница в мечтите на българския общественик.
В областта на училищното обучение най-после беше обявен твърд курс към т.нар „дуално образование“. Как ще бъде реализирана тази иначе съществуваща в определени западноевропейски оразователни системи концепция, предстои да разберем. Предполагаме никак. Заложените в програмата времеви рамки със сигурност касаят мандата на друг кабинет. Нашата прогноза е, че дуалното обучение ще последва съдбата на гласувания на първо четене закон за образованието в последните дни от мандата на предишния парламент.
Усвояване на еврофондовете
Тук съвсем очаквано правителството върви към фиаско. Страната е пред огромен проблем поради невъзможността да се отчетат проектите по програмите за Околна среда и много общини може да се окажат принудени да връщат десетки милиони усвоени вече средства. Естествено това ще доведе до фалит на общините.
Практически няма открити нови проекти по програма „Транспортна инфраструктура“ и в момента или се завършват започнатите проекти, или се подготвят такива за кандидатстване по следващия програмен период. На огромен успех се радват любимите на администрацията програми Конкурентноспособност. Силно се надяваме очевидните корупционни практики да не доведат до серия от фалити на участващите по програмата предприятия.
Вътрешна сигурност
Най-впечатляващите успехи на правителството в тази сфера бяха успехите срещу протестиращите граждани. Незабравими остават сцените с хиляди полицаи в центъра на столицата, героичното надмощие, постигнато срещу протестиращите студенти, и феноменалният периметър, отцепен в центъра на София, който може да конкурира единствено Забранения град в Пекин от времето на династията Мин.
След стихването на протестите МВР прояви желание да прояви същия героизъм по отношение на смазващата престъпност в селата, но изпратените стотина жандармеристи очевидно се оказаха крайно недостатъчни и новините за пострадали от издевателства възрастни хора не намаляха. Така и не разбрахме в кой момент приключи този похвален почин на полицията.
Властта прояви удивителна неадекватност спрямо стичащите се към страната бежанци от войната в Сирия и нейните действия се лутаха от опити бежанците да бъдат смазани от нечовешките условия в лагерите до поставяне на полицията като гранични колчета по границата с Турция, където да връща с бой идващите бежанци. Всичко това доведе до лесно предвидим ужас у голяма част от българите и станахме свидетели на удивително неадекватни прояви в много малки населени места. Паниката и хаосът, излъчвани от действията на властта, както би могло да се предположи, предизвикаха искрен страх сред определен профил български граждани.
Правосъдие
Макар това правителство да дойде на крилете на т.нар „Костинбродка афера“ и обещанията за възмездие срещу всички предполагаеми или реални беззакония на предишното, единственият осъден представител на предишното управление се оказа бившият шеф на Комисията за защита на личните данни. Онова, което знаем за него, е, че престъпник или не, със сигурност е престъпно глупав, защото освен имената на хората, за които е получавал поръчка, не е можел да запомни съответния човек „да се удари“ или „да се оправи“ – и затова всичко щателно си е записвал в комично тефтерче.
Очаквано мегаделото, подготвено от предишния кабинет – „Октопод“, не издържа в съда. Затова пък радостта на осъдените по делото „Килърите“ от миналогодишните избори се оказа преждевременна. Може би лоша шега им изигра конфронтацията на бившия президент Първанов със Сергей Станишев. Междувременно полицията разби още една група килъри и придвижи делото им в прокуратурата, за което заслужава искрени поздравления.
Делото по Костинбродската афера и различните разследвания срещу бившия премиер Борисов съвсем логично добиват ясните очертания на фарс. А след резултатите от евровота и бившият вицепремиер Цветанов получи оправдателна присъда по първото дело срещу себе си.
Прокуратурата, ДАНС и полицията по установена от предходното управление традиция продължиха да бъдат използвани за пропагандно разчистване на бизнес територия. Най-впечатляващият случай за изминалата година беше шумната акция срещу Богомил Манчев и неговата „Риск инжинеринг“, която остана без никакви последствия в правните процедури, но затова пък ключов играч в енергийният сектор бе отстранен. Продължава отвратителната практика срещу хора на значима длъжност да бъдат пазени в резерв подходящи обвинения, които да бъдат активирани при необходимост. Крещящ случай през последните месеци е делото срещу съдия Веселин Пенгезов, който си позволи да се кандидатира за шеф на Софийския административен съд без одобрението на силните на деня в съдебната система. Заслужава да се отбележи, че от обвиненията срещу него е засегната и Мария Девизиева, шеф на кабинета на премиера Орешарски.
Външна политика
В тази сфера правителството прояви максимална неадекватност. Фактът, че премиерът Орешарски няма посещение в по-западна страна от Хърватска, говори достатъчно. На фона на посещенията в Китай и Виетнам това изглежда куриозно. Малко преди изборите премиерът реализира престижна визита в Израел и позорна отмяна на срещата в последния момент с италианския премиер. Най-красноречива за контактите на премиера е снимката му от официална вечеря по повод откриването на игрите в Сочи на една маса с Виктор Янукович, който седмица след това позорно избяга от Украйна.
Впрочем Украйна се превърна в най-показателна за облика на България при настоящето правителство тема. Страната ни рязко се различи от ясната позиция на всички източноевропейски страни от бившия съветски блок, които единодушно осъдиха руската агресия и поискаха увеличаване ролята на НАТО в региона. Куриозното е, че жалката правителствена позиция в страната ни е обяснявана като недостатъчно русофилска и с нея се обясняват резултатите на БСП от евровота.
Очевидно водещият външнополитически приоритет на правителството е реализацията на проекта Южен поток по начин, който би удовлетворил Русия и би неутрализирал общата енергийна политика на ЕС.
В заключение се изкушаваме да споделим тежкото си опасение, че така описаната правителствена политика през последната година при определени обстоятелства би могла да се окаже разумна, балансирана и сравнително успешна на фона на политиките на един следващ кабинет, който смело да доразвие всички описани тенденции в управлението на кабинета „Орешарски“.
Публикувано в брой 40 на вестник „Протест“
Коментирайте чрез: