По шест пъти променяме най-важните закони на България

0

parliament

Средно по два законопроекта на ден разглежда 43-ото Народно събрани, сочат данни на Българската стопанска камара (БСК) за изминалите 83 работни дни от началото на мандата на законотворците.

Според статистиката, от края на октомври 2014 г. до началото на март т.г. за разглеждане в парламента са внесени общо 166 законопроекта, като за някои закони са внасяни по няколко проекта за промени. Само за Наказателния кодекс, например, са внесени шест проекта.

По пет различни предложения за промени са получени съответно за Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Гражданския процесуален кодекс и Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Текстовете на тези нормативни актове са обект на непрестанни ожесточени дискусии в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) особено в сезона на политическия популизъм.

Четири пъти са внасяни за разглеждане проектопромени в Закона за горите, който редовно вдига кръвното на природозащитниците. По толкова проекта са се разглеждали и за законите за движението по пътищата и за развитие на академичния състав.

Като най-активни в ролята си на законотворци се изявяват народните представители от групата на „Атака”, които са внесли 24 законопроекта на вниманието на колегите си. Други 15 са внесени от Министерския съвет, с по толкова са се разписали и БСП под мотото за този мандат – „Лява България”, и Реформаторският блок. ГЕРБ се нареждат едва след тях с 10 законопроекта. Толкова са внесли и Патриотичния фронт. АБВ не са внасяли проекти, но са участвали като съвносители по два, също както и Българският демократичен център.

„Резултатът от тази парламентарна активност е нестабилност и непредвидимост не само на политическата, но и на индустриалната, а оттам – и на социалната среда”, предупредиха от стопанската камара във връзка с изнесените данни.

Как се коват законите?

Конституцията на Република България повелява, че проекти за нови закони или за нанясането на промени в действащи, се внасят от депутатите в Народното събрание или от Министерския съвет.

Законопроектите вървят, подкрепени с мотиви за приемането им, и се внасят от един или група народни представители, които може да са от различни парламентарни групи. В 3-дневен срок от постъпването на законопроекта, председателят на НС го разпределя на ресорните постоянни комисии и определя коя от тях ще е водеща в обсъждането.

Комисиите разглеждат проекта и се произнасят по него, след което депутатите го гласуват на две четения. Това може да се случи и в рамките на едно и също заседание, но освен ако НС не гласува такова провеждане, между двете гласувания има време, през което депутатите могат да внасят предложения по проекта. При одобрение от депутатите и на второ четене, законът се изпраща на президента, който трябва да издаде указ за обнародването му, или да наложи вето – и да го върне за прегласуване.

Законодателният процес в НС е описан стъпка по стъпка на сайта на парламента (http://www.parliament.bg/bg/billbecomeact).

 

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Leave A Reply

Потвърдете, че не сте робот *