Трети март мина, а чалгата, глупавите цитати и личните драми отново се настаниха в ежедневието ни, знамената – в гардеробите ни, патриотичните картинки – в архива на фейсбук профилите ни, а самите ние сме си същите безродници. Не отричайте. Не реагирайте като ощипани. Замислете се, дето се вика.
Един познат вчера ме предизвика да напиша есе на тема “Защо се гордея, че съм българин?”, като уловката е да не ползвам думи като “Левски”, “природа”, “минало” и т. н. Наистина, не би било лесно. Обаче, пък… ами, знаете ли, дреме ми, че имаме славна история (знам я по-добре от средностатистическия българин, историк съм по образование), дреме ми, че българите сме имали държава преди хилядолетия. Тя и обелката е била плод преди време, колкото и на някои да им се стори неподходящо това сравнение. Историята не ни прави народ. Фалшивото спазване на традициите в определени дни – също. Историята е катализатор, но за да влезе в употреба, трябва да е налично друго – съзнание.
Гордея се със съзнанието на една част от българите. Може би – 20-ина процента. Тези хора ходят на театър с български актьори, учат се да играят български народни танци, готвят български ястия, четат български автори, слушат българска музика, подкрепят българския спорт като не пропускат да посещават събития и… така нататък, всъщност. Гордея се с българина на новия век. Да, вероятно той не е наясно с това кой точно кан (да, кан, не хан) кога е управлявал, да – вероятно той не се разлютява, когато му кажат думата “турчин” или “циганин”, напълно убеден съм и че е виждал доста красиви природни кътчета и в чужбина. Съвременният българин, с когото се гордея, е космополит и ВИНАГИ помага на сънародник и чужденец. Гостоприемен е, но не по онзи начин, не с отрупаните трапези, ракията в бидон и 10-те вида мезета (нищо, че са на стойност половин заплата). Гостоприемен е само с отношение и коректност. Съвременният българин не прецаква другарчето си, а се радва за него. Има и такива хора. Съвременният българин се радва, че е европейски гражданин, не заради разните му там ценности, не напук на някоя държава, а заради възможностите. Съвременният българин може да живее извън България, но да я носи в сърцето си и да я пази. Съвременният българин се оправя. Има и такива хора. Защо не ги виждате ли? Защото те работят, а не се оплакват и ходят по заведения основно в петък и събота. Опитват се да се хранят добре, да се обличат добре, да бъдат добре. Смели и тактични са, умни и комбинативни, напористи, но не нахални. Имат телефон на нормална цена, освен това. Съвременният българин не се вписва в българската представа за българин. Съвременният българин е чужденец в собствената си държава, но е зает с работа и развитие и не усеща, че издържа българите. Съвременният българин може би ще получи инфаркт на 50, защото живее под стрес, докато българите пият и се радват на миналите българи. Съвременният българин ще си отиде от България, но и тогава ще има с какво да се гордея. Със съвременния българин извън България. Съвременни българи винаги ще има. Те са продължители на онези, които не са били роби преди 1878 г. Защото преди 1878 година не всички българи на територията на средновековната ни държава са били роби. Някои са оцелели, запазвайки достойнството си, без извинения. Българите се извиняват с робство. Съвременните българи покоряват с качества. Гордея се със съвременните българи.
Коментирайте чрез: