Още в часовете по география и история в училище сме свикнали да чуваме фразата „България има кръстопътно географско местоположение“. В много случаи този факт е благоприятствал едни или други, добри или лоши събития и явления както на територията на нашата страна, така и на целия Балкански полуостров. Балканите, разбира се, са изложени на влиянието на геополитическите интереси на Великите сили от векове.
Изключение не прави и Русия, която още от края на 18-ти век усилено се опитва да налага влиянието си тук. Усилията ѝ са възнаградени и тя получава правото да покровителства и защитава всички християнски народи в територията на Османската империя. След поредицата от войни и битки за национално освобождение от Османската империя балканските народи изминават сложен път на самоутвърждаване, който в някои отношения все още не е завършил окончателно. Новата история на тези народи е спечелила на региона славата на „барутното буре“ на Европа.
След края на Втората световна война, Русия, в лицето на СССР и Йосиф Сталин, най-накрая постига заветната си цел – окончателно налага влиянието си върху държавите от Балканите, с изключение на Гърция, а в по-късен период и на Албания. Това действие коренно променя развитието на балканските държави. Резултатите са видими и днес – почти 70 години след края на войната балканските държави все още се лутат по пътя си към цивилизования Запад. Все още изпитват огромни трудности в това да формулират свои собствени геополитически стратегии и цели. За това са принудени да бъдат част от стратегиите на „по-големите“ участници в света на световните международните отношения. Изключение не прави и България.
Независимо че България е държава-членка, както на НАТО, така и на ЕС, в последните 25 години Русия не престава да играе важна роля при формиране както на вътрешната, така и на външната политика на страната. Един от инструментите на Русия за това е енергийната й политика. В световен мащаб започва да се използва все по-често термина „геоенергетика“.
Дебатите за „Южен поток“ отново набраха пълна сила след като президентът на Русия Владимир Путин обяви, че тръбите няма да минават през България, а през Турция. Мненията за случилото се се люшкат в двете крайности – от голяма победа за българската държава, до голяма загуба за страната. Какво се случи всъщност? Казано накратко – Путин унижи България. България не може да опази суверенитета си – твърди най-висшият представител на тази държава, която от 136 години насам носи основната отговорност за деградирането и смазването на българския национален суверенитет и достойнство. Същата тази държава, която през последните 70 години, благодарение на своите верни български прислуги, тъпче българската държавност, а заедно с нея и българските граждани. Същата държава, която с покровителство върху българската олигархия, успява да усвои 2 млрд., без дори да положи тухла върху тухла в Белене. Държавата, която отново с помощта на българските си другарчета създаде банка, контролираща българския стопански и обществен живот, чрез която договори един Южен поток на тройно завишени цени, в ущърб на българския народ и държава. Благодарение на същата тази държава, днес всички ние имаме да плащаме около 4 млрд. за банковия крах. Понякога арогантността е сравнима само с безкрайността.
Загуби безспорно ще има. Колко точно са те обаче – никой не знае. Звучи много добре идеята просто да врътнем кранчето и след това да печелим, без да правим нищо – само защото някакви тръби преминават през територията ни. Но какво би станало, ако Русия не натовари напълно Южен поток? Според първоначалните планове потокът трябва да транспортира 30 млрд. куб. метра природен газ годишно, като след време капацитетът да бъде удвоен до 60 млрд. куб. метра. Какво ще стане, ако САЩ и други държави започнат да внасят в Европа по-евтин газ? Ако разработим собствените си газови находища? Ако цената на зелената енергия спадне драматично, който процес вече започна? При всички тези евентуалности е твърде вероятно след десетина години Южен поток да се превърне просто в едни тръби, по които не тече нищо, а България да бъде на загуба от всичко това. Разбира се, осъществяването на проекта би имало и своите плюсове, но те щяха да бъдат за сметка на намаляне на държавния суверенитет на България и увеличаване на руското влияние у нас. Защото Южен поток беше всичко друго, но не и начин за намаляване на зависимостта на България от руския газ. Не е лошо да си спомним едно златно правило, благодарение на което България все пак е оцеляла въпреки многобройните опити на Русия да унищожи суверенитета ни и да ни принизи единствено и само до руски троянски кон в Европа: Бойте се от задунайците когато ви носят дарове!
Коментирайте чрез: